Намаление на бюджета за консултантски услуги и отпадане на екосхемата за поддържане на биоразнообразието в горите предвижда Комисията по земеделие
Лилия Александрова
В последния брой на Държавен вестник са обнародвани корекциите, които Народното събрание предлага да бъдат направени от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в България за периода 2023 – 2027 г. Решението на Парламента е публикувано във връзка с разискванията по питането на народния представител Джевдет Чакъров към министъра на земеделието и храните Кирил Вътев относно политиката на правителството за развитие и защита на селскостопанското производство в България, осигуряващо храни от първа необходимост за населението, като хляб, мляко и млечни продукти, телешко и свинско месо, плодове и зеленчуци.
В срок от 2 месеца депутатите искат, МЗХ да им представи проект на промените, който да бъде изпратен за одобрение в Европейската комисия. Също така в срок от 6 месеца МЗХ трябва да представи пред парламента план за възстановяване на напоителните системи и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими цени.
В срок от 3 месеца МЗХ трябва да представи и конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.
Промени в стратегическия план за земеделието
Депутатите предлагат редица промени в Стратегическия план, като посочват допуснатите пропуски при неговото изготвяне и изпращане до Европейската комисия, а именно:
– липсата на обществено обсъждане със заинтересованите страни поне 30 дни преди изпращането на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., наричан по-нататък „СПРЗСР 2023 – 2027“, до Европейската комисия, вкл. непубликуването му на страницата на Министерството на земеделието и на www.strategy.bg преди неговото изпращане до Европейската комисия;
– постъпилите голям брой възражения от неправителствени организации относно разпределението на бюджетите, условията за кандидатстване и адекватността на изчисленията на компенсаторните ставки;
– липсата на обосновка и на конкретни данни относно разработените интервенции в СПРЗСР 2023 – 2027, вкл. по зададени към министъра на земеделието въпроси и при проведени изслушвания на експерти в Комисията по земеделието, храните и горите на 48-ото Народно събрание;
– наличието на ясно идентифициран риск от отклоняване на средства от бюджетите по екосхемите по начин, водещ до неравнопоставеност на отделните земеделски стопани, вкл. отклоняване на средства към стопани, които само ще бъдат регистрирани като такива;
– очевидната неравнопоставеност на отделните производства поради разлики в компенсаторните ставки за подкрепа по някои интервенции,
Отчитайки риска, че част от проблемните интервенции представляват многогодишни ангажименти и ако бъдат отворени още в началото, то бюджетът ще бъде усвоен нецелесъобразно, парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите предлага на министъра на земеделието в срок до 31 януари 2024 г. да предприеме действия за изменение на Стратегическия план пред Европейската комисия.
Да се заличат отделните направления на интервенцията „Екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура“ с общ бюджет 171 925 590 евро и планирани 57 650 ха за периода, предлагат депутатите и посочват, че по тази интервенция е заложено най-високото подпомагане на хектар от която и да е друга интервенция – 2982 евро/ха. Мотивът на предложението е, че по тази интервенция се подкрепя екологична инфраструктура и където и да се намира тя, разходите за нейното поддържане са абсолютно еднакви. „Няма нито един представен аргумент за това разделение. В допълнение две от направленията са с напълно идентично описание, но с над 2,5 пъти разлика в размера на ставката и никой на последващите изслушвания по плана не мотивира нито тази очевидна грешка, нито интервенцията като целесъобразна с планирания й бюджет“, се посочва в решението на парламента.
