Изложения на наши и внесени породи, както и фермерски базари ще има в трите дни на събитието
Изложения на добитък от стари български породи, както и на внесени от чужбина, добре адаптирали се към нашите условия, ще бъдат част от програмата за трите дни на Събора на народното творчество и животновъдството в Рожен. И тази година ще бъдат показани колкото традиционни, толкова и непознати продукти от мляко и месо, като ще бъдат направени и демонстрации как се правят. А фермерите отново ще бъдат специален акцент в събитието, очаквано това лято с жив интерес, научи “Гласът на земеделеца“ от Владислава Андреева, която е един от организаторите.
Съборът ще съчетае етнокултурните традиции с животновъдството, което е изконен родопски поминък и е в основата на народния бит, фолклор и занаяти. Емблематичното събитие ще се проведе в дните от 14 до 16 юли.
Идеолог на иновативното културно събитие е Фондация „Наследство в бъдещето“, а организатори са Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Фондация „Наследство в бъдещето“ и община Смолян, като форумът е част от Националния културен календар.
Изданието тази година ще отбележи 125 години от началото на Роженския събор, превърнал се в символ на силната вяра в корените, традициите и духа на българската нация. Началото е поставено през 1897 г., когато по инициатива на отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, на Роженските поляни се събират родовете, разделени от тогавашната границата с Турция. Годишнината ще бъде отбелязана с обща родова среща на наследниците на първите родопски родове от с. Долно Дерекьой (днес с. Соколовци) и околността, поставили началото на традицията „Рожен“. Ще бъде започната символична алея с „Елите на родовете“, която ще възстанови вековната традиция всеки стар род от Соколовци и околността да има свое символично място, белязано с дърво – ела на Роженските поляни, за своите срещи.
“По традиция от самото възстановяване на събора през 2015 година от Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ във фокуса ни е животновъдството, което е изконен поминък в Родопите и е неизменно свързано с региона – припомня Владислава Анреева. – И тази година ще има изложение на животни. Ще бъдат представени в специално обособена зона различни породи овце, кози, говеда, биволи, коне, магарета. Само овцете, които ще бъдат представени, са над 20 вида. Част от тях са традиционни български породи, други са внесени в страната и добре са се адаптирали към средата в България. Сред традиционните български породи е каракачанската овца, която е била много характерна и се е отглеждала в този район преди години. Постепенно изчезва, а сега отново се възражда интересът към нея. Знаете, че тя е отглеждана предимно заради кукерските костюми. Ще може да се видят също породи, характерни за Унгария, за Русия, за Франция, които са се приспособили и се отглеждат по-масово в България. Ще има родопско късорого говедо и сиво искърско говедо. Това са две древни български породи, едни от най-старите от този вид. Доколкото съм запозната, специално родопското късорого говедо съществува във вид, почти непроменен от Неолита до днешни дни. Човешката намеса в селекцията на вида е много малка. Затова тези животни са много характерни за този район, много приспособими към планинската среда. А специално родопското късорого говедо се води част от живото природно наследство на планетата. Ще бъдат представени и много други породи говеда, някои от които се отглеждат изцяло за месо, те са внесени в България и се развъждат успешно у нас. Посетителите ще могат да ги видят – те са интересни не само за отрасъла, но и за други хора. Българска мура пък е породата биволи, които ще бъдат показани. Тези животни са били масово използвани до началото на XX век и дори до войните, до 40-те години освен като жива тяга в селското стопанство са се отглеждали и за добив на мляко и месо. но след механизацията започва постепенно да намалява популацията им. Днес са рядкост, но на събора ще има техни представители. Ще има и няколко породи кози – както местни – българските млечни кози, така и внесени и отглеждани успешно и дори широко разпространени вече у нас. Ще има и коне. Ще може да се видят каракачанските коне, които допреди години са били много популярни в района. Те са по-дребни, по-лесно се адаптират към този труден терен и масово са се използвали в животновъдството в помощ на стопаните“.
Атрактивна част от програмата ще бъдат фермерските базари и изложения. В тях също ще се преплитат стародавни традиции и съвременност. Любопитен момент ще бъдат и демонстрациите как се правят различни продукти от мляко и месо. Една от интересните рецепти има 500-годишна история. Няма да липсват и други храни, които допреди години са били неизменна част от трапезата на българите, но днес са рядкост и се смятат за специалитет.
“Отново ще има изложение на месни и млечни храни от фермата – разказва Владислава Андреева“. Качествени продукти от овче и козе мляко и месо ще предложат не само фермери, които са членове на Националната козевъдна и овцевъдна асоциация, но и техни колеги от цялата страна. Ще има специален терен, на който ще бъдат представени фермерски продукти само на производители от региона домакин – Смолян. Във фермерския базар ще участват над 30 производители. За животновъдите точен брой не бих се ангажирала да посоча – тя се променя динамично, интересът е много голям. Предвидена е демонстрация на млечни продукти по стари рецепти. Родопите са известни с това, че ревностно пазят много стари традиции от миналото, някои от които са на близо 5 века. Като Салих Паша, който прави легендарното тулумско сирене, много характерно за този край. Човекът е от този край и ще покаже как се прави това сирене по технология пазена от векове. Ще има и други млечни продукти по стари български рецепти от различни други краища на страната, а хората ще могат с очите си да видят как се правят те. Предвидени са и демонстрации за приготвяне на стари рецепти от родопската кухня – клинове, пататници. Това е част не само от традиционната местна кухня, но и от българската култура, която става все по-популярна и интересна“.
Една от целите на събора и колоритната му програма е именно да покаже различните аспекти на животновъдството, които остават малко скрити за хората извън този отрасъл. В този смисъл основен фокус е и фолклорът, който е неразривно свързан със скотовъдството като основен поминък по тези земи в миналото.
Това лято се навършват точно 125 години от първия събор на Рожен, а историята му е колкото интересна, толкова и тъжна.
“Точно тук е минавала границата между България Османската империя след Руско-турската война – припомня Владислава Андреева. – Тук са били нивите на хора от село Соколовци, част от което остава в турска територия. Част от родовете от това село се местят в България, създават село Проглед. И решават да започнат да се събират на тези поляни, за да се виждат разделените семейства и родове от двете страни на границата. Така възниква съборът, а в миналото му има прелюбопитни истории. Мъжете повечето са били комити. Всеки род е имал своя ела тук, на този терен, под която се събирали. Често мъжете, които са били четници преди присъединяването на тази територия към България, са наблюдавали своите семейства и своите близки от гората, скрити сред дърветата, гледали са как близките им се веселят под въпросната родова или семейна ела. Тези трогателни моменти са описани в летописите на събора. През годините той е претърпял доста развитие и трансформации, докато бъде възстановен вече като фолклорен и животновъден събор, какъвто е днес“.
От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август – четем в аналите на Роженския събор. – През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на свети Пантелеймон – 27 юли. Рожен се превръща в място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.
Изминават 63 години и през август 1961 се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.
Роженският събор е възстановен и обновен през 2015 г. от Фондация „Наследство в бъдещето“, и оттогава всяко издание събира повече от 250 000 българи от страната и чужбина.
*Снимки – архив на организаторите
Стоимена Александрова
