Създадено по турско време като чифлик, и до днес населеното място е като голяма стопанство със земеделие, животновъдство и съпътстващи бизнеси, свързани с производството на храни
Селото ни е богато, защото всеки метър земя се обработва и хората са трудолюбиви. Това казва кметицата на едно от типично земеделските села в Пазарджишко – Ивайло, Снежана Янкова. Населеното място е само на километър от областния град и според някои документи дори се води негов квартал. Землището му се простира на над 14 хиляди квадратни километра, разположени на 216 метра надморска височина. Създадено е по турско време като чифлик. Старото му наименование е Касаплий или Касаплъ, за което историкът Стефан Захариев предполага, че идва от “касаплък“, тоест, че жителите са отглеждали и клали добитък. И до днес Ивайло е като голям чифлик – има и земеделие, има и скотовъдство, а вече – и други бизнеси, свързани с производството на храна.
От “Гласът на земеделеца“ поканихме Снежана Янкова да разкаже за нашите читатели за своето село. Еко как отговори тя на въпросите ни.
– Г-жо Янкова, Ивайло винаги е имало селскостопанска дейност. Колко от жителите и в момента се занимават със земеделие? Какви култури отглеждат?
– Честно казано, не мога да кажа точен брой, но земеделците са много. Цялото ни землище се обработва. Няма местенце, което да не е засято. Почвата ни е много плодородна. Неслучайно и местностите носят характерни наименования. Една от тях, например, се нарича Алтън пара, в превод – Златна пара. Друга пък е Бостаните. Има подпочвени води, хората са се набили сонди, има условия за поливно земеделие. Отглеждат се и зеленчуци, и плодове, и зърнени култури. От зеленчуците има пипер, домати, зеле, праз, цвекло, моркови, магданоз, кромид, зелен фасул и още много други. От плодовете – сливи, череши. От зърнените – пшеница, ечемик, слънчоглед. Те са там, където няма възможност да се напоява земята. Освен това има ниви с царевица. Както и оризища.
Може би 20-25 са само едрите земеделци, които са с по над 100 дка обработваема земя. Имаме запазена и земеделска кооперация, която се занимава основно с производство на зърнени култури и слънчоглед. По-малките производители са много, те основно отглеждат зеленчуци и плодове. Каквото се сетите като култура, при нас става. Но става, защото хората са трудолюбиви и за някои това е основният поминък за семействата и се предава от поколение на поколение. Хубавото е, че и млади хора се грижат за земята. Но има проблем и той е, че земеделските производители остават недооценени от отговорните институции и министерства. В тези ведомства служителите нямат представа колко им е трудно на хората да се борят със земята, да се пригаждат към променящите се климатични условия, а и инфлацията сега при торове и препарати. Застрахователите отказват да им застраховат реколтата, защото пък често минават локални бури, градушки и нямало такава точка в техните нормативни документи. Фондовете, които осигуряват финансиране, също нямат адекватни правила. Хората ни искат да се развиват, да надграждат дейността си. Например – да си направят хладилни камери за запазване на продукцията, защото една продукция, като узрее и като няма къде да се съхранява, нито начин да се предаде веднага на тържища, големи вериги или другаде, може да се съсипе, ако се държи при неподходящи условия. Но въпреки трудностите, хората ни са предприемчиви и упорити – търсят други начини, някои и успяват да намерят. С много труд. Десет месеца в годината е денонощна работа – като се започне от есента с подготовката на семена и разсад, през зимата – с отопляването на оранжериите, та до прибирането на реколтата от полето през октомври.
Знаете, че в Ивайло работи и Опитна станция по поливно земеделие. Имаме и производител, който отглежда свине във ферма, която също от години се предава от поколение на поколение, доразвива се, усъвършенства се. Един от земеделците си е направил и малка консервна фабрика, прави за зимата зелеви и лозови листа за сарми. Имаме си и пчелари.
Работливи са ни хората, а селото ни е богато.
– Доколкото знам, и много от ромите в селото са трудолюбиви хора с успешна земеделска дейност. Така ли е?
– Не са много земеделците от този етнос, но има. Един-двама са по-големите зеленчукопроизводители, това им е част от поминъка. Но те по-лесно се отказват. Видят ли, че не се получава, отиват на гурбет в чужбина. И все пак има производители на пипер, примерно. Други пък участват като работници при крупните земеделци.
Пак казвам – хората ни имат идеи, имат желание, но имат и нужда от подходящата подкрепа. А институциите в страната ни сякаш не си говорят. Земеделецът има нужда подготвени служители да отидат на място, да се запознаят с дейността му, с потребностите му за нея, да предложат най-доброто според конкретния случай. Да им предложат вариант за ползване на финансиране и шанс да разширяват дейността си, да надграждат. Иначе хората имат нужда от средства, но те не стигат до тях. Липсва комуникация обаче и това е проблем.
– Селото Ви е новата “родина“ на Ивайловската капия. Доскоро се спореше в кое село е създаден този предпочитан сорт пипер, но така или иначе с участието на експертите от Опитната станция той бе възроден, изчистен от примеси и сертифициран вече под това наименование. Отглеждат ли го земеделците в Ивайло или предпочитат по-продуктивните холандски сортове?
– Имах честта преди време да работя в Опитната станция по поливно земеделие. Мога да кажа, че там се отглеждат най-добрите видове пшеница, което за мен е гордост. Отглежда се и капия. Но в интерес на истината, не съм запозната с това какви подобрения са постигнати по нея. За земеделците също знам само, че отглеждат пипер, като мисля, че залагат на старите традиционни сортове.
– За успешно земеделие са важни напоителните системи. При Вас запазени ли са?
– Да, съществуват, не са разградени, не са разрушени, не са занемарени, почистват се, защото се ползват и се поддържат. При нас те са и част от системата за отводняване и предотвратяване на бедствия. При препълване или авария в язовир “Тополница“ за изпускане се използват канали, както и Телкидере, за да не може водата да нанесе поражения на населените места. Още в началото, когато станах кмет, ми се наложи да се сблъскам и с това. Останах очарована от добрата организация и адекватното поведение на служителите от “Напоителни системи“ в Пазарджик, като ги виждах как знаят какво да направят, за да не залее водата не само домовете, но и продукцията на хората.
*Снимки – Кметство Ивайло, Опитна станция по поливно земеделие и Bgonair
Стоимена Александрова
