Анализатор предлага държавата да направи стратегически зърнен резерв към МЗм
ЕК продължи забраната за внос на украински храни в България до средата на септември, не се очаква това да помогне особено
Европейската комисия (ЕК) реши да удължи до средата на септември забраната за внос на зърно от Украйна за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Това съобщи Полската агенция за печата (PAP), позовавайки се на свои източници.
Забраната важи за пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. Тя беше въведена на 2 май, заменяйки едностранни решения за забрана на вноса от страни, граничещи с Украйна, включително Полша.
По-рано полски фермери многократно се оплакваха на властите, че украинското зърно, доставяно в Полша и предназначено за транзит към трети страни, се установява на полска територия, създавайки конкуренция на местното производство.
Подобни твърдения има и от земеделци в редица други страни от Централна и Източна Европа, като нашата, които също се оплакаха, че заради презапасените пазари местните ферми са пред разорение.
В средата на април петте държави забраниха износа на селскостопански продукти от Украйна за страните си.
От 2 май Европейската комисия забрани износа на зърно от Украйна за тези пет държави от 2 май до 5 юни, като разреши транзита и износа му към други страни от ЕС.
За Европейската комисия, която е регулатор на единния пазар на ЕС, е от фундаментално значение всички мерки за регулиране на този пазар или неговите сегменти да идват само от Брюксел.
Но дори и сегашното решение за забрана до средата на септември да е реален факт, на българските производители тази мярка не им се струва особено радостна и облекчаваща. Те очакват, че настоящата и следващата година ще бъдат решаващи за бизнеса им и неминуемо ще се стигне до преструктуриране на сектора, който продължава да е под натиска на ниски цени и високи разходи.
…
Много от бизнесите в зърнопроизводството, които са малки, средни и по-големи естествено по различен начин изпитват трудностите. Но е истина, че всички те продължават да се мятат от крайност в крайност, докато успеят да вземат окончателно решение как ще продължат агробизнеса си.
В сектора продължава да има голямо напрежение.
Според финансовия анализатор Преслав Райков това, което изпитват днес фирмите в земеделието е наследство отпреди година и нещо, когато се подписа зърнената сделка за Украйна. Вследствие на това по складовете започна да се трупа продукция, а държавата лутайки се и чудейки се какво да прави внесе първия хаос, като заяви, че ще изкупи количествата зърно на родните фермери. Но после обяви едни ниски цени и така по най-лошия начин подведе производителите.
Оттогава секторът търпи негативи като се чуди външни пазари ли да търси или местни производители и търговци. Но в това време себестойността на складовата продукция вече е пораснала доста и има по-високи производствени цени и естествено по-трудна реализация.
Производителите все търсят подходящия момент да се освободят, защото идва жътва 2023 и времето започва да ги притиска.
Анализаторът смята, че вносът на украйнско зърно е сериозен фактор, но не е единственият и основният. Според него днес е най-добре държавата да си извлече поуките от грешните стъпки.
Един от изходите, които сочи, е държавата да създаде
стратегически зърнен резерв,
който няма нищо общо с военовременения, който има съвсем друга цел. За целта могат да се ползват и частни складове срещу наем при съответните договори.
Това би помогнало на един голям зърнен производител като България, да има механизми, за да интервенира чрез подходяща регулация и търговия. Така постъпват развитите държави.
Най-добре е подобен стратегически резерв да се създаде към аграрното министерство, предлага експертът, за да управлява чрез частни активи на определени играчи въпросните количества – срещу заплащане, разбира се. Това ще даде един сериозен лост на България, която не е малък играч на зърнените пазари със своите количества и с развития сектор, голяма част от който е на световно ниво.
Иначе се очаква, че 2023, а и 2024 г няма да са никак леки за сектора и може да се стигне и до фалити, и до сериозни размествания.
Анализаторите смятат, че големите фирми, които произвеждат зърно ще се оправят, но някои от по-малките няма да успеят, защото не притежават активи, за да отглеждат и продават занапред.
Трябва да се действа максимално пазарно, а не чрез административна намеса на държавата, за която се видя каква я свърши. Това е обецата на ухото, която трябва да си сложи следващия кабинет на МЗм, за да остави зърнените производители, които искат да работят, да го правят спокойно и предвидимо и да не им се пречи.
Апропо, пита се къде отиде онзи 1 милиард, който беше предназначен за изкупуването на зърно, това не се разбра.
Диана Ванчева
