Новият министър най-напред трябва да спре вноса и да защити българското
Никой не уважава производството на истинска храна, затова ставаме все по-болна нация
Само за една година в регион с традиции в животновъдството са закрити още три кравеферми. В момента оцеляват някак единствено семейните обекти, в които стопаните с цената на много труд съумяват да се справят някак без непосилните разходи за работна ръка. За печалба и дума не може да става, но след като десетилетия наред са градили своя бизнес, последните мохикани не искат да се разделят с него, сърце не им дава да го прежалят с лека ръка. Това споделя пред “Гласът на земеделеца“ един от тях – Румен Георгиев. Мъжът държи ферма в близкото до Пазарджик село Драгор. Председател е на Асоциацията на млекопроизводителите в Пазарджишко. Все още не се е отказал, но също е намалил животните, защото не издържа финансово на разходите по тях.
Повод да го потърсим е безпрецедентната ситуация в сектора. Млякото се изкупува на безценица и вече струва по-евтино от 500-милилитрова бутилка вода. По-евтино е дори от годините преди инфлацията. Месо и животни пък изобщо не могат да се продават заради закъсненията с имунизациите.
– Г-н Георгиев, Ваши колеги споделят, че изкупните цени на млякото тази година са критично ниски, особено на фона на инфлацията. С Вас много пъти сме коментирали проблема, но решение до момента явно така и не е намерено. Как стоят нещата във Вашия регион?
– Честно казано, вече не ми се и говори по темата за млякото, защото в крайна сметка никой не го интересува каква е цената на млякото и как ни се отразява. Освен мандрите – колкото по-евтино, толкова по-добре. Оттам нагоре – правителства, земеделски министри, президенти, премиери – никой нищо не прави за нас. Положението като цяло е наистина много зле. В Пазарджишко малкото ферми оцеляват само затова, че са семейни, тоест – не плащат за работници. В региона са останали само малки ферми с по 20-30 животни и те се обслужват от семейството. Но положението е точно казано критично. Разходите по животните надвишават приходите, и то с доста.
– Неприятната изненада тази година е, че изкупните цени на млякото се сринаха и са по-ниски, отколкото бяха преди инфлацията. Каква е причината?
– Аз продължавам да мисля и съм убеден, че главната причина е Украйна. Европа ни хвърли на вълците. Пет държави, които сме около Украйна, ни пожертваха, само и само да устиска тя. Но ние ще умрем преди нея. Всеки се страхува да го каже, но безмитните сухи млека, та и прясно мляко, са от там. Страх ги е да кажат, че се внася и прясно мляко. Всичкото прясно мляко, което мандрите вкарват от Унгария, не е унгарско, украинско е. И всеки знае това, на на никого не му стиска да представи нещата такива, каквито са. Това оказва голяма влияние върху нашите цени и от това страдат фермерите. Ние и преди не бяхме кой знае колко добре, но сега сме много-много-много под минимума.
В Пазарджишко изкупната цена на млякото е от 60 до 75 стотинки. Но при себестойност в момента около 90 стотинки ние в момента сме с по 30 стотинки загуба на всеки литър. А изкупните цени бяха такива преди инфлацията от последните години, беше такава при много по-добри за нас обстоятелства. Имаше години, в които ни плащаха до 78 стотинки, а сега освен, че ни забиха с тези ниски цени, мандрите понякога и не плащат. В по-добрия случай бавят парите, случвало се е и въобще да не се издължат.
Проблемът е, че в момента никой не търси българско мляко и на никого то не му трябва.
– А в същото време магазините преливат от мляко и млечни продукти. Откъде?
– Аз Ви казах откъде идва. Украинско мляко се внася в България на 60 стотинки за литър, може и по-евтино да има. На рампа, с пълни документи. Тук иска сериозни хора да се заемат и така, както спряха вноса на пшеница и слънчоглед, да спрат и млякото, за да помогнат на българското производство. Трябваше досега да са го направили. На мандраджията му е все едно от кого ще купи. Вносното мляко му идва наведнъж по 25 тона, примерно, а предприятието му толкова може да преработи. Има си документи и всичко. И той предпочита да купи него. А българското мляко е с много по-добри показатели.
