53-годишната Димитринка Гуркова е една от малкото жени в Сливен решили да се занимават със земеделие. Макар това да е основно мъжки свят, тя не се притеснява да е редом с колегите си в „битките“ на полето, в оранжериите или в овощните градини. Земеделието и непрекъснатата грижа за различните култури се превръща в основна част от нейния живот през 2006 година. След 12 години работа в голям завод за електродвигатели в Сливен тя е съкратена и се налага да потърси друг начин, да помага на съпруга си в издръжката семейството. Решава, че ще прави това, за което е учила в селскостопанския техникум в село Садово-земеделие, има основни познания, опитът ще дойде с времето. Така с годините стига до днешното положение-обектите й са разположени в три населени места – селата Ковачите и Мечкарево и сливенския квартал „Речица“. Има оранжерии с ягоди, домати и краставици, овощни градини със сливи, праскови, круши, череши и не на последно място ниви с пшеница и слънчоглед.
-През какво сте минали, за да постигнете това , което имате в момента?
-В началото започнах с малко декари като всяка година инвестирах в купуване на нова земя, защото аз нямам наследствена, всичко съм си купила. В последните 2-3 години ползвам и ниви под наем. Реших, че най-правилно е да не спирам само на едно нещо, или да отглеждам само една култура. Обичам разнообразието и затова се постарах и на полето да ми е различно, да предизвикам самата себе си, дали ще се справя и мога да кажа, че успях.
-Има ли някаква неравнопоставеност между вас и мъжете в земеделието, на жените по-трудно ли им е ?
-Според мен, няма. Справям се със всичко, имам и опората на сина и снаха си. Те много ми помагат и ме подкрепят. Съпругът ми служебно се занимава със земеделие в голяма фирма. А аз си имам лично мое си земеделие и досега през годините не съм усещала да ме подценяват или да се съмняват в способностите ми само защото съм жена.
-Как протича един ваш ден ?
– Моето работно време зависи от продължителността на светлата част от денонощието. В момента берем ягоди, аз и снаха ми, нямаме работници -първо защото ги няма и второ плодовете са много деликатни и се държи на качеството на ягодите. След беритбата ги транспортираме до склад на верига магазини, с които работим. Връщаме се, набраните краставици ни чакат -трябва да ги сортираме. След това влизаме и в градините с черешите и берем по малко. Целият ден ми е зает на максимална степен. От 7 часа сутрин, вечер до 21.00 часа, докато е светло.
–Кой е най-големият ви успех за толкова години в земеделието?
-Това е отглеждането на оранжерийната ягода. В началото беше експеримент, защото аз обичам да си правя експерименти и като видях за какво става въпрос, бях много доволна от решението си. Засадените през септември растения започват да дават плодове на следващата година края на март-началото на април. Тогава цената на ягодата съответно е около 5 лева за килограм и съм засичала, че от декар имам добив 3 тона по 5 лв . са 15 хиляди лева. От нищо друго не могат да се изкарат такива пари и то по време, когато няма плодове. Няма нищо, от което да се изкарат-нито от салати, нито от домати, нито от краставици.
Аз просто експериментирам, пробвам и което не ми е рентабилно съответно го махам . Имах една градина с череши, която продадох защото почвата не беше хубава, само камъни, искаше много поливане, а в сушава година, не се ли полива-нищо не става. Разходите по нея, за да я поддържам са ми по-големи от това, което мога да изкарам и затова я продадох. Което е нерентабилно го оставям и хващам друго, няма отказване, макар че годините напредват и работата натежава.
-Бихте ли заменили земеделието с друга професия?
-Категорично не. Работила съм и друго, но не беше моето. 12 години бях в голям завод за електродвигатели, но след раздържавяването му имаше съкращения. Когато останах без работа се захванах със земеделието и така до днес. Не съм съжалявала и за момент за направения тогава избор.
-Какво ви даде земеделието, което другата ви работа не можа?
-На мен ми харесва и ми се отразява добре земеделската работа, защото си почивам психически. За мен е важно да нямам психическо натоварване. Работя си на тишина и спокойствие, земята ме успокоява, тя е моята терапия. Единственото нещо, което ме поразтревожи тази година е измръзването на 80 -100% на част от овощните ми градини, затова сега повече наблягам на оранжериите. Коментира се, че ще получим обезщетение заради измръзването, но кога ще се случи това не е ясно . Ако няма такова, овощарите са пред фалит, всички ще фалират, дървото си иска разходите-пръскане, обработки, поливане, а на среща няма да получиш нищо. Не минусова, а годината на големи загуби ще е. Фабриките пускат цена на черешите 1,20 лв., а работниците искат по 0,80 лв. на килограм за бране. Аз затова гледам само със семейството ни да си вършим работата и да берем без чужда помощ защото, ако плащам и работници изобщо няма да ми излизат сметките.
Докато в градините положението не е „розово“, очаквам добри добиви при пшеницата. Нивите са добре засега, но докато не се прибере нещо, което е под небето, не можем да сме напълно сигурни, какво ще получим. Както и колегите ми, с много усилия продадох пшеницата от миналата година, изкупните цени са много ниски. В складове имам непродаден слънчоглед около 24 тона. Този украински внос на зърно и слънчоглед ни съсипа. При нас препаратите, торовете, горивата бяха стигнали високи стойности, всичко е скъпо, а се оказа, че продукцията ни се продава без пари.
За мен е много важно да не работиш само в една насока, земеделецът трябва да работи в няколко, така че, ако едното хлътне, от другото да избие. Няма как с едно нещо да се занимаваш само. Много често се случва едното да покрива загубите на другото. Трудно е, но ще се справим. Професията ни е от най-трудните, но в същото време е прекрасна и те зарежда най- много когато въпреки несгодите видиш плодовете на усилията ти.
Яна Дамянова
