Източниците на зелена енергия имат редица преимущества. Но и недостатъци. Всички плюсове и минуси трябва да се вземат предвид при изготвянето на проекта
Как възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и произведеното от тях електричество могат да бъдат в полза на земеделските и животновъдните стопанства? Какви са преимуществата и имат ли недостатъци? Може ли да се приложи система, която не само да води до икономии от разходи за електроенергия, но да създава благоприятни условия за основната дейност в дадено стопанство? Как един малък производител може да подготви проект с високи шансове за одобрение и съответно – финансиране? Тези и много свързани с тях въпроси предизвикват силен интерес покрай неминуемото прилагане на Зелената сделка и Зелената икономика в страната ни. И не само.
Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и в това отношение се старае да бъде полезна на стопаните, като неведнъж организира информационни семинари, посветени на екологичната енергия. Някои от представените материали са със свободен достъп в YouTube канала на ведомството и привличат добър интерес. Някои стопани са виждали фотоволтаични системи в чужбина и се питат дали могат да ги приложат в своите ферми. Други виждат в тях възможност за осигуряване на електричество в имоти, които няма как да се свържат с мрежата на електроразпределителните предприятия.
Проф. Николай Найденов от Русенския университет “Ангел Кънчев“ неведнъж е заставал пред аудиторията на информационните семинари по темата, организирани от НССЗ, за да разясни пред стопаните какво приложение имат ВЕИ в земеделието и животновъдството и да им разясни как да получат финансиране за проектите си, каквото е предвидено по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Проблемът е изключително актуален в последните години, а напоследък стана горещ във връзка със Зеления преход, както отбелязва в един от семинарите проф. Найденов, като пояснява, че юридическата страна на нещата е динамична и търпи промени, така че винаги е възможно да има новости в правилата за финансиране, така че при изготвянето на проектите детайлите трябва да се съгласуват с експертите от Държавен фонд “Земеделие“. Както и че безвъзмездна финансова помощ може да се получи само срещу реализация на проекти, в случая не става дума за субсидия. Поднесената информация пък е насочена към възможностите за изграждане на фотоволтаични система за покриване на собствени нужди, а не такива за производство на електроенергия с цел продажба.
Земеделието и селските райони са обект на Зелената икономика, защото се смята, че интензивните аграрни култури замърсяват атмосферата с 12% от емисиите на парникови газове. Целта е да се осигури синергия между земеделското производство и фотоволтаичните процеси, тъй като такова комбинирано приложение на аграрно производство и слънчева енергия водят до намалени изпарения на вода, а това е полезно за опазване на почвите.
За земеделието се препоръчват два вида ВЕИ. Първият са биогазови инсталации, с които се оползотворяват част от органичните отпадъци. Вторият – системите за производство на енергия от слънцето, вятъра, водата и геотермалните води.
Нашата страна има висок природен потенциал на слънчева енергия. От този потенциал зависи на какъв тип системи и за каква пикова мощност може да се разчита, за да се реализират определени икономии.
“Първото и най-важно нещо за постигане на тази цел е да направим точен анализ на консумацията на електрическа енергия в бизнес обекта чрез построяването на така наречените товарови графици – подчертава проф. Найденов. – Много точно засичане и пресмятане на консуматорите. На тази база вече може да използваме наличния потенциал, за да построим ефективна фотоволтаична система“.
При избора на вид ВЕИ пък се препоръчва да се анализират силните и слабите им страни. Добра възможност и при двата споменати вида е, че те могат да се изградят както за бизнес, така и за публични цели, като се дават възможности за финансиране от няколко фонда – и европейски, и национални. Голям плюс за България е и разположението ѝ в южната част на Европа и имаме добри възможности за използване на слънчевата енергия. Освен това страната ни е изключителен производител на земеделска продукция, така че може да се произвежда и енергия от биомаса. Не липсват обаче и проблеми.
“Биогазовите инсталации са изключително ефективни, но и много скъпи – посочва проф. Найденов. – А и при тях винаги има един риск хората, в чието селище се намират, да излязат един ден на улицата и да кажат: “Стига сте ни замърсявали въздуха!“. Значи ние трябва отговорно, като мислещи хора, да имаме това предвид. Фотоволтаиците пък са много хубав, много екологичен източник, но за съжаление до известна степен дребен за отделния производител, за отделния ползвател. Чудесен е за големите полета, които произвеждат електрическа енерия с цел продажба, обаче много неудобен за дребния земеделски стопанин или хотелиер, който ще си сложи системата на покрива. Защото има малък икономически ефект, а много смущаващи фактори, много участници в играта, от които зависи нещо, които водят до закъснения в реализирането на идеята и риск от големи стопански нарушения. Така че трябва да се имат предвид още от самото начало тези рискове пред двата вида ВЕИ“.
