Гигантски охлюви носят добър доход на семейство в пазарджишкото село Говедаре
Вече 13 години младо семейство в пазарджишкото село Говедаре си изкарва добри доходи с угояване на охлюви. Започват от любопитство, разпалено от телевизионен репортаж, през 2010 година. Тогава приемат новите си питомци като хоби и пробват на 1 декар земя с 300 000 малки охлювчета. Постигат впечатляващи резултати и още в началото получават шанс за добра реализация. Това пък разпалва и желанието им да превърнат хобито си в бизнес. Той е печеливш, макар и с цената на усърден труд седем дни в седмицата. Като всяко животновъдство отглеждането на мекотели изисква непрекъснати грижи, но пък те се отплащат и без евросредства.
Това разказва пред “Гласът на земеделеца“ Рангел Кисов, който днес притежава професионална ферма за охлюви със зала за възпроизвеждане, люпилня, помещение за сушене, хладилна камера за съхранение на вече угоените мекотели. Целият имот е с площ 8 декара, като фамилията постепенно разширява дейността си. Към момента съоръженията за охлюви вече заемат 3,6 декара с тенденции да се увеличават.
Постигнатото е резултат от труда на шестима членове на семейство Кисови, които от самото начало работят като един отбор – Рангел и съпругата му Таня, двамата им синове Иван и Пресиян, както и родителите му Иван и Янка, които са безрезервна опора на младите.
Всички заедно отглеждат охлюви от вида Helix Aspersa Maxima. Наименованието им подсказва, че имат потенциал да достигат големи размери – около 30 мм в диаметър. Най-едрият екземпляр, който са намирали във фермата си, бил с впечатляващото тегло от 35 грама. Видът произхожда от Северна Африка, но е известен по цял свят с превъзходните си вкусови качества, особено ако е отглеждан във ферма. А Кисови прилагат водеща френска технология, която също играе роля за положителните резултати.
През 2021 година “Гласът на земеделеца“ разказа на своите читатели за необичайния от гледна точка на българското мислене бизнес на семейство Кисови. Тогава Рангел имаше амбициите да разширява производството и да завърши цикъла с производство на готови за консумация деликатеси. Към днешна дата второто намерение все още не е осъществено докрай, но пък младият стопанин вече знае едно от житейския си опит – всичко се постига с упорство и постоянство. Много упорство. Индиректна полза от дейността е, че същото упорство и постоянство става част от характерите на 16-годишния Иван и 11-годишния Пресиян – ценно качество, което ще им е необходимо в предстоящия им живот като зрели хора.
“Живеем на село, така че не ни плаши работата“ – отбелязва Рангел.
Активният сезон за охлювите започва от февруари, а от май до септември е угояването. После те спят в продължение на 4 месеца. Първо се пускат в залата за репродукция при температура от около 18 градуса и постоянна влажност. Поставят им се саксийки с пръст, в която заравят яйцата си. При първото снасяне дават до 150 яйца, но от следващите броят намалява значително. След това те се изваждат внимателно на ръка и се преместват в термокутии в инкубаторно помещение. Новоизлюпените след 18-20 дни малки се пускат на открито, където пасат детелина и се хранят със смески, богати на калций заради черупката.
Силният старт преди 13 години се дължал донякъде на неуспешен ход на клъстер с подобна дейност. В него били обединени много ферми за охлюви. Противно на правилото, че кооперирането е рецепта за успех обаче там нещата не се получили и около 120-130 ферми фалирали, след като не успели да се заредят с достатъчно малки охлювчета, после се получили неуредици с изкупуването. Интуицията подсказала на Кисов, че трябва да се бори сам и да не се доверява на клъстера. Това се оказала печелившата карта. Провалът на обединението обаче дал шанс за по-добра реализация на продукцията на семейството от Говедаре. Оттогава та и досега той е убеден, че това е формулата за успех – сами да се борят. Сами си произвеждат продукцията, сами си търсят пазари, сами си уреждат доставките. Имат всички необходими разрешителни, така че стоката им се продава със сертификати за качество. А трудностите само ги правят по-силни.
