Агросемейството Шаркови отвори базата си за гости, за да могат подрастващите да виждат животни не само на картинка
Организират благотворителен къмпинг в подкрепа на доброволци, спасяващи хора
Навръх 24 юни – Еньовден, агросемейството Шаркови от Пазарджик, които са известни коневъди от десетилетия, изненадващо обяви… откриване на сезона. Който се е занимавал с животновъдство, знае, че това е работа в режим 24/7/365 и че няма закриване, за да има откриване. В случая обаче става дума за надграждане на дейността с малки туристически събития. Идеята за това е на третото поколение отдадени на фермерството във фамилията – Гергана и Николай Шаркови.
Пред “Гласът на земеделеца“ Николай сподели, че има много причини да вземе това решение. Една от тях е, че децата не знаят какво е мисирка (пуйка), а част от родителите не различават овца от коза. Изглежда, че не са ги виждали даже и на картинка. Като човек, израснал на село и запазил здравата си връзка с истинския живот извън панелните кутийки, той смята това за недопустимо. Не и в страна, в която само допреди три десетилетия във всяка къща имаше обор с добитък.
Част от събитията ще бъдат и благотворителни. Първото от тях ще бъде къмпинг в подкрепа на доброволци, спасяващи хора целогодишно – “Планинско спасяване – Пазарджик“, някои от които участваха и в мащабната акция след земетресенията в Турция. Николай също неведнъж е подкрепял благородни каузи и много пъти е казвал, че смята това за свой дълг.
А любовта си към животните е наследил от своя баща – известния коневъд, селекционер и състезател по надбягвания с двуколки Петър Шарков, който се вписа в историята и като основател на Асоциацията за развъждане на Рисиста порода коне в България, както и от дядо си Никола Шарков от близкото село Овчеполци. Макар и на преклонна възраст, доскоро той възхищаваше съселяните – отглеждаше породисти овце. Младите едва го убедили да ги продаде, а сега пак иска да купува нови, споделя внукът му.
– Гн Шарков, разкажете ни повече за себе си, както и за идеята да надградите агробизнеса в семейната конна база.
– Това, което вече знаете – потомствен коневъд съм, трето поколение в семейството. На 35 години съм, завършил съм специалност „Коневъдство и конен спорт“, а след това следвах в Югозападния университет в Благоевград, магистратура “Стопанско управление“, която също е свързана със земеделие, животновъдство, икономика – подготовката е за ръководител на подобна дейност.
– А от колко време сте по-активно в семейния бизнес?
– Аз винаги съм помагал на баща ми с тренировките на конете. Още от дете. Когато е имало нужда от повече работна ръка. Сами разбирате, че един човек повече от 5-6 коня на ден не може да тренира. Винаги съм бил до него в зависимост от това какъв е сезонът, колко коне имаме да подготвяме. Вече спряхме да ходим по състезания, сега само развъждаме конете и ги тренираме. Семейното земеделие е и възпитателно. Татко има едно мото: “научи се да работиш като малък, да не ти се налага да се учиш като голям“. Винаги ми е казвал, че ще е чудесно, ако не ти се налага да работиш, както и че е много трудно вече пораснал човек тепърва да изгражда в характера си навиците за работа и трудолюбието. Иначе базата смятаме да я развиваме още, имаме много планове и идеи. Но ще става постепенно, защото нямаме неограничен ресурс, който можем да използваме като финансиране, за да можем да създадем всичко, което искаме. Но щом сме го захванали, в един момент ще го доведем до желания резултат.
– От това лято ли започвате туристическата дейност?
– Може да се каже. Макар че никога не сме връщали хора, ако дойдат да кажат, че искат да влязат и да разгледат животните, да пояздят или просто така да имат допир до тях. Никога не сме връщали никого. Но сега вече шест дни в седмицата вратите ни са отворени както за всеки човек, така и за групи.
– Тоест – самите хора са Ви подсказали, че имат нужда от такива услуги?
– Не, то досега не е имало чак такъв голям интерес. В някакъв интервал от време – примерно, през месец-два, са идвали различни хора на вратата ни. Минал, видял конете, станало му интересно, иска да ги разгледа, да ги докосне, да ги погали. Сега вече се решихме да направим нещо по-различно, за да може хората да довеждат и децата си и те да имат допир до истински животни. В днешно време повечето деца никога не са виждали овце, кози, селскостопански животни. Или са ги виждали само на картинки. Имаме и зоокът с екзотични видове, но искаме акцентът да е повече върху домашните животни. Ще има патици, кокошки, мисирки – традиционни местни видове, които децата поне трябва да ги виждат, да ги познават. Аз съм израснал на село, но вече не помня откога не съм виждал гъски или други домашни птици. Ако има някоя баба да си гледа по една-две, тя е по-скоро изключение. А знаете как беше едно време – вървиш по улицата и срещаш стада с добитък или ята птици, прибиращи се от паша. Сега всичко това се унищожи и няма къде да го видиш. Децата, които са идвали при нас, не правят разлика между овца и коза, никога не са виждали мисирка и изобщо не знаят какво е това. Много от родителите – също. А това са животни, които са били традиционни за българина, редно е поне да ги разпознаваме. Местни животни, не такива от Африка. И така, постепенно ще си развиваме и такава дейност. Като дойдат хора, даваме им хляб или жито да нахранят животните ни, за да общуват с тях, да имат допир, децата да се радват.
