Това е машината, която може да спести най-много пари на земеделците, но при грешен избор, пръскането на културите може да се превърне в олицетворение на приказката „пари на вятъра“
От качеството на работа на пръскачката, която излиза на полето в началото на сезона и се труди чак до късна есен, в голяма степен зависи какви добиви ще бъдат получени в стопанството. По тази причина към избора на тази машина трябва да се подходи много отговорно. Да се вземат предвид такива съществени фактори като площта, която ще се обработва, размера на отделните полета, отглежданите култури, използваните пестициди. Повечето специалисти препоръчват покупката на самоходна пръскачка, като гарантират, че инвестициите в такава машина се изплащат бързо, при това с лихвите.
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ ПРИ ТРИТЕ ТИПА: НАВЕСНИ, ПРИКАЧНИ И САМОХОДНИ
Както е известно, пръскачките за земеделието се делят на три вида – навесни, прикачни и самоходни. Навесните модели на щанговите пръскачки се отличават с малки габарити, висока маневреност и относително невисока цена. Към недостатъците им се отнасят малкият обем на резервоара, по-ниската производителност и малък клирънс, който се определя от височината на работния просвет на трактора. Работната ширина на щангата в този сегмент е ограничена до 24 м по обективни причини. Навесните пръскачки са незаменими помощници на земеделците, които работят в силно пресечени местности, на малки парцели и такива с нестандартни форми, както и в малки стопанства. Навесните пръскачки са прекрасни за работа в овощарството.
Дневната производителност на навесните пръскачки е най-малка. Ниският клирънс на трактора (до 40 – 45 см) не позволява да се обработват без загуби слънчоглед, царевица и други високостеблени култури, височината на които в момента на обработката превишава 50 см. Ниската работна скорост (до 10 – 12 км/ч) е свързана с комфорта на оператора, както и със стабилизацията на щангата, която на скорост над 10 км/ч работи, меко казано, неудовлетворително, най-вече поради липса на амортисираща система в трактора. А и не всеки трактор има херметически изолирана кабина с повишено налягане и филтри, необходими за осигуряването на безопасната работа на механизатора.
Прикачните пръскачки се отличават от навесните с по-голямо разнообразие на размери – от бюджетни компактни модели до високотонажни професионални машини за големи стопанства. Последните често са наричани „тандемни“ поради двуосното си шаси. Това са истински гиганти сред прикачните пръскачки, като по вместимост на резервоара (до 12 000 л), те значително превъзхождат самоходните модели, а агрегатирани с мощен трактор, тяхната производителност изобщо не им отстъпва. Работната ширина на щангата на съвременните прикачни пръскачки може да достига 45 м.
Към предимствата на прикачните пръскачки могат да се изтъкнат голямата гъвкавост при използването им, резервоар с достатъчно голям обем, висока производителност, удобно транспортиране и достъпна цена. Прикачните пръскачки се отличават с универсалност – използват се за обработка на всички култури и са подходящи за всякакви видове стопанства. В комбинация с мощен трактор, позволяват да се постигне висока производителност.
Като недостатъци могат да се споменат невъзможността да се обработват високостеблени култури в късните фази на вегетация и зависимост от наличието на трактор, което може да създаде напрежение в стопанството в периоди на пикови натоварвания.
Прикачните машини са по-разпространени от навесните. Те са по-малко маневрени и не всички са оборудвани с управляема ос, позволяваща да не се оставя допълнителна следа на полето при завиване. Но прикачните пръскачки имат по-голям обем на резервоара, благодарение на което се повишава дневната им производителност.
Както и при навесните модели, недостатъците на прикачните пръскачки са обусловени от ниския клирънс на трактора и ограниченията в максималната скорост при обработка заради комфорта на механизатора в кабината на трактора. Прикачни пръскачки обикновено се използват в по-малките и средните стопанства, в големите присъстват по-скоро като спомагателна машина.
Третият вид са професионалните самоходни пръскачки, създадени за високи натоварвания и голяма производителност. Не са редки случаите, когато среднодневната им производителност достига 10 000 дка. Разбира се, такава машина не бива да престоява през сезона нито минута!
При съвременните самоходни модели обемът на резервоара при висок клирънс (до 2 м) може да достига 5 – 6000 л, а при по-малък (до 1,35 м) – дори 8000 л. И нещо много важно – самоходните пръскачки могат да се използват за обработката на всички култури, в това число високостеблени на късните фази от вегетацията, дори при десекация на слънчоглед.
Сред предимствата им са автономната работа (без необходимостта от трактор), високата работна скорост, удобното транспортиране (важно при голяма отдалеченост на площите) и големият брой автоматични системи, независещи от функционалните възможности на трактора. Към недостатъците могат да се отнесат относително високата цена на тази техника и определена зависимост от липсата на алтернатива в случай на авария.
Днес самоходните пръскачки стават все по-популярни сред земеделците. Те са по-производителни от прикачните, което е обусловено от високата им работна скорост (до 30 км/ч), по-маневрени са и имат клирънс до 2 м. Повечето самоходни машини имат независимо окачване и висок ход на колелата, благодарение на което намалява буксуването при среща с препятствие. По-високата цена на самоходната пръскачка се компенсира от по-високата производителност и в крайна сметка се оказва по-ниска от тази на прикачните модели.
Изборът на вида на пръскачката – навесна, прикачна или самоходна, се определя на първо място от площите, които трябва да се обработят, и съответно – от необходимата производителност, и на второ – от обработваните култури, от които зависи преди всичко изборът на клирънс.
