Екзотични четириноги и пернати от цял свят се развъждат на 50 декара земя в Ловешко
Страстен любител на животните създаде единствената у нас ферма за екзотични животни. Питомците на Даниел Ангелов са 30 вида, разказа той пред “Гласът на земеделеца“. Повечето от тях – екзотични, някои от които вероятно не могат да се видят другаде в България. Човекът е ветеринарен лекар по професия, но в момента се грижи за здравето само на животните в своето уникално стопанство, намиращо се в село Сопот, Ловешка област. Семейството се издържа с друг бизнес, а пъстрата менажерия е част от живота на шестчленното семейство от 2000 година.
Във фермата живеят много птици – пауни, няколко вида жерави, южноамерикански нандо, фазани, папагали, различни водоплаващи, лебеди, гъски, патици, гълъби, смеещи гугутки. Допреди време е имало и фламинго. Няколко вида са и тревопасните – доста голямо стадо лами алпака, по-малко стадо южноафрикански овце дорпер, фрески алпийски кози, саански кози, още един вид кози от Южна Африка, американски мини магарета, както и азиатски двугърби камили. Може да се видят още гьотингенски мини прасенца. И още – зайци, патагонски мари, южноафрикански капибари – най-едрият гризач, достигащ до 80 кг. Друг представител на гризачите е новозеландско кенгуру, което е приятно за гледане – не е агресивен вид, биологията му е много сходна с тази на заек – храненето, поведението, интелекта му са като на заек. Недостатъкът му като любимец е, че не позволява да го гушкаш, старае се да се държи на дистанция от хората.
Сред интересните видове жерави са африкански императорски жерави и сибирски, известен още като японски жерав. Нандо пък е щраусова птица от Южна Америка. Височината му е колкото човешката, достига до 20-25 кг – това е един от по-малките видове щрауси.
“Фермата е създадена с цел хоби – разказва стопанинът на необичайното стопанство. – Аз обичам животните. Да ги отглеждам ми е леко и приятно, не ме натоварва физически, а психически ме разтоварва. А иначе от 10 години се занимавам с внос на автомобили. Имам свободно време, голяма част от което с удоволствие посвещавам на животните. Но те са ми хоби“.
Даниел Ангелов е ветеринарен лекар. Казва, че без богат запас от нужните познания за толкова различни животни, е немислимо да поддържа такава ферма. Ако трябва за всяко нещо да търси специалист, това би излязло много скъпо, а и много трудно и натоварващо. Всяко животно си има предпочитания, специфики, проблеми, а за да му осигуриш качествена грижа, трябва да си в час с всичко, за да можеш във всеки момент да реагираш навреме.
“Стремя се животните при мен да умират от старост, а не от болести или злополуки – казва стопанинът. – Където има живот, има и смърт, това е неизбежно. Но се стремя причината за това да бъде старост“.
За ветеринарната медицина човекът отбелязва, че това е една хубава професия и доста благодарна, но е избрал бизнеса с автомобилите, тъй като е много по-доходоносен, а и с него има много повече свободно време – там се работи основно по интернет и по телефон. Но допълва, че ако един ветеринарен лекар е кадърен, ще си има доста работа и добри доходи.
На въпроса защо е решил да отглежда точно екзотични животни, пояснява, че фермата не е създадена наведнъж с тези мащаби. Дейността е започнала като хоби, а Даниел Ангелов още от дете обичал да се грижи за животни. Покрай това осъзнал, че е предизвикателство с всеки вид да можеш да се справиш, да успееш да му дадеш всичко, каквото му е необходимо. Удоволствие е то да даде поколение, а после да гледаш как малките растат пред очите ти, как се развиват.
“Стремял съм се да подбирам видове, които са по-трудни за размножаване, по-редки. А обикновено щом са по-редки, са и по-трудни. Засега се справям успешно. При мен е едно от малкото места, където се развъжда в плен европейска сърна. Имам едно малко стадо, което всяка година се размножава. Даже мисля, че няма година, когато да не са раждали по две малки – винаги сърните при мене раждат по две малки и си ги отглеждат. Старая се да покажа добрата страна на животните, макар че винаги си има и лоша“.
За прехраната на животните се разчита до голяма степен на паша – при 50 декара площ няма проблеми с това. А и повечето са доста икономични. За зимата се купуват и фуражи, а част от тях се произвеждат в стопанството. Избират се най-качествени храни. Това е от изключително значение, за да са добре животните и да са щастливи.