– А чия беше идеята за тази трансформация? Ваша ли?
– Идеята беше на жена ми Гергана. В продължение на около година и половина всеки ден ни убеждаваше да направим такова надграждане. А аз просто не го виждах как ще стане това нещо. Знаете как е – понякога имаш нещо, но не го възприемаш в такава светлина, като потенциал, като възможност. Гергана първо го видя и много време настояваше да опитаме. Дойде моментът, когато аз склоних и казах – ще го направим, пък каквото стане. Така се случи трансформацията. Трябваше друг човек отстрани да погледне всичко, за да забележи, че има и такава възможност. По принцип ние сме си хванали нашия коловоз, а човек, като се отдаде на рутината, изключва всичко наоколо и си върви по утъпканите пътеки, без да поглежда настрани.
– След официалното откриване точно на Еньовден имате ли вече някакви резервации за сватби, за партита по други поводи?
– Още миналата година хората ни питаха за сватби. Но при положение, че сме нови в бизнеса, отскоро сме, нямаме достатъчния опит, не смеем да приемем. Едно е да си празнувате рожден ден, кръщене или просто да си подарите неделно парти сред природата, съвсем друго – сватба. Сватбите ги отказваме, защото това е един много специален момент, а всичко трябва да е толкова изпипано, че да останат само красиви спомени, не трябва да се допуска нито една грешка. Засега предпочитаме да не поемаме тази отговорност, защото ако объркаме нещо по време на сватбата и на хората не им хареса, горчивият привкус остава за цял живот. Не всичко е пари, има и други, по-важни неща. Всеки трябва да си знае възможностите и докъде може да се простира.
– А каква е целта на предстоящия “Къмпинг под звездите“, както сте нарекли събитието с “Планинско спасяване – Пазарджик“?
– Идеята е да започнем кампания, с която да съберем пари за финансиране на дейностите на тези доброволци, за да могат да си купят някакво оборудване или каквото им е необходимо. Аз се запознах с тях по време на кампаниите в помощ на пострадалите от земетресенията в Турция и Сирия. Дотогава не знаех, че съществува такава организация. Интересно ми беше, разпитвах, те ми разказваха какво правят, как помагат. А когато ги попитах кой ги финансира – държавата или общината, бях изненадан да науча, че всичко си плащат сами. Ходят на издирвателни акции изцяло на свои разноски. Отиват, за да спасяват хора и се плащат за това. Което е много жалко, защото те много пъти са спасявали живот и са били полезни на хората, лишават семействата си от част от средствата, от времето, прекарано с деца и близки. Смятам, че като общество им дължим подкрепа. Полицията също издирва хора, но там е друго – всичко се плаща от държавата. Редно е на такива хора ние да върнем жеста, за да усетят, че както те се грижат за обществото, така и то може да ги подкрепя. Събитието за тази кауза ще бъде на 8 юли, ще има различни занимания, подобни на състезанието „Млад спасител“, което се провежда всяка есен. Ще правим възли, ще се научим как да се ориентираме с компас и радиостанция, ще оказваме първа помощ, ще сглобяваме палатки. Освен това, тъй като ще сме в конната база, ще имате възможността да яздите красивите коне, които я обитават, да се снимате с тях и да нахраните останалите животни, които живеят там. Вечерта ще се съберем край лагерния огън, ще гледаме звездите и след това – ще спим на палатки. Всеки ще може да влезе без вход, като ще има дарителски кутии и се надяваме повече хора да проявят щедрост. Само ездата ще се плаща – таксата е 10 лева.
– Разкажете повече за самата конна база и за новото в нея – зоокът с екзотични животни.
– Теренът на конната база е над 30 декара, намира се в село Ивайло, Пазарджишко и е с много зеленина, много красиво място. В момента имаме около 30 коня. Бяха много повече, но ги намалихме, останаха една трета, доскоро бяха около 90 коня. Така се наложи, защото се иска много работа, капацитетът на самата база не ни отговаря за толкова много животни, пазарът се срина от известно време. В един момент желанието и любовта към тях ги имаше, но стана страшно трудно да поддържаме толкова много животни, а всяко си има своите потребности и си иска неговото. Трудно решение, но намалихме бройката. А новите ни четириноги са декоративни овце, имаме и два агнета от нормалните породи, за да може хората да направят и разликата между традиционните и декоративните видове. А ако имаме само единия вид, няма да има база за съпоставка. Имаме още лама (алпака), пони, кокошки, пауни, токачки, кози. Имаме намерение да направим още клетки и до допълним с още животни за догодина.
*Снимки- личен архив на семейство Шаркови
Стоимена Александрова
