Страната притежава 2% от земеделската земя в ЕС, но получава 4% от финансовите средства по екологичните програми
Лилия Александрова
Евродепутати и браншови представители от Австрия изпратиха до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен списък с 10 предложения за подобрение на хранителната система на ЕС. Исканията са в защита на малките и средните фермери и са съобразени с политиките на Брюксел в тази сфера, предаде Agra Europe.
Австрийските фермери се намират в неизгодно положение спрямо други държави в ЕС, посочват евродепутатът Симоне Шмитбауер, председателите на Селскостопанската камара и на Съюза на фермерите Йозеф Моосбругер и Георг Щрасер и председателят на асоциацията „Wirtschaft am Land“ Йозеф Планк. В писмото те се застъпват за продоволствена система на ЕС, която „отчита особеностите и нуждите на европейското селско и горско стопанство и хората заети в тях“, особено в необлагодетелстваните райони като планинските.
Неизгодно конкурентно положение
Поради вече високите стандарти за устойчивост на местното производство, малките и средни австрийски семейни предприятия често са в неизгодно конкурентно положение в сравнение с индустриалното селскостопанско производство в други части на Европа и света, посочват авторите на писмото и допълват, че това може да се компенсира, като Европейската комисия предложи, при етикетиране задължително да се посочва страната на произход на храните.
Представителите на Австрия настояват също така да се насърчава развитието на устойчива хранителна система не само за всички храни, произведени в ЕС, а също така за онези, които се внасят в общността, за да се избегнат несправедливи изкривявания на пазара в ущърб на селското стопанство на ЕС. В интерес на истинската устойчивост и лоялна конкуренция трябва да се стремим към едни и същи стандарти и да ги утвърдим за всички, се казва в писмото.
Три стълба на устойчивостта
„Ако се съсредоточим върху регионалността и сезонността и отдадем на храната си стойността, която заслужава, тогава околната среда и климатът ще бъдат от полза, както и фермерите и обществото като цяло“, посочват авторите на писмото и призовават да се вземат мерки, които отговарят на трите стълба на устойчивостта – екология, икономика и социални фактори. Необходим е холистичен и системен подход, тъй като фермерите не могат да понесат сами икономическите неудобства на социалните изисквания, се казва още в писмото.
Правната рамка за устойчива продоволствена система на ЕС трябва адекватно да отрази приноса на селското стопанство. Не трябва да се въвеждат нови, допълнителни изисквания, които да отслабват международната конкурентоспособност на европейските фермери и да увеличават вноса, категорични са авторите на писмото.
„Моля, приемете сериозно нашите искания и осигурете хранителна система на ЕС, която подкрепя хората, които живеят във и от тези ферми и не ги подлага на допълнителен натиск“, призовават представителите на австрийското земеделие Урсула фон дер Лайен.
Струва ли си членството в ЕС за земеделието на Австрия?
В Австрия са регистрирани около 155 000 земеделски производители. В Горна Австрия всяка компания получава средно около 8000 евро годишно, като сумата варира значително в зависимост от размера и вида на фирмата. В рамките на ЕС страната настоя за установяване на таван на субсидиите от 100 000 евро на компания на година, така че големите компании да не получават допълнителни предимства пред малките. Тази инициатива обаче не успя да се наложи. В Австрия такива максимални тавани ще засегнат само шепа компании, но много страни от ЕС имат различни структури на селскостопанския сектор. Например австрийските говедовъди имат средно от 20 до 25 крави, в Чешката република са средно от 300 до 400.
„Компенсаторните плащания са необходими именно поради по-малкия размер на стопанството“, коментира Йозеф Дирмайер, областен председател на Земеделския съюз в Горна Австрия, цитиран от tips.at. „Трябва да изпълним определени условия, но без тези пари австрийското земеделие би загубило от своята конкурентноспособност. Ако искаме да запазим структурата на земеделието, необходими са компенсационни плащания. Без компенсационните плащания структурните промени биха настъпили по-бързо. Ние не искаме това, потребителят не иска това!“, допълни той.
Екологизиране и контрол
„ЕС иска да насочи селското стопанство в екологична посока“, отбеляза Дирмайер и допълни: „Ние не сме съгласни с всичко, което предстои и винаги водим интензивни преговори, но като цяло – въпреки всички критики – това е правилният път. ЕС трябва да бъде по-отговорен, така че Брюксел да не може да прави регулации едностранно.“ Голяма част от парите на ЕС отиват за насърчаване на екологизирането. „85% от нашите ферми са поели ангажименти за опазване на околната среда и трябва да спазват строги изисквания свързани с биоразнообразието“, посочи Дирмайер.
За да получат субсидии, фермерите трябва да отговарят на много строги критерии. Във фермите има контрол на място – от независими органи, поръчани от Agrarmarkt Austria Marketing GesmbH или от ЕС, но и от официалните ветеринарни лекари. Освен това има специални контроли за органичните фермери, както и разпоредби от маркетингови компании или кооперации и не на последно място от търговските вериги. „98% от фермерите работят добре до образцов стандарт. Има и черни овце, но това не е в общия дух на селското стопанство и ние държим такива фермери да бъдат санкционирани“, казва още председателят на областния земеделски съюз.
По-лесно или по-трудно е в ЕС?
На въпроса дали членството в ЕС прави земеделието по-трудно или по-лесно Диермайер казва: „Понякога изглежда, че е по-трудно, но въпросът е: В каква посока би се развило земеделието, ако бяхме останали сами? В Швейцария структурните промени се случват още по-бързо. Средният размер на фермите там беше по-малък от този тук преди 25 години, сега е по-голям. ЕС има предимства и недостатъци, но през последните 25 години сме се справили по-добре от Швейцария.“
В области като птицевъдството разпоредбите в Австрия са по-строги от тези в ЕС. „Проблем е, че търговските вериги налагат строги регулации на нас, австрийските фермери, които не важат за чуждестранните доставчици. Поради това веригите предлагат евтини чуждестранни стоки, докато местните фермери произвеждат по-скъпо своите продукти. Ние активно обсъждаме тази тема и винаги се стараем да предоговаряме тези условия”, казва Дирмайер.
Озеленяването през зимата е австрийски специалитет, по думите на Дирмайер. То служи за поддържане на почвата здрава и намалява зимната ерозия, която – ако почвата не е покрита със зеленина – е по-тежка от лятната ерозия. В Австрия 3% от директните плащания са запазени за младите фермери до 40-годишна възраст – максимум 66 евро на хектар за 5 години. Възрастовата структура на фермерите в Австрия е една от най-младите в ЕС. Страната притежава 2% от земеделската земя в ЕС, но се възползва на 4% от финансовите средства по екологичните програми. „От една страна имаме изискванията, които правят много неща по-сложни, но от друга страна сме в мрежа, която прави много неща възможни. Зависим също от това как съответното правителство гледа на земеделието“, обясни Дирмайер.
