Лилия Александрова
Националните стратегически планове на повечето страни-членки на ЕС дават предимство на икономическите цели пред екологичните цели – това показва проучване, поръчано от Комисията по земеделие на Европейския парламент (COM-AGRI). „Силният фокус върху икономическите нужди на фермите отслабва вниманието към амбициозните цели за опазването на околната среда и развитието на селските райони“, гласи експертната оценка, цитирана от Euractiv.com.
Това е първият подобен анализ след влизането в сила на последната реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП), с която фондовете за земеделието на ЕС са преструктурирани така, че да поставят по-голяма отговорност в ръцете на държавите-членки, всяка от които представи стратегически план, описващ подробно как ще изразходва парите и ще постигне ключови цели на ОСП.
„Непоследователен план“ за осъществяване на екологичната амбиция
Въпреки че списъкът с целите на ОСП съдържа мерки за справяне с изменението на климата и околната среда, включване на младите поколения в селското стопанство, подобряване на здравеопазването и жизнеспособността на селските райони, проучването установява, че националните планове на страните-членки дават приоритет на целта за осигуряване на доходите на фермерите.
„Можем да кажем, че уместността на индивидуалните планове е доста голяма по отношение на икономическите нужди, както и по отношение на продоволствената сигурност“, коментира Арндт Мюх, един от авторите на изследването, по време на представянето на документа пред европарламентарната Комисия по земеделие. Според него значението на плановете за целите свързани с околната среда и развитието на селските райони обаче е „умерено“ и целите за околната среда и климата „не са винаги амбициозни“.
Интересът на фермерите към екосхемите
На този ранен етап е трудно да се оцени евентуалното въздействие на плановете, особено поради факта, че то зависи от използването на инструменти като нововъведените екологични схеми. Доброволният характер и гъвкавостта при изпълнението на тези мерки, означават, че положителното им въздействие зависи от това дали финансовите стимули са достатъчни, за да ги направят привлекателни за фермерите.
По този въпрос първите оценки от държавите-членки показват много различни резултати. Докато в Словакия екосхемите насърчиха фермерите да създадат безпрецедентно количество непроизводителни площи, възприемането на схемите от страна на фермерите изостана далеч от очакванията в Германия.
Незадължителни ангажименти по Зелената сделка
Проучването установява също така, че въпреки че много от плановете се отнасят до това как съответната страна ще допринесе за целите на Зелената сделка, тези отговорности са до голяма степен неопределени и общи и ангажиментите остават необвързващи. След съпротивата на националните министри по време на преговорите за реформи, целите на Зелената сделка не бяха включени в ОСП по правно обвързващ начин. Въпреки че държавите-членки се насърчават да обясняват в своите стратегически планове как ще постигнат тези цели, те не са задължени да ги реализират.
По време на представянето на проучването Михаил Думитру, заместник-генерален директор по земеделие и развитие на селските райони в Европейската комисия, изрази разочарование от факта, че изпълнителната власт на ЕС не е успяла да убеди държавите-членки да интегрират по-силно целите на Зелената сделка в своите планове по ОСП. „Въпросът за приноса към целите на Зелената сделка със сигурност беше много чувствителен в процеса на планирането“, посочи той и допълни: „Опитахме се заедно с държавите-членки да определим количествени индикатори, но не успяхме съвсем.“
Нов модел за мониторинг
Проучването дава препоръки относно функционирането на новия модел на прилагане в по-общ план – т.е. подходът, при който държавите-членки трябва да уточняват подробностите за разходите по ОСП, като същевременно следят общите цели на ниво ЕС чрез новата рамка за мониторинг и оценка на изпълнението.
Фактът, че „оценката на ОСП като цяло“ вече е възможна, е стъпка в правилната посока, но все още има недостатъци, посочват анализаторите и отбелязват, че системата от индикатори, използвани за проследяване на целите, „изглежда непълна, за да се оценят специфичните цели, по-специално интервенциите в областта на климата и околната среда.“
