Дъждовната пролет е само една от причините. Кои са другите?
Засадените открити площи с пъпеши, пипер, картофи, зеле и домати са в границите от 12,5% до 27,9% под миналогодишните. Това се казва в последния оперативен анализ за основни земеделски култури на Министерството на земеделието и храните, публикуван на 14 юни. С уточнението „на този етап“. Но към средата на юни, когато кампанията за засаждане на средноранните култури вече е на приключване. Повече на годишна база са площите с дини и ягоди, но само с 0,4% и 4,3%.
Данните на земеделското ведомство показват още, че засега производството на ягоди, картофи и зеле изостава съответно с 12%, 44% и 58,3% спрямо година по-рано.
И още: общото производство на оранжерийни домати в страната от началото на 2023 г. до момента е с 5,1% над миналогодишното, докато при оранжерийните краставици има намаление с 20,1%.
Какви са причините?
Една от тях със сигурност е дъждовната пролет – тя не позволи на стопаните да влязат навреме в нивите и градините, когато трябваше да се изнесе посадъчният материал на открито. Пред “Гласът на земеделеца“ председателят на Съюза на градинарите Слави Трифонов прогнозира, че може да се стигне до свръхпредлагане на разсад поради невъзможност той да бъде засаден на полето. Ако се изчака да се оправи времето пък, реколтата от засятото може да се очаква с месец закъснение.
Факт е обаче, че тази година се очертава да е още по-трудна за земеделците. След поскъпването на торовете, препаратите и горивата през миналата стопанска година сега към сметката се прибавя и завишената в пъти цена на напояването, взривила напрежение в сектора. В отговор на което последва уверение, че производителите няма да бъдат оставени да плащат за проблемите в “Напоителни системи“. Но така или иначе не последва нова заповед от ръководството на държавното предприятие с коригирани цени. Не се знае какво ще се се случи с идеята за подпомагане заради скъпата поливна вода. Това ще е ясно, когато от Фонд “Земеделие“ започнат да изплащат обещаните компенсации. А така сметката очевидно няма да излезе. Градинарството е най-скъпото производство на открито, а тази година разходите за декар вероятно ще надхвърлят 3000-3500 лева.
Вицът, че който може да си позволи краставици, го чакат проверки от данъчните, остана в миналото. Българско производство може и да няма, но евтин зарзават се намира. Правим справка с тържищата на едро, където обикновено реализират продукцията си производителите. Краставиците се търгуват по 1,30-1,80 лева за килограм. Доматите – между 2 и 4 лева, но само розовите, а червените са от 1,40 до 2,00 лева. Зелените чушки са 1,80 до 2,20 лева, сорт Сиврия – до 3,60 лева, а червените вървят по 3-4 лева за килограм. Пресните картофи от новата реколта се предлагат за 90 стотинки до 1,30 лева, толкова са и старите. А зелето още сега е 50 стотинки за килограм на едро. Няма информация колко от предлаганата на борсите стока е българска и колко – внос.
Коректно е да се уточни, че данните в оперативните анализи на Министерството на земеделието и храните се базират на събраната информация от областните и общинските дирекции по земеделие в страната. Тоест – не обхващат нерегистрираните земеделци и тези, които по други причини не подават информация за площите си със зеленчуци към държавните ведомства. Но производителите в “сивата зона“ едва ли са чак толкова много, че да променят общата картина. А процентното намаление на засетите площи изглежда наистина стряскащо.
Още по-тревожни са данните за трайните насаждения. Според последните оперативни данни, към 8 юни тази година са добити 3,2 хиляди тона череши. Количеството е с 59,2% по-малко спрямо същия период на 2022-ра. Засега се смята, че това се дължи на по-късното начало на беритбената кампания. Започнала е и кампанията за прибиране на кайсиите и вишните, но за добити количества от тях все още няма информация. Има такава обаче за реколтираните площи. При кайсиите те са с 85,7% по-малко, а при черешите спадът е с 65% на годишна база.
А когато фактите говорят…
Стоимена Александрова