В грижите за разнообразната менажерия помагат съпругата на Даниел, която му е съименичка – Даниела, а и се справя също толкова добре с ангажиментите във фермата. В работата често се включват с удоволствие и трите им дъщерички – 15-годишната Гергана, 6-годишната Цветелина и 3-годишната Диана. Майката на Ангелов – 78-годишната Ценка, пък е фундаментът на фермата.
“Майка ми е основната движеща сила в момента. Стреми се да помага винаги и във всичко – дали вода да занесе, дали храна да зареди. Има доста млади животни, които искат повече грижа в първите няколко дни след раждането или излюпването. С тях основно тя се занимава. С отглеждането на малките папагали главно тя се ангажира. Не че не могат да си ги отгледат и родителите, но когато са в плен, те не могат да си подбират храната, разчитат на каквото им се сложи. Така повече се натоварват родителите, а и птиците, когато са в плен и се хранят от родителите, не получават всички необходими вещества и не могат да израснат така хубави, както ако ги храним с изкуствени храни, съдържащи всичките компоненти. Тогава стават много по-хубави, много по-дружелюбни, много по-кротки“.
От фермата се продават само тези животни, които в даден момент станат в повече и започват да си пречат. Стремежът е във фермата да се поддържа брой животни, които да може лесно и пълноценно да се отглеждат. Когато станат повече, изискват и повече грижи, което пък натоварва стопаните им.
“Такова нещо не бива да се прави само с финансова цел. Всички опити да бъде комерсиализирана подобна дейност са обречени на провал. Ако някой си мисли, че тя е много доходоносна, се лъже. Стремежът ми е фермата да е на плюс и засега се справям. Част от животните никога не може да са на плюс, те се отглеждат за хоби. За сметка на това има други, които са по-лесни за продаване, по-търсени, повече произвеждам от тях. Така се получава някакъв баланс. Не залагаме само на видове, които да са на печалба. Много от тях гледаме наистина само за удоволствие. Но животът стана труден и динамичен и ако няма математика в една работа, не е добре. Хубавото е да има известна възвращаемост, за да не се натоварва семейният бюджет“.
Почти всички зоологически градини и зоокътове у нас са си купували животни от фермата на Ангелов. Той обаче не крие разочарованието си от някои като стопани.
“Държавното не се гледа като свое. Много от работещите в зоологически градини гледат как да откраднат, а не да инвестират в животните. После ми е мъка, като си дам животните на зоопаркове, купили колкото да отчетат някаква дейност – ето вижте, купихме нови видове, имаме придобивка. Но още на първата седмица се случи нещо и животното загине. Има и шампиони измежду тези зоологически градини, на които няколко пъти съм давал животни и все не ги опазват. Единия път кучета влязат и ги удушат, другия път чакали ги нападнат и ги убият, третия път лисици влязат и ги удушат. Имам чувството, че го правят просто за отчитане на дейност. Ето, вижте – купихме си кенгуру! Ама нито са му създали безопасност, нито са му осигурили спокойствие. Пуснат го, още вечерта влезе някой хищник, изяде го. Но това е дълга тема“.
От селскостопанските видове във фермата в Ловешко по-известни са овцете дорпер. Тази порода е създадена скоро – преди десетина години, в институт за развъждане на животни в Южна Африка чрез селекция на местни овце с месодайни и високопродуктивни видове. Новата порода е само за месо, произвежда само агнета, но пък те имат много бърз растеж, а майките – много силен майчин инстинкт и много грижовни, раждат лесно, много добре си гледат малките. Докато при други високопродуктивни породи майките нямат толкова силен инстинкт, често игнорират някое от малките, то се лута и не може да расте както трябва, в повечето случаи загива. Докато при дорпер майките често не позволяват само на едното агне да бозае, не го допускат, докато не дойде и другото, за да получат и двете по равно и еднакъв шанс да растат и да се развиват. Новородените имат висок процент преживяемост. Един от големите плюсове е, че тези овце не са като другите с вълна, а с козина. Тя гъста и пухкава през зимата, за да ги топли, а през лятото окапва сама, остава къса и рядката като при сърната. Така нямат нужда от стригане. Друг голям плюс е, че тези овце могат да забременяват през цялата година, не са сезонно-циклични като обикновените овце. Има ли овен, постоянно има и малки. Лесни са за гледане, защото не изискват почти никакъв физически труд.
Добра порода е и алпийската коза – продуктивна и с много по-добра млечност от видовете, популярни в България.
*Снимки – личен архив на семейство Ангелови
Стоимена Александрова
