Модерното и добре подредено стопанство се простира на площ от близо 90 дка, собственост на земеделеца във врачанския регион Стилиян Чомаковски. От години той стопанисва и обработва 13 000 дка земя, засята с царевица, пшеница, ечемик, слънчоглед и люцерна. Освен традиционните фуражни култури, за които получава подпомагане, на добра воля и за благото на хората, 47-годишният мъж, финансист по професия, който преди това е завършил и селскостопански техникум в Бяла Слатина, отглежда дини и пъпеши – сорт „Мраморна“, тикви, пипер, краставици и картофи, на още повече от 20 дка. „Раздавам ги“, разказва Стилиян и откровено признава, че съвременното земеделие днес е трудно възможно без употребата на химия, въпреки това се старае да ограничи използваните препарати.
Засадил е още малка леха с домати, като обещава поетапно да увеличи оранжерийното си производство с български сортове.
На още 5 дка в хасиендата се простира поле с лавандула. „Не го правя за печалба. Да радва погледа, в същото време да пази от мухи и комари ранчото, в близост до което преминава река“, коментира още Чомаковски.
Той е собственик и на малък язовир, около 10 дка, който редовно зарибява, а във водите му освен красиви водни лилии и миди има шаран, бял амур, сом, щука, таранка, кустур и др. видове.
Земеделецът споделя опасенията си, че при тазгодишната продукция от пшеница ще има спад, предвид влошените метеорологични условия, което ще се отрази и на качеството. „Накрая ще бъдем неприятно изненадани от добивите, въпреки голяма кошница, която приготвихме. През 2023 г имаше и много болести и вредители по житните култури“, продължава разказа си Стилиян. Той коментира и удължения с три месеца срок на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед от Украйна на територията на България, като по думите му, с това в повечето случаи се спекулира. „Ще се отрази единствено на слънчогледа и олиото. Всичко зависи от световните борсови цени“, казва Чомаковски, който има непродадена продукция от две предишни години, която залежава в складовата му база в живописната хасиенда.
А най-атрактивната част от нея е обособеният от година зоокът, в който на площ от 6 дка свободно се отглеждат редки и екзотични видове животни – предимно гризачи, но без хищници. Почти всички от тях си имат собствени имена, най-атрактивен обаче се оказва северният елен Рудолф, който е доставен от чужбина за новогодишните празници без рога, сега вече изглежда по-друг начин – рогато, шегува се Стилиян.
В зоо пространството могат да се видят от виетнамски мини прасета, капибара, кенгуру албинос, двойка тревопасни грациозни антилопи – газели на Томсън. „Това са едни от най-бързите животни в света, само гепард може да ги стигне, защото развиват 97 km/h“, разказва още гордият собственик и на малко женско антилопче. Той чака малки и от двете патагонски мари, а така също притежава чистокръвна порода алпака. „Пити е с пронизващ поглед и те гледа като дете, а камерунският жерав пее уникално, въпреки че по природа е по-закачлива и агресивна птица. Муфлонът ни пък е капризен “, допълва фермерът, който ще обогати видовете: „Когато ми попадне нещо различно, искам да го имам.“
Гризачите се хранят с люцерна, жеравите обичат риба – копърка и таранка, а патагонските мари – смески, защото имат чувствителни стомаси. В менюто на кенгурата присъстват плодове, зеленчуци, царевица, жито, ечемик и трици.
За цялостната дейност в хасиедата се грижат няколко работници. „Голям разход е, но го правя с желание и отношение, посещението е без такси. Човек не трябва да гледа само печалбата, защото всеки скача за нея, а като намалее, просто всичко приключва“, завършва разказа си Стилиян Чомаковски.
Десислава Андреева
