Учени: Толкова лоша година не е имало сигурно откакто съществува метеорологията
Празник на черешата се задава за поредна година в Кюстендил. Градът, наричан Овощната градина на България, ще отбележи на 23, 24 и 25 юни с тридневна разнообразна програма финала на прибирането на реколтата. Събитието се организира всяко лято от 2008 година насам от Община Кюстендил и Института по земеделие, който представя разнообразието и новостите в черешопроизводството у нас.
Този път обаче празникът няма да е чак толкова весел. За стопаните 2023-та ще се впише в историята като една от най-лошите, ако не и най-лошата за производителите на череши. Вече стана ясно, че след продължителните пролетни дъждове щетите по реколтата са много големи.
Потърсихме по този повод повече информация от експерти. Ето какво каза пред “Гласът на земеделеца“ проф. д-р Димитър Сотиров от Отдел “Селекция, интродукция и сортоизучаване на културните растения“ към Института по земеделие в Кюстендил:
“За съжаление, ситуацията с черешите към настоящия момент не е много добра, да не кажа, че е зле. Дъждовете, които започнаха в началото на април и продължиха до средата на юни – два месеца и половина, доведоха до напукване на голям процент от черешовите плодове. А в момента топлото време ще причини и загниване на напуканите плодове, а покрай тях и здравите има вероятност да загният. Така че ситуацията не е добра. Ако се върнем малко по-назад във времето, по време на цъфтежа също имаше почти всеки ден валежи от дъжд и черешите не можаха да се опрашат нормално. А реколтата, докато я предвиждахме да бъде много добра, се оказа, че е сравнително ниска. Не ми се иска да казвам, че е лоша, за да не стресирам хората, но реално състоянието ѝ е такова.
Такива дъждове не е имало може би откакто метеорологията прави замервания. Два месеца и половина ежедневно – ние станахме като тропика. Всеки ден имаше валежи. За юни на територията на Института по земеделие, който е в село Ябълково, Кюстендилско, количеството на валежите е около 160 литра. Което неминуемо доведе до напукване на плодовете. И наоколо, в съседните села – проблемът е тотален, навсякъде. Напукана черешова реколта, слаба плодовитост, липса на берачи – те не искат да се занимават с такива “рехави“ череши. Цена е 80 стотинки на килограм за бране, а изкупната цена е ниска, в момента е 1,30-1,40 лева по пунктовете. Всеки може да си направи сметката каква ще бъде печалбата“.
Проф. Сотиров споделя наблюденията си, че в много градини 80% от реколтата е унищожена. Включително и в Института по земеделие, където работят експерти, които знаят как да опазват растенията. Но – при нормални обстоятелства. А тази пролет е далеч от представите за нормална по отношение на климат и време.
“То нямаше как да се справим дори ние – казва проф. Сотиров. – Нямаше как да се проведе качествена растителна защита заради ежедневните валежи. Никой не може да направи нищо срещу дъждовете. Почвената влага е прекалено висока, през по-голяма част от времето са мокри плодовете, което предизвика тяхното напукване“.
Предполага се, че там, където хората нямат чак толкова добри познания, пораженията са още по-високи.
“Хората се стресират, защото и те просто не са виждали толкова висок процент на щети. Притесняват се, защото наистина не е имало досега такава година“ – допълва проф. Сотиров.
Въпреки това за 16-и път Кюстендил ще има своя Празник на черешата, уверява експертът, като се моли времето да не изиграе поредната си за годината лоша шега – прогнозата за 23 и 24 юни е отново да има бури.
Институтът по земеделие, който разполага с над 170 сорта череши, ще се представи с богата палитра сортове. Защото хората се радват да видят не само традиционните сортове, но и нови, непознати за тях до момента. Ще има изложба, в която ще участват всички научни работници от Института, които ще коментират и ще отговарят на въпроси на посетители.
Проф. Сотиров от името на Института по земеделие като съорганизатор покани всички желаещи да бъдат част от Празника на черешата, да посетят щанда на на Института на площад “Велбъжд“, да се запознаят с многообразието от овощни сортове, възможностите за тяхното отглеждане и техните специфики.
*Снимки – архив на “Гласът на земеделеца“ и pixabay
Стоимена Александрова
