Фамилията получи национална известност благодарение на пръча рекордьор Джони
Ферма с много видове добитък и с растениевъдна дейност в пазарджишкото село Калугерово дава поминък на голямо семейство. Тя е единственият доход за почти всички във фамилията Колчакови, която получи нова доза национална известност, след като пръчът Джони безапелационно спечели първенството в конкурса за най-дълъг косъм при порода Калоферска дългокосместа коза по време на тазгодишния Национален събор на овцевъдите. Оказа се, че елитният мъжкар е рекордьор за автохтонната българска порода със своята 64-сантиметрова козина. Калоферската е най-дългокосместата коза в света, а дължината на косъма ѝ достига до 50-60 см. Козелът, заедно с потомството му – едномесечното яре Жизел и майка му получиха и награда семейно представяне.
Във фермата на Колчакови обаче има и други рекордьори – стопаните са измервали козина 85 сантиметра. Това разказа пред “Гласът на земеделеца“ Атанас Колчаков, който заедно с брат си Илиян и съпругите им сега основно се грижат за семейното стопанство. Интересен факт е, че то е печелившо, а никога досега не е финансирано по програмите на еврофондовете, ако не се брои някогашен проект по САПАРД от предприсъединителния период за страната ни. Още по-любопитното е, че братята и жените им са на възраст от 25 до 30 години, но никой от тях не се и замисля за по-лека работа. Мераклии са, а фермата им отдавна е национално известна, призът на Джони и потомството му само допълва тази слава.
Решихме да представим пред читателите на “Гласът на земеделеца“ тази интересна земеделска фамилия и потърсихме Атанас Колчаков. Ето как отговори той на въпросите ни.
– Г-н Колчаков, разкажете ни повече за ферма “Колчакови“.
– Фермата ни се намира в село Калугерово, Пазарджишка област. В нея отглеждаме, както вече знаете, Калоферска дългокосместа коза, имаме вече над 230 овце Ил дьо Франс, като чакаме внос на още от Франция до края на месеца, имаме 20 бика за угояване, както и доста пернати – кокошки бял легхорн и черен австралорп, гъски, доскоро имахме и гълъби. Кучета имаме – четири от породата Каракачанска овчарка, пауни. Както се казва – от всичко по малко, но достатъчно, за да бъде една красива ферма.
– Вие сте млади хора. Как ви хрумна да се занимавате точно с животновъдство?
– Ние сме трето поколение земеделци – дядо ми, после баща ми, сега ние поехме. Дядо ми е бил управител на Калугеровския манастир и са се грижили за земи. Баща ми пък после купи една животновъдна ферма, която и в момента е един от обектите ни, като също започва да гледа земи. И ние с течение на времето поехме в свои ръце дейността и я разширяваме.
– Това ли е основната Ви дейност, прехраната Ви, както се казва?
– Основната ни дейност е земеделие. Животновъдството го започнахме с кравефермата, за която споменах, че баща ми е купил навремето. По злощастно стечение на обстоятелствата тя изгоря през 2006 година. Тогава направиха един проект по САПАРД, с който изградиха модерна кравеферма. Но това, заедно със земеделието, е непосилно за сам човек. Така баща ми нае работници, които да гледат кравите. Лошото е, че да намериш качествена работна ръка в днешно време е изключително трудно. Доста проблеми имахме с мастити, с умрели телета. Така баща ми реши да продаде кравите. Така останахме без нито едно животно и беше така допреди 6 години. Тогава с брат ми завършихме средно образование, станахме студенти и решихме, че вече имаме повече време, особено през лятото, да създадем пак някаква животновъдна ферма поне колкото за хоби. С наши приятели се бяхме запалили вече по кукерите (маскарадните игри са една от гордостите на Калугерово, като обичаят се пази в селото в самобитния му вид, изпълнява се от мъже, облечени в нещавени кози и овчи кожи – б.а.), затова си взехме две Калоферски кози, три овце и пак си взехме два бика за угояване. Шест години по-късно вече имаме към 400 бройки. В началото купихме два пръча от съседно село и две женски яренца от нашето село. Година по-късно купихме цяло готово стадо, пак от нашето село – 20 кози майки. После купихме и 20 овце Ил дьо Франс от Стара Загора и с времето всичко се развъди.
– А дългокосместите кози, предполагам, ги гледате основно заради кожите.
– Точно така, да. Заради традицията, заради празника Джумаловден, който честваме на Сирни заговезни. Отглеждаме ги, за да си правим нашите си костюми, с които представяме селото си на престижни фестивали и това е важно за нас.
Двамата с брат ми вече сме завършили образованието си, семейни сме, аз вече имам и детенце. И всички сме си тук и си работим заедно.
– И всички тези хора се издържате само от фермата, така ли?
– Да, да, да. Всички сме заедно и си работим като екип.
