Последните години, Европейският съюз взема решителни мерки в различни сектори, в стремеж да подпомогне развитието на държавите членки. Земеделието е един от най-често обновяемите и подпомагани отрасли, видимо подбутван към нови практики ориентирани към екологично опазване. За добро или лошо, нестабилното положение в политически аспект на държавно ниво, ни прави подвластни на промените внесени отвън, но също и завидно адаптивни спрямо възможностите, които ни се предлагат.
Не е тайна, че българският земеделец има нужда от съдействие и не само във финансов аспект, но и по отношение на по-добри практики в производството. Съвсем в духа на промените, водещите компании за растителна защита предлагат все по-голямо разнообразие от препарати отговарящи на тенденциите, но и адаптирани според промените, както в климата, семената на пазара, така и според еволюцията наблюдавана при патогени и неприятели. Движението винаги е в посока прогресия и ако наблюдаваме изменения във видимият спектър – климът, то същите промени важат в пълна сила и за невидимия микросвят.
Европейският съюз цели 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство до 2030г. и това за момента минава през допълнително финансиране като стимул за производителите сами да изберат тази посока. Те в никакъв случай не са задължителни, но ако производителите искат да получат допълнително субсидиране, то ЕС дава възможности. До колко тези допълнителни пари отговарят на нуждите на българският земеделец, зависи от интерпретацията и стратегическия поглед на производителите.
Приемственост от държавите членки на ЕС.
Както и в предишни материали сме засягали темата, стратегиите се приемат по различни начини от държавите членки на ЕС. Биологичното производство в процентово съотношение в различните страни варира между 2% и 8%. При комбинираните стратегии, резултата е по-висок. Това прави самите схеми сравнително либерални, като не задължават изцяло покриване на биологичните стандарти, а стремеж към внедряване на отделни практики чрез финансова стимулация. Всички са категорични, че средствата са добре дошли за фермерите, но показатели сочат за нуждата от повече яснота и либерализация в изискванията за тяхното усвояване. Нагласите към конвенционалните практики са устойчиво залегнали във възприятията на производителите и пътят през доброволният финансов стимул може да бъде един плавен преход.
Ако трябва да преведем значението на две от Екосхемите, последно приети тази година в полза на земеделците, то е добре да ги разгледаме чисто практически в следващите редове с помоща на специалист.
- Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал.
Тя насърчава зелено торене и органично наторяване като компенсира 10% от торовите ставки.
- Има едно неразбиране по отношение на това субсидиране и то идва от общата стойност на торенето, която земеделеца държи в съзнанието си. Например производителя знае, че инвестира 50.00лв. на дка за подхранване и приема, че сумата от 13,36 лв. на дка е крайно недостатъчна за нуждите му. Всъщност тези 13,36 лв. са компенсация само на 10% от стандартното азотно торене, което трябва да се замени с вид органика. – пояснява главният агроном Свилен Смиленов и допълва – Причината за това нововъведение е че има неблагоприятно изтичане на азотни съединения, които допринасят за общото замърсяване. Иначе казано, производителите могат да прилагат своето стандартното торене от практики си до момента, като си оставят (спестяват) 10%, които реално екосхемата им финансира. Позитивът тук е, че фермерите могат да използват препарати за почвено и листно приложение с бактериите улавящи азот от атмосферата, който да им донесе нужното за културите активно вещество без да има вредни остатъчни количества и без риск от неспазване на изискванията.
Екосхемата може да се изпълни, като бъдат използвани покривни култури за набавянето на най-малко 10% от нужният азот за основната култура. Също така могат да се използват външни подобрители на почвата чрез органични източници. Екосхемата изисква също минимални обработки като заораване, валиране, естествено измръзване, както и механично термиране.
Схемата е приложима за обработваеми земи, трайни насаждения и постоянно затревени площи.
- Екосхема за икономии при използването на пестициди.
- Тази схема е много важна от екологична гледна точка, защото насочва вниманието на производителите към третирания, които трябва да се правят при регистрирана нужда. Това означава по-засилен мониторинг и назначаване на пестицидни пръскания при отчитане на появата на неприятели или болести. Насърчава се използването на феромонови уловки, които отчитат наличието на икономически значим неприятел на полето и съответно спиране на пръсканията по презумпция, защото някой някъде е казал. Пример за всеобща паника беше случаят с Ливадната пеперуда миналата година. В практиката си винаги е добре да действаме според конкретната нужда, защото това е целесъобразно и от икономически аспект – споделя гл.агр. Свилен Смиленов за Гласът на земеделеца.
За обработваеми земи, екосхемата предвижда 13,05 лв. на дка. като земеделците трябва да покриват следните изисквания:
- Използваните препарати за растителна защита – фунгициди, инсектициди, хербициди, не трябва да бъдат от Първа категория.
- Забранени са препарати за растителна защита, които са тотални хербициди.
- Използват се феромонови уловки с различна гъстота на декар за мониторинг при технически култури, маслодайни култури, зеленчуци, плодове и други.
Екосхемите като алтернатива.
Определено използването на тези допълнителни субсидии не ангажира земеделците да преминат изцяло към биологично производство, в същото време облекчават до известна степен инвестицията им. Те са вид подпомагане, което би довело и до оптимизация на производствените практики без да се елиминират конвенционалните обработки. Екосхемите също така са добра подкрепа за тези, които искат да преминат към биологично производство и търсят плавен метод за това. От друга страна за трайно изградилите се биологични производители, тези субсидии играят съществена подкрепяща роля.
Ако се запитаме дали Европейският съюз ни дава посока за развитие чрез различните си форми на финансиране, можем да предположим за тенденция в тази посока. Въпреки това практиката говори, че комбинираните стратегии отговарящи на нуждите са много по-надеждни. Да, превенцията със сигурност може да бъде постигната успешно чрез биологична защита, но при отчитане на сериозна бактериална или вирусна инфекция навлязла в проводящата растителна тъкан, са необходими третирания със системен химичен фунгицид. За щастие пазара разполага с различни препарати, които са щадящи, но с високи показатели за ефективност. В същото време правилната стратегия за грижа, дава потенциал за успех при земеделците решили да заложат на комбиниран подход, с желание да подпомогнат работата си с Евро пари.
Възможностите са пред нас – да ги използваме!
Моника Господинова
