Господин Кировски, казахте, че нещата с вноса от Украйна са динамични, но какво е ясно до този момент?
До момента е ясно, че има публикуван Регламент № 903 от 2 май 2023 г. В този регламент има 2 члена. Единият казва, че в ЕС има свободно движение на стоките, включително на 4-е стоки, за които говорим – пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица, с изключение на 5-е страни – България, Румъния, Полша, Словакия, Унгария. Комисията пое ангажимент да ограничи достъпът на тези стоки в тези държави и го изпълнява с този Регламент.
Това гласи Регламента. Той е много кратък и ясен. Това е ясното законодателно в момента.
Тази забрана важи ли и за договорите, сключени преди 2 май 2023 г.?
Така е разписано, че не става ясно. И тук възникнаха доста въпроси. Нашите опасения, след като видяхме текста, са че може да не важи. Защото знаем, че при търговията със зърнени и маслодайни култури има много видове договори. Някои са рамкови с дълъг период на доставка, включително и цяла година. Форуърдни – с определена дългосрочност във времето.
Това дава предпоставка да не се постигне очакваният ефект, който трябваше да се постигне – да се ограничи драстично влизането на големи количества от тези култури на пазарите на засегнатите държави. За България специално говорим за слънчогледа.
Доколкото съм запознат, в момента предстоят разговори между страните членки на най-високо ниво, за да се види как ще се постигне изпълнението на целта на този Регламент. Защото неговата цел е именно да се предотврати достъпът на прекомерното навлизане на тези в продукти в страните, които са най-пострадали, сред които е България.
Да обобщим до този момент има Регламент за забрана на вноса за 2 месеца и помощ от 2 пакета за българските земеделци – 16 млн. евро + 9,7 млн. евро?
Да, вторият транш още не е официално гласуван. Той беше гледан вчера на Комитет по полски култури, където принципно беше подкрепен. Наистина, нещата са много динамични, но в близките десетина дни мисля, че ще бъде гласуван в Комитета, след което, както и предния Регламент, влиза в сила.
Има ли обяснение защо България получава от тези 100 млн. евро от Втория транш едва 9,7 млн. евро? Как са изчислени?
Аз лично попитах, но не получих отговор.
Всички сме наясно, че парите са малко. Има ли начин, по който те да помогнат реално?
Мисля, че има. Ние разсъждавахме по различни начини за изчисляване на подпомагането, така че то да бъде насочено наистина към тези, които имат складови наличности от слънчоглед. Направихме подробна справка в Областните служби по земеделие в цялата страна и установихме колко точно е слънчогледа в обектите за съхранение на зърно и извадихме тези, които са производители и имат количества слънчоглед на съхранение. Защото количествата в складовете могат да са и на търговци, прекупвачи и други субекти по веригата. Искаме да извадим и да подкрепим реалните производители, а не всички. Защото тези, които купуват без да са гледали слънчоглед не е логично да бъдат подпомогнати. Те не са го произвели, за да имат разходи.
Тоест, тези пари и тази помощ ще бъдат насочени само към производителите на слънчоглед?
Да, определено. Това е записано в Регламента. Този за 16 млн. евро. Едно от изискванията е помощта да бъде насочена само към земеделските производители. Засега сме разглеждали само производителите на слънчоглед, но това не е финализирано. Предстои обсъждане с бранша, където ще чуем и тяхното мнение и ще уточним възможностите. Ще се съобразим с техните желание. Но това, което ние можем да направим и го правим, е да вземем данните от ИСАК за заявените площи, да установим какви са обемите в складовете с точност, за да можем и ние да си направим сметката на кого е най-справедливо и правилно да се дадат парите. Защото има хора, които са си реализирали продукцията, и ако подпомагането е само на площ, някой, който е реализирал стоката си на високите цени, това не е най-справедливия начин.
Но това ще бъде решено след консултация с браншовите организации?
Да. Данните от складовете вече ги имаме, но в момента ги засичаме. Това са много цифри, защото над 19 000 са производителите, които са заявили по ИСАК и са очертали със слънчоглед само. Представете си за какви площи става въпрос като сложим и другите култури. Наистина, реално търсим обемите в складовете. И имайки предвид площите и обемите в складовете, ще изградим цялостната картина кой колко трябва да получи. Макар и превъртяно през обеми, има среден добив и винаги има как да се сметне.
За момента какво показват справките за наличните количества?
Малко над 1 милион и 100 хиляди тона е слънчогледа в складовете в страната. Но пак казвам – ние в момента установяваме колко от това количество е само на земеделските стопани и колко е на търговците. Това е много важно да се знае.