– Колко животни отглеждате във фермата си?
– В последните години поддържам по стотина крави. Бяха 150-160 броя, но се принудих да ги намаля. И още ще ги намаля. Не мисля да ги махам изцяло, но ще си оставя малко, не толкова голямо стадо. Виждам, че на никого вече не му трябва българско мляко и занапред на никого няма да му трябва. То вече е скъпа продукция, ние не можем да я произведем евтино, ако спазваме стандартите. Всички храни и консумативи за кравите са скъпи, няма как млякото да е със себестойност 60 стотинки. По този начин кравата става излишна. Нейната продукция не може да се реализира на пазара.
– А как стоят нещата с пасищата в Пазарджишко?
– В равнинния район нямаме пасища. Горе в Родопите около Велинград, Пещера има. Там са само месодайни животни. Не съм чул колегите да се оплакват.
– Попитах Ви, защото новият министър на земеделието Кирил Вътев каза, че не е нормално пасищата да се дават на някой си, който няма и коте, а животновъдите да му плащат за ползването им. Има ли такъв проблем и в Пазарджишко?
– Ако го попитате след 6 месеца, сигурно вече ще каже, че е съвсем нормално това. Всички, които идваха досега на власт, първо това казваха по какви ли не поводи – това не е нормално, онова не е нормално. Включително за пасищата, дадени на хора без животни. После се оказа, че е нормално и няма да правим проблем. Да сте чули нещо да се е променило?
– В Пазарджишко правилно ли са разпределени пасищата?
– Някъде може и да има проблеми, но аз, честно казано, не съм чул. Регионът ни е доста голям, нагоре в планината други общини отдават мерите и избират ползватели. Ние в равнината пък нямаме пасища и май е по-добре – поне за тях да не се караме. При нас земите са обработваеми. Дори да е предвидена някъде мера, някой арендатор я взема и я обработва. Но то няма и животни вече. А като няма животни, защо тази земя да пустее? Наистина вече няма ферми. В повечето от селата няма животни – Ивайло, Сарая, Гелеменово, Левски – няма! Кой ще отиде на това пасище? Това е жалкото!
– Как се справяте с колегите Ви при толкова евтино мляко, като в момента не можете и месо да продавате заради забавянето на имунизациите?
– Аз съм един от потърпевшите, а предполагам – и всички колеги. Исках да махна част от животните, преди да съм приключил заявлението за подпомагане. Обаче се оказа, че не мога да ги продам, защото не са ваксинирани. Просто казват, че когато получат ваксините, ще дойде доктор да имунизира, а чак след като отчете резултатите, ще мога да продавам. Според мен това е крайно неудачно, защото ние пращаме кравите на кланица, не ги даваме за отглеждане. Дали е ваксинирана или не тази крава – тя ще бъде заклана и ще мине през термична обработка.
– Казаха ли ви кога ще бъдат възстановени имунизациите?
– Очакваха в края на тази седмица, но тя мина. Никой не се обади, сигурно ще остане за края на следващата. Но ние през това време ще приключим заявленията за подпомагане и ще има разминаване. Ако съм заявил 100 крави и по-късно продам част от тях, ще понеса санкции. И сега никак не можем да се оправим.
– Забавянето на ваксините крие много рискове, и то не само за животните. Какво ще стане, ако плъзне заболяване във фермите?
– Много рискове крие, така е. Досега трябваше да са поставени ваксини и да са излезли резултати. При нас винаги са били отрицателни, но на нас ни е важно да си знаем здравния статус на животните, защото всеки ден продаваме мляко. Ние можем да реагираме бързо – дойдат ли ваксини, само за седмица всички животни ще бъдат имунизирани. А има колеги, които чакат във фермите ваксините, за да могат да изкарат стадата на полето – на километри разстояние от фермата. И те цяло лято не се прибират, чак наесен. Ако стопанинът ги изкара, там не може лесно да ги хване, за да ги имунизира, а не може и във фермата да ги върне бързо. Така и ще останат.