Да се промени бюджетът на тази интервенция, като общият бюджет в размер на 171 925 590 евро се намали до 5 004 020 евро, предлагат също народните представители. Мотивът гласи: „Екологичната инфраструктура в актуалното й описание в СПРЗСР 2023 – 2027 е подкрепяна и в програмен период 2014 – 2020 г. в обхвата на подпомагането по ДПП, но не беше отделена в отделна мярка, а е част от зелените директни плащания, съгласно чл. 1, параграф 3 и раздел II на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Съгласно планираната компенсаторна ставка тогава, определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието (последна такава Заповед № РД-09-446 от 19.04.2022 г.), е определен размер от 121,63 лв. на хектар. При планирания обем сега 57 650 ха, завишен с 40% от инфлацията за периода средно, максималният бюджет на тази интервенция би бил 5 004 020 евро. Няма каквото и да е било настъпило събитие, което да обоснове 35 пъти увеличение на компенсаторна ставка за поддържане на екологична инфраструктура, при условие че по други екосхеми на настоящия СПРЗСР 2023 – 2027, като затревяванията на междуредията в трайните насаждения, компенсаторните ставки на земеделските стопани са намалени с над 30%.“
Депутатите искат също да се заличи интервенцията „Екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми“ с общ планиран бюджет 29 564 650 евро и общо подкрепени хектари за 5-те години на прилагане 137 510 (27 502 ха средно годишно). „Това е познатата порочна практика до 2016 г. за очертаване за подкрепа по ДПП на т. нар. „дивечови ниви“ най-вече от ловни концесионери или ползватели на ловни полета. Планираната единична ставка е 215 евро на ха и може да достигне до 336,44 евро на ха. На практика с тези плащания ще се покриват плащанията към държавата като наемодател на полетата, като с нищо няма да се промени нито поддържането, нито биоразнообразието. Тези дейности са задължение на лицата, наели териториите. Не могат и по никакъв начин да се обосноват подобни високи изчисления на ставките предвид дейностите, които се включват. Само за сравнение – по други екосхеми ставките са два пъти по-ниски за постигане на цели, като 50% намаление на употребата на пестициди, задължение за използване на по-скъпи ПРЗ, щадящи околната среда, както и намаление на използваните химически торове. Категорично лобистка интервенция“, отбелязват народните представители.
43 013 365 евро от тези 2 интервенции могат да се прехвърлят в бюджета по „Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване“, която е с планиран бюджет 143 377 884 евро и общо подкрепени хектари за периода 2 145 412. Според народните представители, средно с 30% трябва да се увеличат единичните ставки по тази интервенция. „Категорично настоящите компенсаторни ставки са изчислявани при нива на енергоизточниците, различни от настоящите. В краткосрочен план не се прогнозира промяна. За да има изобщо мотив за прилагането на интервенцията, единичната ставка следва да бъде увеличена с поне 30%. Това лесно се изчислява при нормата на наторяване в а.в. на дка с химически тор и стойността на заместването му с органичен“, аргументират се депутатите и предлагат също, при заявяване на постоянно затревени площи, в условията за допустимост да се включи наличие на ЖЕ за заявен ха при норма 1 ЖЕ/ха.
Депутатите предлагат, 43 858 000 евро от първите две интервенции да бъдат прехвърлени към „Екосхема 04_Пестициди ограничения_трайни насаждения“, която е с общ бюджет 43 218 000 евро с подпомагани ха годишно 70 000 при планирана ставка годишно 123,48 евро/ха. Така планираната ставка ще стане 249,08 евро/ха. Мотивът е, че разликата в разходите на декар между обработваемите земи и трайните насаждения е средно между 4 и 7 пъти според технологията на отглеждане на съответните култури. Ако се изхожда от ставката за обработваеми земи, то тази за трайните насаждения следва да е поне 249,08 евро/ха за постигане на едни и същи цели по намаление на ползваните ПРЗ.
Според депутатите бюджетът по направление „Екосхема 04_Пестициди ограничения_постоянно затревени площи“ трябва да се увеличи с 2 940 000 евро, които да бъдат прехвърлени от бюджетите по първите 2 интервенции I.B.2 и I.B.7. С цел отделните видове селскостопански дейности да са равнопоставени относно задълженията за участие по тази интервенция, депутатите настояват да се коригират задълженията по условията за намаляване на употребата на ПРЗ за всички направления. В условията за допустимост при „Екосхема 04_Пестициди ограничения_постоянно затревени площи“ депутатите искат да се включи наличие на ЖЕ за заявен ха при норма 1 ЖЕ/ха.