– Чудесно е, че фермата Ви е успешна. А как го постигнахте?
– С много работа. По 15 до 17 часа на ден труд и се постига.
– А пазари как намирате? Това е големият проблем пред повечето селскостопански производители.
– Пазар за зърното имаме, само тази година ни беше по-трудна за реализацията на зърно. А иначе повечето от зърното използваме за фураж на животните, каквото остане – има на кого да продадем. Биковете отиват в кланици. Дългокосместите кози, които отглеждаме, отиват за костюми, а яретата – за отглеждане в други ферми, не се колят, а се отглеждат пак за кукерски костюми. А агнетата Ил дьо Франс, всички женски, които са се родили тази година, сме си ги оставили за майки. Мъжките отиват също за разплод в други ферми, за бащи.
– За колко декара земя се грижите?
– Около 3500 декара. Освен зърнени и маслодайни култури отглеждаме лешници, сливова градина, черешова градина, малко лозя. От всичко по малко, но достатъчно, за да имаме едно доста успешно и разнообразно стопанство.
– Доколкото знам, един от Вас е и общински съветник в Лесичово.
– Да, аз. Сега ми изтича мандатът през октомври.
– Как се справяте, и там имате задължения?
– Справям се. Бях и председател на Общинския съвет за три месеца през зимата. Но като дойде пролетта и трябваше отново да се качваме на тракторите, трябваше да започваме да работим, вече нямаше как да съчетавам нещата, защото две дини под една мишница трудно се носят. Освободих поста на председател и си останах само общински съветник. Пак имам доста отговорности, но не са толкова, колкото като председател.
– За фермата си ползвали ли сте европейско финансиране?
– Баща ми, както Ви разказах, е направил успешен проект по САПАРД, после през 2008-2009-а е взел трактори и инвентар. Все още си работим с тези машини оттогава. Имаме и още един купен трактор, който е с кредит.
– А по новите програми не сте ли участвали?
– В момента имаме проект по мярка 4.1, но все още не е стартирал.
– Вероятно ви е трудно да се справите с бюрократщината при кандидатстването. Много стопани се оплакват от нея.
– Ами и ние се оплакваме, обаче се справяме някак. Наистина – много е документацията, много е бумащината. Не знам доколко е излишна или вредна, но нас ни спира доста. Тъй като заради проблема с работната ръка и при машините нямаме хора и си работим основно сами, пропускаме някои неща, някои срокове. Хубавото е, че съпругите ни вече поемат тази част от ангажиментите, те движат повечето документация. Справят се и ни помагат доста.
– Да разкажем повече и за Вашите толкова дългокосмести кози, че имате признак рекорд. Само Джони ли е с впечатляващите 64 сантиметра козина или има и други такива екземпляри?
– Джони дори е с по-дълъг косъм от измереното на Националния събор на овцевъдите. Имали сме в предишни години пръчове със 70-сантиметрова козина, даже тази година продадохме един, при който измерихме 85 сантиметра, той е на 4 години. Доста ги селектирахме дългокосместите кози. Имаме 80 бройки от тях в момента. Четири от животните са вече трета година, също като Джони. Но просто при тях космената структура е по-сбита, по-ступана, не е толкова свободна, както при Джони, тъй като ги гледаме на ясла, на боксове. По тази причина козината е по-сбита и не можем да покажем кичур, който да се измери.
– А колко такива кози вече са станали костюми за Джумаловден?
– Ние имаме пет костюма. Всеки от тях се прави от 5-6 животни. Значи поне 30 вече сме изгледали и прибрали в сандъците, както се казва, правим от тях кукерски облекла. Те всяка година се износват заради честото обличане за многото фестивали и празници, в които участваме. И затова всяка година трябва да имаме нови и нови животни, за да подновяваме и правим нови облекла.
– А ако не е тайна, как постигате това удължаване на козината? Защото се смята, че косъмът на Калоферската коза достига до 50-60 сантиметра.
– Всичко е селекция. Избираме мъжки за разплод и от други ферми, все отнякъде трябва да се започне. Както и Джони – той не е наше производство, закупихме го преди повече от половин година. Избрахме си го от една ферма в Кресна при нашия приятел Слави Петров. И така вече имаме един уникат във фермата, имаме вече и яренца от него. Както и преди години, когато купувахме пръчове от Сидер от Влахи, от Гришо от Симитли. Така вкарваме нови гени при нашите кози и всяка година от 30 ярета оставяме поне 5-6, най-хубавите, които да останат във фермата за продължаване на развъдната дейност. Така се постигат резултати – гени, селекция, добро гледане на животните. Те си имат гените, нашата работа е да се погрижим добре за тях, за да ги изградят и покажат на максимум.
*Снимки – НОКА и личен архив на семейство Колчакови
Стоимена Александрова
