Госпожо Жекова, вече е почти сигурно, че отново ще има смяна на политическото ръководство в Министерство на земеделието. Периодът за земеделието е по-кризисен от всякога. Какво очакват българските зърнопроизводители от новия Министър на земеделието?
За мен новият министър на земеделието, ако имаме нов кабинет, има една основна цел – и тя е да докаже на Брюксел грешките, които са допуснати при разписването на Стратегическия план за земеделие на България и те да бъдат коригирани.
Това означава Министърът на земеделието да е наясно какви са проблемите на Стратегическия план, които имаме. На първо място, обаче трябва да е борец. Трябва да знае чии интереси защитава. А при положение, че в България има 39 милиона декара обработваема земя, то отговорът е много прост.
Министърът на земеделието трябва да е наясно и с проблемите на секторите. Виждаме какво се случва в сектор „Животновъдство“. Тези хора просто ги унищожиха с вноса на сухо украинско мляко, независимо от всичките пари, които се изляха в сектора им. Овощарите са в критично състояние поради климатичните условия. Оттук нататък има една приказка – „Мъртъв и с миро да го помажеш, файда няма“.
И в този смисъл е изключително важно министърът да е боец. И да защитава интереси на гилдии. Говоря за реално производствени гилдии. Не на преработватели и консултантски фирми. Има силни браншови организации и те винаги са държали мнението им да бъде чуто. Професионалисти са. И ако Министърът на земеделието в спешен порядък не направи срещи с тези гилдии и с тези браншови организации, каузата е загубена. Ако Стратегическият план не бъде коригиран, то просто могат да го затворят и да приключат. Ако новото Министерство на земеделието работи както работеше при последния редовен кабинет, то министерство няма да има.
2023 и 2024 г ще бъдат емблематични години в българското земеделие. Ще има пренареждане, и то много сериозно, в земеделието. Причинено от неистовото спадане на цените на продукцията, която произвеждаме, и повишаването на разходите. В този смисъл това ще бъде унищожение на сектора. Решаването на това предизвикателство е задължително за Министъра на земеделието, независимо кой е той.
Не направи ли Министърът на земеделието спешни срещи с браншовите организации, заместник министрите не са ли експерти, и то реално работещи хора от бранша, които знаят какво се случва в реалността, каузата е загубена. Няма какво да направим оттук нататък. По-точно има какво да се направи, но то няма да се хареса на никого.
Мнението на бранша не беше чуто. Българска аграрна камара заяви мнението на зърнопроизводители, овощари, зеленчукопроизводители, животновъди – реални производители, не преработватели, че в момента имаме нужда от друг формат в Министерство на земеделието. Защото имаме належащи съвсем различни неща, които трябва да свършим. Дано новият Министър на земеделието да прояви хъс, ентусиазъм и да отстоява интересите на реалните производители в България.
Проблемите са сериозни. Вносът на украински слънчоглед не е спирал. Единствената разлика е, че смениха табелите на камионите и те вече са молдовски и румънски. Цената е безумно надолу, предвид че цената на олиото на световните пазари падна стремглаво. Само през миналата седмица беше 50 щатски долара надолу. Слънчогледът ги последва и в момента се търгува за 64-65 ст/кг. Българското зърнопроизводство го чака изключително трудна година. Очаквахме, че 2023 г. ще бъде трудна година, но дори и аз не очаквах, че диспропорцията между разходи и приходи ще бъде толкова голяма. Вчера гледахме подготвените от МЗм технологични карти. Да, те са изготвени абсолютно правилно, но цените в тях вече не отговарят на сегашната реалност. Рентите са усреднени, което за Добруджа не е вярно. Но когато сложим реалните разходи за конкретните региони, ние работим на загуба. 2023 г. ще бъде емблематична за българското зърнопроизводство.
Очакваме спешна среща с новият министър на земеделието, на която да бъдем поканени и да набележим конкретни мерки за работа. Имаме конкретни, важни и работещи договорености, които постигнахме със Служебния кабинет и те трябва да продължат да работят на всяка цена, предвид това че в момента сме в Кампания по очертаване, която е изключително объркана и стресираща. Имаме постоянно отворена Работна група, в която в реално време постъпват сигнали, за да могат веднага да се решават от МЗм. Това трябва да продължи да работи на всяка цена. Задължително трябва да продължат срещите по отношение на вноса от Украйна. Трябва да знаем каква позиция ще заеме нашето МЗм оттук нататък по този въпрос, това е важно за нашето оцеляване. Ако стоката продължава да влиза безпроблемно, и имайки предвид, че загубихме и емблематични за нас пазари като Испания и Португалия, това няма да ни помогне. Имаме сигнали, че в България вече се внася и брашно от Украйна. Арабските и африканските пазари ги загубихме заради Русия. Без пазари каквото и да произвеждаме, то няма къде да отиде. Мантрата за преработката е абсурдна, защото никой няма да ни пусне на световните пазари на брашно.
Не сме съгласни, с каквито и цели да е дошло това правителство, интересите на зърнопроизводителите в България да бъдат пренебрегнати. Популизмът няма да плати ренти, няма да държи живи производителите и селските райони. Популизмът върши работа в Народното събрание в София, но в реалността в провинцията истината е различна.
Да, преработвателите също имат нужда от защита, но за нас, като най-голямата браншова организация в България, са важни нуждите на реалните производители. И ако ние не произвеждаме, те няма да има какво да преработват. Евтиният украински внос е до време, а после – какво?
Когато говорим за сектор земеделие, това правителство има една-единствена задача – земеделието да оцелее! В момента говорим единствено за оцеляването на всички сектори, които произвеждат нещо реално в българското земеделие. Очакваме да видим дали новото Министерство на земеделието ще удари с ръка по масата и ще каже – „Да, ние ще пазим селското стопанство на България!“ или няма да го направи.
Ако сега ние не предоговорим правилно Стратегическия план, и сектор зърнопроизводство няма да го има. Цената на земята няма да е 4000 лв/дка, рентата няма да е 150 лв/дка. Няма как да унищожиш най-големият икономически отрасъл в земеделието на една държава и да очакваш другите отрасли да се развиват. Българското земеделие е на този хал заради политиките през последните 30 години, а не заради един икономически успешен сектор. Зърнопроизводителите сме единственият сектор, който никога не е искал и очаквал пари от никого. Но за защита на нашите интереси от държавата настояваме и ще продължим да го правим!
Ася Василева