Освен това трябва да се прецени какъв е подходящият продукт според това дали ВЕИ е за публични потребители, за бизнес, или смесено, начина за доставка – от собственик на ноу-хау или в партньорство с консултанти от страната и ЕС. И още – откъде ще търсим финансиране: по оперативните програми,от национални бюджети, заемен капитал или финансови инструменти на ЕС. При нецелесъобразност поради външни или вътрешни причини се препоръчва да не се предприема проект за ВЕИ.
Съществуват различни видове фотоволтаични системи според връзката с електрическата мрежа. Мрежовата фотоволтаична система работи в паралел с електрическата мрежа. Състои се от фотоволтаични панели,инвертори за връзка с вътрешни потребители и разпределително електрическо табло. Не са необходими батерии за съхранение на енергията. Този вид система е достъпна и опростена. Подходяща е и за задоволяване на собствени нужди, така и за производство на електроенергия за продажба. Тези системи могат да се прилагат и в селските, и в урбанизираните райони, на полето, в жилищни сгради. Около 20 киловата пикова мощност я осигурява около 1 декар такъв фотоволтаичен парк. Изискването е той да бъде в над 4 категория пустееща земя или ливада. Не се разрешава монтирането на фотоволтаици в първа, втора и трета категория земи. Теренът трябва да е с далечен нисък хоризонт, равен, да гледа на юг, да е близо до път и далекопровод, за да е по-лесно свързването към мрежата.
Друг вид фотоволтаични системи, използвани и в земеделието, и в селските райони, са автономните или островни. Такава система осигуряма локално захранване, ако мрежата е недостъпна или не ни е икономически изгодно да влагаме пари за свързване. Състои се от фотоволтаични панели, заряден регулатор, инвертор за вътрешни потребители, акумулаторна батерия, автономен инвертор. Използва се само за задоволяване на собствени нужди от електрическа енергия, опростена е като бизнес. Може да се приложи в селски и урбанизирани райони, както и пряко в агробизнеса. Например – за захранване на помпи в кладенци и други водоизточници, като покривни инсталации на сгради, за захранване на животновъдни ферми, хладилни камери за съхраняване на плодове и зеленчуци, по-малко енергоемки съоръжения за сушене на продукцията, компютри, охранителни системи и други. Трета възможност са хибридните фотоволтаични системи. Те са все по-популярни, защото намаляват разходите за електроенергия и дават висока сигурност на експлоатация. Комбинират слънчевата енергия с друг източник на енергия или са в синхрон с мрежата. Съчетават се с акумулатор или електрически агрегат в проекти за животновъдни ферми. Принципът на работа – при недостиг на електрическо напрежение фотоволтаичната система автоматично включва мото генератора, за да набави недостигащата енергия или ако акумулаторите са отслабнали и трябва да се дозаредят. Приложими са също и за селски, и за урбанизирани райони, както и за захранване на бизнес обекти с изисквания за висока стабилност, животновъдни ферми, мандри в планинските райони.
При избора на конкретна фотоволтаична система трябва да вземем предвид някои съображения, съветва проф. Найденов. Добър вариант за бизнеса е фотоволтаична система преимуществено за собствени нужди, но и с възможност за продажба на електроенергия с автоматика за преминаване от режим на захранване към режим на черпене и обратно. Предимство са малките инвестиции с възвращаемост за 4-7 години при рентабилност 16-22%.
Инвестиционният процес е доста сложен, предупреждава още проф. Найденов. Особено при вариантите, свързани с електроразпределителните дружества. Първият етап е инвестиционното проектиране. Следва издаването на разрешения и лицензи, разрешение за строеж, договор за присъединяване, лицензия за производство на електроенергия и т.н. Процедурите понякога отнемат месеци. Трети етап е строителството, включително сключване на договори с проектанта, строителя и консултанта, откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, застраховане в проектирането и строителството. Когато и този етап е изпълнен, идва ред на разрешенията за ползване и експлоатация. Когато за проекта ще разчитаме на финансиране по оперативна програма, е много важно да се имат предвид и нейните конкретни специфики и изисквания.
Пресмятането на необходимата фотоволтаична система е теоретично, но има много фактори, които трябва да се отчетат като интензитета на светлината, интензитета на слънцегреенето, интензитета на радиацията в региона, температурата на въздуха, мъглата и други. Когато се залага на автономна фотоволтаична система, консуматорите трябва да се съобразят с нея. При избора на доставчик най-добре е като качество, макар и по-скъпо, да се заложи на оборудване, произведено в ЕС. Не бива да се забравят и разходите за доставка и монтаж. Както и административните разходи в общините, електроразпределителното дружество, проектанти, конструктори.
*Снимки – pixabay
Стоимена Александрова