При отглеждането на овощни култури, а също и на картофи, са по-подходящи прикачните модели, тъй като те са значително по-леки от самоходните машини. А навесните пръскачки, ограничени с ширина на щангата до 30 м, са подходящи за неголеми площи и в овощарството. Плюсът на навесната пръскачка е в това, че няма нужда от управляема ос, не изисква допълнително точка на сцепление, а се закрепва на навесната система. Но за навесните модели с голям обем на резервоара е необходим по-мощен трактор. Например, навесна машина с обем на резервоара до 1000 литра се агрегатира с трактор с мощност 120 – 150 к.с. Но ако резервоарът на пръскачката е с вместимост 2900 литра, то вече е необходима машина с мощност 180 – 200 к.с. За сравнение, за прикачна пръскачка с вместимост 3000 л е достатъчен трактор с мощност от 80 к.с.
Дюзите на щангите на пръскачките обикновено се разполагат на разстояние 50 см една от друга (рядко – на 25 см), което води до оскъпяване на техниката. На 30-метрова щанга през 50 см се поставят 60 дюзи, а например през 35 см – 86 дюзи. А трябва да се има предвид и държачите на дюзите и системата за включване/изключване.
КАК ДА ПРЪСКАМЕ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕНТАБИЛНО
Да се спести при пръскането е възможно само ако се използва надеждна, високоточна, производителна, безопасна и екологична техника, която ще позволи да се проведат всички мероприятия по растителна защита бързо, точно и навреме. Работата е там, че нито една друга земеделска машина – нито комбайнът, нито сеялката, нито торачката, не пропуска в буквалния смисъл през себе си такъв паричен поток (стойност на препаратите за растителна защита и работата на полето плюс вероятни щети от загуба на реколта), колкото пръскачката.
Ефективността на мероприятията по растителна защита се определя от три фактора: точност на разходване (препарати за растителна защита и работен разтвор), точност на внасяне (сигурно поразяване на огнището на заболяване или на вредителите) и наличието на благоприятни атмосферни условия. Последният фактор е изключително лимитиран. Многобройните опити в различни страни показват, че най-ефективни са обработките, които се провеждат при температура на въздуха 20 – 250С, относителна влажност 40 – 60% и скорост на вятъра не повече от 5 м/сек. Извън пределите на тези тесни граници, резултатът от опръскването намалява драматично поради дифузия, изпаряване, отнасяне на препарата и т.н.
А такива условия в практиката се случват изключително рядко, най-често през нощта, рано сутрин или вечер преди залез. За да се включат в тези тесни времеви граници, фермерите имат нужда от надеждни, високопроизводителни, в голяма степен автоматизирани машини, позволяващи основният обем от работа да се проведе в благоприятното за това време, включително през нощта.
А за да могат ефективно да се провеждат работите по растителната защита извън гореобозначените рамки, машината трябва да има възможност да работи с минимално разстояние до целта. Днес на пазара съществуват решения, позволяващи да се приближат дюзите до 25 – 30 см от обработваната повърхност – почва или листна маса. И това при висока скорост на движение и в условия на силно пресечена местност.
Намаляването на стойността на обработките е възможно и за сметка на повишаването на точността на управлението на пръскачките. Но използването само на навигационната система на трактора може да се окаже недостатъчно за контрола на разхода на химическите препарати – то може да не се представи отлично при хълмисти местности или при недостатъчно точно регулирани параметри. Тук голям принос за икономически рентабилната работа имат навигационното управление на пръскачките и работата по карти за прецизно пръскане. Съвременните пръскачки позволяват да се елиминира преразходът на работен разтвор за сметка на липсата на припокривания при обработката с помощта на автоматичното изключване дюза по дюза.
Автоматичното изключване на дюза по дюза средно намалява разхода на работен разтвор с не по-малко от 15 %. Работата с предварителни карти за прецизно пръскане позволява работният разтвор да се внася само в зависимост от необходимостта на конкретния участък. По този начин земеделецът получава възможност да спести от препарати там, където това е възможно, и да внесе повишена доза от препарата там, където това е необходимо, работейки в напълно автоматичен режим.
Използването на съвременно навигационно оборудване позволява да се повиши точността на внасянето на препаратите и като следствие да се постигне значителна икономия не само на препарати, но и на време, което в крайна сметка също спестява доста разходи.
Специалистите твърдят, че има достатъчно много способи, които позволяват да се спести при пръскането. Те са обусловени от конструкцията на самата машина, избора на съответните хибриди и средства за растителна защита. Към конструктивните фактори те отнасят индивидуалното изключване дюза по дюза (намаляване на припокриванията до 80%), диференцирано внасяне на препарата (широчинно-импулсна модулация), както и автоматичното превключване на дюзите или комбинации помежду им в зависимост от работната норма, работната скорост и фактор на отнасяне на разтвора.
Препаратите за растителна защита струват много скъпо и трябва много да се внимава при тяхното внасяне. Иначе изразът „пари на вятъра“ ще бъде точно за процеса на пръскане. Земеделците трябва да имат предвид няколко основни правила – да спазват технологията за внасяне на препаратите, правилно да подберат дюзите, да използват секционното изключване, грамотно да организират логистиката, намалявайки времето за престой и презареждане на машината, както и да се опитват да работят в благоприятни за пръскане условия (температура, влажност, вятър).