За сметка на намалението на бюджетите по двете интервенции да се увеличи с 31 161 000 евро бюджетът по Екосхема 05_Екологични трайни насаждения_Междуредия, настояват също депутатите. Към момента схемата е с общ бюджет 37 419 000 евро за планиран обем площ за подкрепа 70 000 ха годишно, но с предложеното увеличение той ще стане 65 520 00 евро при планирана единична ставка 218,4 евро/ха. Общият бюджет на „Екосхема за екологично поддържане на трайните насаждения“ ще стане 68 580 000 евро при същите планирани площи в ха.
Народните представители се мотивират с това, че по тази екосхема земеделските стопани са задължени да прилагат земеделски практики от изброените:
- Засяване и отглеждане на азотфиксиращи култури с подходяща и неконкурираща биология самостоятелно или в смес с житни или тревни видове в междуредията и по вътрешната граница на парцела с трайни насаждения с цел намаляване на влаганите изкуствени торове, и/или
- Поддържане на ивици, заети с естествена растителност по краищата на парцелите с трайни насаждения, върху които не се прилагат ПРЗ. В последния програмен период също се прилагаше подобна мярка. Съгласно чл. 14, т. 4, буква „б“ от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения: затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения – до 156 евро/ха за площи, заявени до 1.01.2021 г., и до 157,48 евро/ха за площи, заявени след 1.01.2021 г., или ставката за същите дейности в миналия програмен период е с 37 % по-висока от планираната в СПРЗСР 2023 – 2027. Липсва каквато и да е обосновка за извършеното намаление на компенсаторната ставка за едни и същи задължения, при това в период разлика от цели 7 години. Нещо повече, най-логично е тази компенсаторна ставка да бъде актуализирана с инфлацията, а не да бъде намалявана. В тази връзка предлагаме ставката да бъде актуализирана с инфлацията за периода и съответно бюджетът да бъде увеличен с тази компенсация.
Общият бюджет по „Екосхема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи“ е в размер на 109 747 600 евро за планиран обем площ за подкрепа 274 369 ха годишно при планирана ставка годишно 80 евро/ха. Комисията по земеделие предлага, този бюджет да се увеличи със 75 523 875 евро за сметка на намалението на бюджетите по интервенции I.B.2 и I.B.7., и да стане общо 185 271 475 евро при планирана единична ставка 135,05 евро/ха за същите площи в ха. Мотивите към това предложение гласят:
„Съгласно СПРЗСР 2023 – 2027 земеделските стопани, заявили подкрепа по тази екосхема, са задължени да прилагат на постоянно затревените площи земеделски практики, които са полезни за климата и околната среда: екстензивна паша за поддържане и подобряване на състоянието на постоянно затревените площи с пасищни животни; постоянно затревената площ да се поддържа посредством екстензивно пашуване от 0,3 до 1 ЖЕ/ха; на постоянно затревените площи да се осъществява пашуване на животни от минимум 60 дни през съответната година. Последните две условия са непроменени от последния програмен период. В него се прилагаше същата агроекологична мярка, със същите задължения. Съгласно чл. 14, т. 1 от Наредба № 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС“ се определя размер на годишното агроекологично плащане, както следва за поддържане на затревените площи с ВПС чрез паша: до 126,80 евро/ха – за площи, заявени до 1.01.2021 г.; до 134,09 евро/ха – за площи, заявени след 1.01.2021 г.
