Темата за интеграцията на Украйна в Европейския съюз е една от най-актуалните в европейските столици в момента. Политически анализатори посочват, че присъединяването на Украйна би имало голямо въздействие върху Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Причината е в това, че голям дял от субсидиите се разпределят на хектар, което би било особено полезно за Украйна като най-голямата по площ държава в Европа.
Осем страни, повечето от които в Западните Балкани, в момента са кандидати за присъединяване към ЕС. Най-новите попълнения са Украйна и Молдова, които получиха статут през юни 2022 г., четири месеца след като Русия нахлу в Украйна. След присъединяването си към ЕС Украйна, която е важен износител на зърно, маслодайни семена и птиче месо, ще бъде основен бенефициент на плащанията по ОСП – особено на така наречените директни плащания, които се разпределят на хектар. „Разбира се, остава въпросът дали присъединяването на страните кандидатки наистина ще се осъществи през следващия период на финансиране“, коментира държавният секретар на Федералното министерство на храните и земеделието на Германия Силвия Бендер, цитирана от Euractiv.
Според нея, през следващия период на финансиране от 2028 г. нататък ЕС трябва да подготви своята Обща селскостопанска политика, за да приспособи Украйна и други страни кандидатки за членство в ЕС. Следващата агрополитика трябва да бъде проектирана в контекста на бъдещото разширяване на ЕС, добави Бендер, посочвайки някои от страните, които се нуждаят от „перспективи за по-бързо присъединяване, за да бъдат стабилизирани във вътрешнополитически план“. Както в областта на развитието на селските райони, така и в основната структура на подкрепата от 2028 г. нататък „трябва да помислим как можем да включим кандидатите за присъединяване и да ги интегрираме в европейската селскостопанска политика“, отбеляза Бендер.
Директните плащания вече не са подходящ инструмент за подкрепа
Според Бендер разширяването може да има големи последици за структурата на ОСП в бъдеще. Например, финансирането на директни плащания за толкова много допълнителни стопанства вероятно ще постави значителни предизвикателства пред многомилиардната програма за субсидиране. „Ако Украйна се присъедини, тогава системата за директни плащания, каквато я имаме днес, определено няма да работи“, посочи държавният секретар.
Ако Украйна се присъедини преди началото или през следващия период на финансиране, „тогава ще говорим за различна селскостопанска политика“, според Норберт Рьодер от института Thünen, който предоставя експертни съвети на германското министерство на земеделието. Бюджетът на ОСП не е достатъчен за разпределяне на съществуващите плащания на площ към Украйна, каза той. „Тогава подпомагането трябва да се прецени на базата на други критерии и това е предизвикателство.“
Адаптиране към стандартите на ЕС
От гледна точка на Украйна и другите страни-кандидатки адаптирането към производствените стандарти на ЕС също представлява предизвикателство. Украйна, например, досега разчиташе в голяма степен на интензивни производствени методи, докато Брюксел, като част от ангажиментите си по европейската Зелена сделка, поставя все по-високи изисквания към селското стопанство, когато става дума за опазване на околната среда и климата. Министерството предприема мерки за подкрепа на страните на местно ниво в адаптирането им към изискванията на ЕС, каза Бендер. Тя също така припомни вече предприетите стъпки за отваряне на пазара на ЕС за украински селскостопански внос като първа стъпка към интегрирането на украинските производители.
Няколко месеца след началото на руската инвазия, ЕС реши да спре митата и квотите за внос на селскостопански продукти от Украйна, за да укрепи икономиката на страната и да улесни износа на зърно. Себастиан Лакнер, професор по икономика на селското стопанство в университета в Рощок, също посочи, че има много структурно слаби региони с малки ферми в Украйна и Молдова – факт, който трябва да се има предвид при бъдещото разпределение на средствата за стопанствата. Според експерта едно от решенията може да бъде да се определят по-малко правила на ниво ЕС, като същевременно се даде на страните членки и регионите повече свобода да адаптират мерките към местните условия. „В това отношение трябва да позволим хетерогенност“, подчерта той.
Лилия Александрова
