Забавно е в българското земеделие. А понеже напоследък се сменят начесто правителствата, то по няколко пъти на година слушаме фантастични, а понякога и направо екзотични идеи за оправяне на земеделието ни. Дори си имаме и феномен – патентована идея за оправянето му. Такава, за която никой на този свят никога не се е сещал. Българинът по принцип от край време си е умен, така че защо не? Възможно е да сме измислили нещо неизмисляно никъде другаде от никого никъде. Аз, с моите възможности, схванах, че ще се подпомага само този, които докаже най-високи доходи. Демек, този, който и без това има пазари и пари. Или фалшиви фактури. Ама може и да не е така. Този патент е като чудовището от Лох Нес. Слушали сме за него, но не сме го виждали. Може би защото подпомагането на произведена продукция е забранено в ЕС, но ние продължаваме да заблуждаваме хората, че за нас ще може. И аз не казвам, че умишлената заблуда е лъжа.
Защо аз не вярвам на това „оправяне“?
Първо, за да се промени кардинално един икономически сектор, това не става с магическа пръчица от днес за утре. Дори и да приемем, че някой има най-добрите идеи да го направи, то това са основи, които се залагат днес и сработват след 10 години. Процесите са бавни. Капацитетът на държавната администрация – още повече. Никой не може да ви обещае днес да направи нещо, а утре всичко в икономиката да е различно. В България битува мнението, че като работиш, трябва да си богат. Не, навсякъде по света земеделието не е работа за богати. Обикновено никой не може да ти даде толкова, колкото ти обещава.
ОСП е една за всички и нея не можем да променим. Колкото и различни варианти да предприемат различните държави в нейните рамки, то проблемите навсякъде са едни и същи – окрупняване на стопанствата, увеличаване на възрастта на земеделците, обезлюдяване на селските райони, намаляване на маржовете на печалби за земеделците. И това въобще не е български феномен. Така е навсякъде. Естествените икономически процеси водят до окрупняване на стопанствата и това е необратимо. Това наскоро призна и президентът на Copa Пека Песонен в интервю за Politico. Стана ясно и, че бленуваната от всички Швейцария е започнала да внася храните си вместо да ги произвежда. Защото няма фермери, желаещи да произвеждат. Няма фермери. Няма и толкова. И в Швейцария няма. Вярно, не са се сетили за нашенския патент, което е пропуск за уж умните швейцарци. Пък не е като да нямат пари да плащат за патенти.
Затова и се търсят всякакви маркетингови подходи, които да запазят доходите на фермерите, без при това да увеличават производството на храни – био, зелено, еко и т.н.
Под оправяне земеделците често разбират някой да даде още повече пари точно на техния сектор. Но това не дава резултати. Подпомагането за една биокрава в новия Стратегически план е космическо и стига до 6000 лв на година. Само дето в България не са се увеличили биокравите, за сметка обаче на биокраварите. Родеото, разбира се, е хубаво шоу, забавно, но не характерно за нашите географски ширини. И не се яде. Но пък ПР-ът в земеделското министерство напоследък се вихри като купона в тексаски бар в събота вечер. Малко каубоите са поизхабени вече, и са от аналоговата ера, но такива си имаме. Ще ги дигитализираме някак. Пари по НПВУ за това има.
Казват, че пътят е кооперирането. Може и да е така. Аз не съм привърженик и оптимист, че ще се случи в България, освен ако изкуствено не му налеем пари. Тогава ще го измислим как да ги вземем, и кооператори ще станем. Защо съм скептична? Първо защото кооперативите на запад са станали корпорации и земеделците са само малка бурмичка в една корпорация, а българинът никога не е бил бурмичка. Той е някакъв странен ляв. Иска държавата да се грижи за него, да му дава пари и социални придобивки, но и да е чорбаджия и началник..
Никой не обича истината, но на истината обикновено не й пука за този факт. Затова аз много повече бих вярвала на някого, който обещае, че ще намали леко, защото много е невъзможно, административната тежест за земеделците, ще следи институциите наистина да помагат, ще направи така, че държавата да съдейства за развитие на напояването, маркетинга и външната търговия. Това са неща реални и осъществими. Другото са мечти за величие на хора, които искат да закачат портретите си по стените на МЗХ.
А и има ли необходимост много да се оправяме? Защото въпреки проблемите, България има високо развито земеделие на световно ниво. За което много чужденци ни завиждат. Да, добивите ни не са по 1000 кг пшеница от декар като в Германия. Ама и не валят по 1000 литра дъжд на декар като там. И въпреки това сме на челните места в света и зърнопроизводството внася в бюджета на страната ни всяка година почти 9 милиарда лева по различни пера.
А ако спре вноса? Ако спре вноса много бързо ще има пазари и земеделците ще се преориентират и ще ни нахранят. Само дето вносът няма да спре и докато чакаме този страшен Торбалан какво? Просто спрете вноса и всичко само ще си дойде на мястото. Стига само сте ни плашили. Но май няма да е в този живот. Никой не ни е приемал в ЕС, че да му спираме вноса.
Икономиката е реална наука и празни приказки на велики глави не й правят впечатление. И е време българските земеделци да разберат, че не трябва да чакат някой да ги оправя, нито да мечтаят за времената на социализма, когато изнасяхме евтини консервни домати с ниско качество в СССР. Тези времена няма да се върнат. Най-малкото защото вече няма кой да ходи по бригади и да ги бере.
Реалността е такава, каквато е. Земеделието е бизнес и работи по правилата на всеки бизнес. Каквото има пазар, това се произвежда. Където има пари, там има работна ръка. Да, вероятно млади могат да се върнат в селските райони. Но определено вече не, за да станат земеделци. Просто преместват хоум офисите си в крайградски райони с добър интернет. И си косят ливадката пред къщата най-много.
И дори да ни е паднала ябълка на главата и да ни е осенила грандиозна идея за слава, добре е първо скромно да преценим възможностите си. За съжаление, не всеки е Нютон. И колкото и академици да се заемат с българското земеделие, то ще си следва икономическата логика. Но пък българското земеделие е глупакоустойчиво. Кой ли не се е упражнявал върху него. И все пак го има. Вярвам, и че ще го има и за в бъдеще.
„Първо не вреди“ е принцип, който освен лекарите е добре да спазват и политиците. А колегите журналисти бих посъветвала да се ограмотяват повече икономически, и да са леко скептични към всеки, който гръмко обявява в ефир, че ликвидира градините. Може да го прави по фитосанитарни или програмни съображения. Иначе стават добри мелодрами, в стил индийски сериал, разбира се. Но земеделието е икономика, а не шоу.
Ася Василева