Сравнителният анализ показва намаление на ставката с близо 40% от досега прилаганата. Към това трябва да добавим и липсата на промяна в минималната граница на гъстота на ЖЕ на ха, което изобщо не е в интерес на животновъдите. Липсва каквато и да е обосновка с аргументи за промяна в посока намаление на компенсаторна ставка за извършването на едни и същи задължения, при това в период разлика от цели 7 години. Нещо повече, най-логично е тази компенсаторна ставка да бъде актуализирана, а не да бъде намалявана. В тази връзка предлагаме ставката да бъде актуализирана и съответно бюджетът да бъде увеличен с тази компенсация.“
По „Екосхема за разнообразяване на отглежданите култури“ се предлага да бъдат включени като допустими и кандидати, които обработват трайни насаждения. Мотивът е, че това е нова мярка за прилагане в сравнение с предходни програмни периоди. Бюджетът е най-голям в първи стълб – 319 797 080 евро при планирани площи за подкрепа по екосхемата 3 017 060 ха. Няма нито един научнообоснован довод за изключване на трайните насаждения от обхвата на интервенцията. Напротив, и научни институти, и аграрни университети имат опити и технологични карти за отглеждане и на допълнителни култури – едногодишни.
По всички видове интервенции от „Обвързано с производството подпомагане на доходите“ да се приложи модулацията в плащането според заявените обеми, предлагат депутатите с мотива: „Това е инструмент за подкрепа на малките стопани. В настоящия СПРЗСР 2023 – 2027 модулацията не се прилага във всички интервенции, което показва липса на принципи, респ. на акцент върху малките стопанства при прилагането на СПРЗСР 2023 – 2027. Същевременно всички анализи показват необходимост от целенасочена подкрепа на малките стопани.“
По „Обвързано с производството подпомагане на доходите“ да се въведе изискване насаждението да е в амортизационния си срок, предлага Комисията по земеделие, с мотива, че е идентифициран проблем, на който не е отговорено в условната част на допустимостта. С направеното предложение ще се изключат от подпомагане насаждения, които не се отглеждат за добив, а за субсидии, тъй като са загубили производствения си потенциал, се посочва в решението. За сливи и десертно грозде депутатите предлагат, да се изключат джанките и да се направи адекватно съотношение в размера на подкрепата спрямо основната група плодове.
Условията за участието в интервенцията на производителите на лук, чесън и картофи за нишесте трябва да се изравнят, както и за производителите на картофи за нишесте да се изисква документ за сертифициран посадъчен материал по конкретна сортова структура на картофите за нишесте, настояват народните представители. Трябва да се намали бюджетът, след като се направи реално планиране на производството на картофи за нишесте и да се вземе предвид, че в България такова производство до момента няма и липсва производствена мощност за преработка на картофи за нишесте, смятат народните представители и предлагат остатъчният бюджет да се прехвърли в интервенцията за плодове. За производителите на картофи в България, които наброяват над 2000 стопани, предложението е да се предвиди заместваща ежегодна държавна помощ по примера на други сектори.
„Налице е изключително голяма дискриминация между производителите на картофи за нишесте и производителите на лук и чесън относно условията за допустимост по интервенцията. За производителите на картофи за нишесте изобщо не се изисква сертификат за закупени сертифицирани и/или стандартни семена съобразно размера на площите. Категорично считаме, че представянето на такъв сертификат е задължително. В България никой не произвежда и не преработва картофи за нишесте, поради което липсва основание за залагане на бюджет от над 17 млн. евро. По така разписаната интервенция се създава възможност да се произвеждат картофи за консумация, които да се представят като картофи за нишесте, за да се получава огромна субсидия. По тази интервенция следва да се подпомагат евентуално само точно определени сортове картофи, подходящи за нишесте, същевременно за засетите площи следва да се представя сертификат за закупения сорт картофи. Следва да се има предвид, че в България не съществува нито една преработвателна мощност за преработка на картофи в нишесте, а изграждането на нова мощност отнема толкова време, колкото е периодът на прилагането на СПРЗСР 2023 – 2027“, аргументират депутатите своето предложение.
