Земеделската година е в своя разгар и както винаги до този момент е изключително динамична, носеща пред производителите ситуации, изискващи тяхната навременна реакция и аналитичен ум. Тази пролет метеорологичната обстановка поставя и още едно изпитание с комплексен обхват – дъждовете! Те са изключително ценени, но голямото количество валежи крие неминуемо своите опасности.
Отглеждането на технически култури е специфично, поради своята мащабност и потенциално намалената възможност за контрол над средата, а броят земеделски мероприятия е ограничен и това изисква максимална прецизност, за да покрие нуждите на културата, както и да обезщети потенциални рискове.
Три са базовите направления, в които до момента производителите срещат своите най-големи предизвикателства в страната:
- Обилните дъждове.
- Пробив в растителната защита.
- Почвените неприятели.
Дъждовете.
Проблема с обилните дъждове се отразява най-пагубно на гъстите посеви от пшеница и ечемик, които заради развитието на листната маса, задържат влагата. Завишените нива на влага в основата на растенията се превръща в причина за възникването на болести като различните видове ръжда и мана. Те за момента не са масови, но на много места се срещат проявления на заболяванията. Стресовите климатични фактори са критични за полетата, в които няма и балансирано хранене на посевите, което би помогнало за развитие на тяхната толерантност към абиотичен стрес.
Експерите споделят, че правилната технология при сеитба е от ключово значение за превенция, точно поради независещите от човека условия, каквито ни предлага времето. Една влажна пролет може да бъде благословия за опитните практици, но и бич за тези с базов пропуск.
От друга страна специфичните климатични условия повлияват и за развитието на болести предавани през семената и почвата посредством патогени. Една от тези болести развиваща се в семената е Главнята – твърда или прахова. Тази година на места болестта се проявява, като все още се установяват нивата на икономическа значимост за фермерите. Това отваря още един сериозен въпрос пред тях: “Какво ни гарантират производителите на семена, когато купуваме от тях? Кой ни гарантира качеството на семената?”.
Всъщност важно е да знаем, че не всеки производител на семена е лицензиран. Самият лиценз минава през лабораторен анализ за качество и патогени, който се следи от контролните държавни органи. Те проверяват по закон всички лицензирани лаборатории удостоверяващи сортовете семена в търговската мрежа. БАБХ, проверява точността на резултатите от лабораторните анализи извършвани от лабораториите по чл. 11 ал. 1 чрез контролни анализи върху минимум пет на сто от общия брой на пробите от партидите сертифицирани семена, а за категория базови – върху минимум десет на сто от общия брой на пробите от партидите базови семена.
Тези изненадващи проверки на произволни партиди, карат лабораториите да са взискателни към производителите на семена и самите те да са отговорни в действията си, но когато производителите не са лицензирани… няма никакви гаранции за фитосанитарното състояние на материала. Важно е да отбележим, че като цяло повечето семена в страната не са с високи нива на резистентност към заболявания и практиката е те задължително да бъдат третиране със системни фунгициди преди сеитба. До колко обаче не лицензираните производители са отговорни в тази сфера е въпрос, който кара фермерите да се съмняват в слаби работни разтвори за третиране на семена, които целят икономии, а резултати от пробиви се виждат и тази година, защото фермерите разчитат на готовия вече третиран посадъчен материал.
За разлика от предходни сезони, големите земеделски производители все повече се обръщат към комбинирани стратегии за растителна защита и въвеждат биологичен контрол все по-широко в практиките си. Това до голяма степен се дължи на пропуските в системите за растителна защита на конвенционалното земеделие, а припокриването на двата похода – конвенционален и биологичен, изисква време за “напасване”. Втората по важност област, в която българският земеделец търси по-доброто решение е оптимизирано хранене на културите и превенция пред болестите.
По-смелите земеделци показват и отлични резултати при въвеждането на микроорганизми, покривни култури и усвояване на растителните остатъци, както и алтернативни решения в производството си.
Големият земеделски производител Светослав Илчовски е категоричен, както в нагледния пример със своята дейност така и в съвета си специално за “Гласът на земеделеца” към всички фермери:
- No Till е бъдещето! В практиката си залагам на работата с покривни култури, които снабдяват почвата с необходимите хранителни вещества и микроорганизми, без допълнителното им внасяне чрез препарати.
Защитата от плевели през алтернативен подход намалява и друг голям и често срещаният проблем, който не подминава фермерите и този сезон: Хербециден абиотичен стрес при есенници и пролетници. Често се срещат реакции при пшеница и слънчоглед изразени в “набръчкване” на листата на растенията. Поради частичните поражения, този проблем не се класифицира като икономически значим, макар да е видим във всяко поле приложило хербицидни пръскания.
Друг водещ въпрос и тази година, остават почвените вредители, които всяка година нанасят големи щети и карат конвенционалното земеделие да използва все по-инвазивни мерки. С особено висока плътност в някои части на страната, почвените неприятели остават сериозен фактор водещ до големи щети и значителни загуби.
Повишил се е и броят на производителите, които отбелязват опитите си с почвени инсектициди сред които и тези с хищни гъби от вида Beauveria bassiana. Те споделят, че поради цената са внесли в минимални количества на част от площите си, за да изпитат ефективността. В полетата, в които се прилага третиране директно на семената има резултати, които повишават показателите на устойчивост пред неприятелите в сравнение с нетретираните зони. Въпреки това, в полетата с висока плътност на вредители, отново има поражения по семената, а фермерите се страхуват да разчитат на тази методика като единствена защита. Основната въпросителна пред тях е цената и колебанието в ефекта видим в рамките на същата реколта.
Положителни резултати и тази година отчитат листните торове с водорасли или аминокиселини, които вложени при пшеницата след фаза на вретенене, предизвикват нейният растеж и засилват устойчивостта и на абиотичен стрес. Полетата с допълнително вложение на този вид листно подхранване, бележат по-добри резултати, които в повечето случаи се изразяват в по-голямата устойчивост и здраве на самите култури, спрямо не третираните полета. Все още тази практика не е масово прилагана.
Въпреки всичко, фермерите тази година са единодушни и споделят мисълта: “Независимо колко инвестираш, последната дума има природата!”.
Моника Господинова