Това количество, ако е на земеделците едва ли ще може да се изнесе от складовете до нова реколта…
Пазарната година за слънчогледа приключва до края на август. Има 3-4 месеца. Пак е нещо. За да може да се усети ефекта на Регламента и да може да се потребява и да се изкупува българския слънчоглед, трябва да мине известно време.
Но Регламентът ще важи до 5 юни…
Да, но мисля, че Комисията е изразила достатъчно ясно позицията си да го удължи, ако има нужда. Лично аз не мога да си представя какво ще се промени за 1 месец. За да се промени един пазар му трябва време, за да се напасне към новите условия, да се задвижат търговците, да тръгне изкупуването. Не е от утре почваме да изкупуваме. Имаше среща наскоро между производителите на слънчоглед и преработвателите и доколкото знам, са се разбрали в спешен порядък да започнат да си помагат, ако мога така да кажа. Ситуацията е деликатна. Едните твърдят, че търпят загуби, ако се спре износът, земеделците казват, че търпят загуби от това, че съхраняват, а идва нова реколта. Всички страни имат основания, но в крайна сметка трябва да се намери някъде средата. За жалост, с такива мерки понякога и така се случва.
Явно е обаче, че Украйна трайно ще остане на пазара в Европа. Количествата, които Русия изнася, също са огромни. МЗм дали е правило някакви анализи какво ще се случи оттук нататък с пазарите на зърно?
Аз наблюдавам пазара на зърно много отблизо, почти ежедневно следя как се движат MATIF, фючърсите и т.н. Египетските търгове са много показателни за ситуацията. Последният търг от 10 доставчици – 8 са руските доставчици на цена, която е много конкурентна. Самите руски анализатори в съобщенията си непрекъснато твърдят, че имат над 70% повече запаси от зърно в момента в Русия. Което от вътрешния пазар ще доведе до външен натиск на експортните цени, което като прогноза не е добре.
Поне в момента и в близките месеци ще има натиск на пазара на зърно надолу. Но като цяло моите виждания за бъдещето, ако се случи и климатичен проблем, което често се случва, тенденциите ще се обърнат. Пазарът ще се намести, но иска време. Сътресението е огромно в момента. Русия от няколко години е основният играч на пазара, измести и ЕС, и САЩ, и Австралия, и другите големи производители. Диктува пазарите навсякъде. А това рефлектира и при нас, защото зърното е борсова стока.
Загубихме пазарите в ЕС като Испания. Какви други варианти има пред българските зърнопроизводители?
Така е. Пазарите се преструктурираха. От 3 млн. тона пшеница, които са изнесени, само около 20% са отишли в ЕС. 1 млн. и 300 хиляди тона са изнесени за Алжир. Досега не сме изнасяли за там. Испания, Португалия и другите южноевропейски страни наистина намаляха доста като дял в износа на българско зърно.
Има и други важни фактори на пазара. Големите страни вносителки бягат от дългосрочни заявки. Което също оказва влияние на пазара. Няма ги дългите позиции, които да се обявят и да имат сигурност производителите. Всички играчи на пазара са под страшен стрес. Това е. Има преструктуриране на пазарите. И за в бъдеще, ако Украйна стане член на ЕС, а явно е, че нещата вървят натам, макар и никой да не знае колко време ще отнеме това, нещата ще трябва да се съобразяват и с тях. Защото там площите са повече от тези на Франция. Повече са от тези в Германия. Много от нещата ще се променят и е добре да го знаем и да го очакваме, отколкото да сме изненадани както от ситуацията със слънчогледа миналата година.
Вече все по-усилено се говори, че няма начин ОСП да остане същата след влизането на Украйна в ЕС. Страната ще стане най-големият бенефициер на земеделски субсидии, намалявайки размерът им в останалите държави, а те и без това вече не стигат за нищо…
Така е. Инфлацията изяде всички финансови средства по двата структурни фонда. Относителната им тежест намалява на фона на разходите и няма как да компенсира и завишените екологични изисквания. Сложни са факторите и трябва да се следят.
Земеделските производители да не очакват спокойствие в скоро бъдеще?
Напрегнато е и по-добре да го знаем и да сме подготвени, отколкото да сме изненадани.
МЗм следи ли тенденции и чертае ли някакви стратегии за бъдещето, което следва?
Има такава дирекция, но трябва да се направи анализ и да се изготвят препоръки. Но няма как да се предвиди изцяло пазара. Особено с Русия нещата не могат да се прогнозират. Всичко това е стрес на пазара.
Интервю на Ася Василева