По „Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство“ Комисията предлага да се диференцират ставките (единичните плащания на ха) за оранжерийно производство на отопляеми и неотопляеми оранжерии. Аргументацията гласи: „Отопляемите оранжерии са целогодишно заети, отопляват се повече от осем месеца през годината и в тях се отглеждат поне две култури при зеленчуците. Производствените разходи, в това число тези за отопление, са в пъти по-високи от разходите в неотопляеми оранжерии. Поради целогодишната заетост на отопляемите оранжерии разходите за труд също са в пъти по-високи. Няма каквито и да е аргументи подходът за двата типа оранжерии да е унифициран.“
Народните представители смятат, че трябва да се променят условията на прилагане на интервенция „Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт“. Трябва да отпадне задължението за продажба на продукта само на пазар по Закона за стоковите борси и тържищата и да се регламентират анализите и лабораторните проби на единица обем, след което да се актуализира единичната ставка, се посочва в решението. Според депутатите липсва икономически мотив за задължението по интервенцията да се продава само на пазар по Закона за стоковите борси и тържищата. Напротив, това е ограничаващо условие, което затруднява дейността на производителя и води до допълнителни разходи. Няма конкретизация за какъв обем продукция ще се изисква лабораторният анализ, а това пряко кореспондира с единичната ставка на плащане. Плащането е компенсаторно и твърде ниско за допълнителните разходи – 250 евро на ха. В същото време е планиран значителен бюджет от 100 млн. евро за целия период. Заложените размери на площите е трудно да бъдат достигнати, затова е напълно възможно актуализацията на единичната ставка да е в рамките на планирания общ бюджет.
По интервенция „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ е необходимо да се увеличи бюджетът с реално необходимите разходи за изпълнение на условията по интервенцията, посочват народните избранници. Бюджетът трябва да се осигури за сметка на намаление на бюджета по интервенцията „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“, която е с бюджет от 30 млн. евро. Допустими за кандидатстване по интервенцията да са и биологичните производители, заявили подкрепа по Биологично животновъдство, искат още депутатите в Комисията по земеделие. „Изискванията за изпълнение на ангажиментите по интервенцията не са съобразени със сегашните нива на разходите и е необходимо тези разходи да бъдат актуализирани. Липсва какъвто и да е технологичен или производствен мотив животни от един и същ вид от биологично направление да са недопустими по интервенцията, защото ангажиментите по двата вида дейности са съвсем различни“, аргументират се специалистите по политиките в земеделието.
Във всяка интервенция по СПРЗСР 2023 – 2027, по която се подкрепят постоянно затревени площи, без значение за какви задължения, в определението за дейността на кандидата земеделски стопанин да се включи задължение за наличие на ЖЕ в съотношение 1 ЖЕ, налична за един заявен хектар, настояват депутатите и обосновават своето предложение:
„В СПРЗСР 2023 – 2027 в 5.1. Интервенции под формата на преки плащания и в 5.3. Интервенции за развитие на селските райони ENVCLIM (70) – Задължения в областта на околната среда и климата и други задължения в областта на управлението, са планирани множество интервенции за площно подпомагане на постоянно затревени площи:
Само в 3 от тези интервенции има задължение на кандидатите земеделски стопани да притежават ЖЕ по норма на заявен ха. В България постоянно затревените площи са крайно недостатъчни за изхранване на наличните животни. Политиките за мотивиране на дейността в животновъдството по хуманен начин, свободно пасищно, увеличава този недостиг. При тази фактическа обстановка държавата следва да приложи целия възможен инструментариум, който да гарантира, че ограниченият публичен поземлен ресурс е на разположение на стопаните, отглеждащи животни. Най-добър и мотивационен инструмент винаги са представлявали интервенциите по субсидиране на тези дейности. В този смисъл по никакъв начин не следва да се допуска подкрепа на постоянно затревените площи само за да бъдат поддържани в определен вид. Зад тях следва да има животни, чието изхранване се осигурява. Това е проблем, идентифициран от отминали програмни периоди на подкрепа в земеделието“, посочват депутатите.
Последното предложение на народните представители е, навсякъде, където е допустимо, да се насърчава участието на научните звена на Селскостопанска академия при създаването и обмена на знания и опит при изпълнение на интервенциите в стратегическия план за земеделието, настояват още депутатите.