– Имаме вече нов министър на земеделието. Какво най-спешно трябва да направят той и екипът му, за да спасят агросектора от този колапс, в който се намира?
– То не е само едно нещо, което да е спешно. Проблемите са толкова много! След толкова години лично аз вече не вярвам на никой министър, така че не очаквам нищо различно и от г-н Вътев. Първото и най-спешно е да се спре безмитният внос от Украйна. Ако искат, да не казват, че е от Украйна, но да го спрат, защото ние имаме достатъчно мляко, мандрите отказват да го изкупуват, а държавата внася мляко отвън. Освен това Европа трябва да престане да си подвива опашката и ва се свива в ъгъла, а да компенсира държавите като България, която пострада най-много от войната в Украйна. Загубите на фермерите отдавна трябваше да се компенсират! Ваксините все някога ще дойдат. Забавяния с тях и преди е имало, ще го преодолеем някак. Надявам се другата седмица да дойдат ваксините, да имунизираме животните и всичко да е наред.
– Колко да е наред, като и изкупните цени на месото в момента са под себестойност?
– Говорим, че всичко ще е наред с имунизациите и животните ще са здрави, а пък за цените който и да е министър и колкото и желание да има, не виждам как ще повлияе. Вариант е държавна компенсация, но страната ни няма пари, поне така ни се казва. Парите са похарчени. Всеки ден това слушаме – как няма пари. Най-вероятно така и ще си караме, пък който устиска.
– Вие доста време устискахте и Ви се възхищавам на упорството. Но колко от Вашите колеги се отказаха?
– Три ферми са продадени в региона само за последната година. Оцелелите са семейни – нямат разходи за заплати, за осигуровки, за данъци и са по-гъвкави. Намират се начини, за да се избегне фалит, но не печелим нищо. И в един момент всеки от нас започва да се пита, ако си намери работа за 1200-1300 лева заплата, дали да не се откаже от животновъдството. Не е изключено и такова време да дойде. Тогава който и да е министър, ще му е много трудно да възроди сектора – няма да са останали животни. В Пазарджишко от години не е отваряна нито една нова ферма, а загиват много.
– А селекционери в говедовъдството останаха ли в Пазарджишко?
– Не се сещам за такъв. Май вече няма. Жалко е и е страшно, защото ще изчезнат животните. Хора като нас ще си оставят по малко, колкото да си имат истинска храна вкъщи за семействата си. Но другите няма да видят истинско мляко, масло, сирене, месо. Ще се хранят с некачествени продукти с всички последствия за здравето. И ще се чудим защо боледуваме. Аз съм на 56 години и нямам нито една пломба по зъбите. Племенниците ми са на по три годинки и имат по 3-4 пломбирани зъба. И това се смята за нещо нормално. Затова ще сме си болни като нация – от малки до големи, защото не се стимулира производството на хубава, качествена храна. Това не се оценява. Приятели, като ме гледат как живея, казват: “Трябва да сте милионери животновъдите, за да работите толкова“. Но те не знаят, че в момента не можем да вържем двата края, дето се казва. Аз бях сред най-големите оптимисти, вярвах, че нещо ще се промени в положителна посока. Никога не бях си и помислял да си разтуря стадото, но вече и това ми минава през ум, и то много често. И ние сме хора, и ние имаме нужда да си поживеем малко, да не сме във фермите. При животните съм сутрин от 4:30 вечер до 22:00 часа. Всеки ден, седем дни в седмицата 365 дни в годината. Няма почивка, няма събота, няма неделя. Така че секторът така трябва да се устрои, че да има добра печалба. Иначе скоро няма да имаме животни. То не остана нещо, по-евтино от млякото. А то е капризен продукт и иска много работа – трябва да го издоиш, трябва да го съхраниш, преди това трябва да си нахранил и обгрижил добре кравата. Все се надяваме на нещо по-добро, но от година на година става все по-зле. Не виждам светлина в тунела.
*Снимки – БНТ и pixabay
Стоимена Александрова