С времето Рангел достигнал и до извода, че когато имаш нещо за продаване, ти трябва да си активният, никой няма да дойде при теб да ти я поиска. В България охлювите не се търсят, докато в чужбина са смятани за деликатес и много ценени. Младият мъж намира купувачи с много пътувания и лични срещи. Неведнъж е разказвал как след дълго писане на имейли се е качвал в самолета за поредната чужда държава с охлюви за мостра и след като е пропътувал стотици километри, е провеждал успешни преговори с контрагенти. Това е неговият начин и до момента. Както и изграденият вече навик да не се отказва, колкото и трудно да изглежда поредното предизвикателство.
На този етап бизнесът с мекотели не носи достатъчно приходи, за да може семейството да се издържа единствено с него. Почти всичката продукция се продава зад граница, у нас няма търсене.
“Аз мисля, че би могъл да ни носи достатъчно приходи, ако обаче имаме поне два пъти по-голяма ферма. Тоест – минимум 7 декара – казва Рангел. – Планираме още да се разширяваме. Стараем се всяка година с по малко да увеличаваме площите. Трудно е, защото до момента нямаме никаква помощ от Европа, за всичко разчитаме единствено на себе си. Каквото успеем да спечелим, го инвестираме в дейността и така вървим напред вече 13 години. Не са предвидени субсидии за отглеждане на охлюви. Още 2010 година те бяха изключени от европрограмите заради злоупотреби – така беше съобщено официално. Не знам, може някои наистина да са злоупотребявали но покрай сухото гори и мокрото“.
Преимущество на семейния бизнес на Кисови е, че разполагат със собствена земя, в която могат да разширяват занапред дейността си и не е необходимо да правят инвестиции в закупуване на нови терени. С какви темпове ще върви разрастването, зависи от много фактори. Един от тях са възможностите за реализация, но не само.
“Зависи и от това какво ще успеем да отгледаме, защото всяка година е различна – споделя фермерът. – Охлювчетата също имат вредители – някои птици ги ядат. Фуража си го купуваме, като често той не отговаря на очакванията ни за качество и не дава желаните резултати. Не знам защо, може би защото в България и това е нормално. А от храната на нас ни зависи цялата продукция. Затова и предварително аз не мога да гарантирам колко тона охлюви ще имам. Всяка пратка фураж ми идва различна. На вид – не, но ако я изследвам, няма да има сигурно нищо общо с другата. Оттам насетне, като всяко животно, охлювът се развива според това с какво си го хранил – храната прави борбата, както се казва. По тази причина ние всяка година имаме различна продукция, въпреки че фуражите са общо взето от едни и същи заводи“.
Когато фермата е добре организирана, дали вали или пече слънце, не е от решаващо значение за мекотелите питомци. В обекта на Кисови в село Говедаре цялата площ, в която се отглеждат охлювите, е покрита с напоителни съоръжения. Всяка вечер те се пускат, защото без вода малките твари не могат да се движат, спират да се хранят и съответно да растат.
Рангел и близките му още не са успели да осъществят мечтата си да затворят цикъла с производство на деликатеси от охлюви. Това се оказва поредното предизвикателство пред амбициозното семейство, но не е непреодолимо. В момента те правят постъпки за придобиване на разрешителни за производство и търговия с храни, готови за консумация. Подготвят се за момента, когато ще имат – вече популяризират и бъдещите си продукти.
За бъдещето младият фермер си пожелава преди всичко здраве – за себе си, за семейството си, за всички борбени и упорити хора, а и не само. Пожелава си занапред всяка година да му е по-успешна, по-благополучна, по-добра и да успява да разраства бизнеса си, както е планирал.
*Снимки – личен архив на сем. Кисови
Стоимена Александрова