Учудва ли ви подобно твърдение? Колебанията в цените на фуражите и разходите по ремонт на стадото могат кардинално да променят ситуацията, предупреждават германски специалисти по животновъдство
Структурата на разходите в млечното животновъдство е сложна и многостранна. Като доминиращи могат да се определят разходите за храна и за увеличаването на стадото. При средногодишна продуктивност 8500 кг мляко от крава делът на тези разходи в общата структура е 55 – 60 на сто. Разбира се, в различните стопанства този дял може да варира.
Високата млечна продуктивност спомага за ефективното усвояване на хранителните вещества от фуражите и превръщането им в животинската продукция, както и за намаляване на изхвърляните в атмосферата азот, фосфор, метан и други вещества на единица продукция. Колкото по-голяма е млечната продуктивност, толкова по-малък е този ефект. При средногодишна продуктивност над 11 хил. кг мляко този ефект се пренебрегва (рис.1)
Нарастването на продуктивността изисква по-голямо количество концентрирани фуражи за задоволяване потребностите на животните от енергия и хранителни вещества. Тъй като количеството фураж, което може да поеме кравата е ограничено, то се компенсира с добавянето на качествени концентрати. Но цената на концентратите е значително по-висока от тази на основните фуражи, така че за нарастване на продуктивността е целесъобразно да се използват по-качествени фуражи. Като се имат предвид утвърдените с времето норми за хранене на животните, може да се предположи, че с увеличаването на млеконадоя относителният дял на разходите за храна ще намалеят.
Хранене и срокове на използване на млечните крави
Преките разходи за храненето са свързани с производството и съхранението на фуражите, избора на компоненти, организацията на храненето, използването на техника. Те оказват косвено влияние върху общите разходи на възпроизводството и заплащането на ветеринарния лекар. Здравето и продуктивното дълголетие на животните, а също така и рентабилното използване на високопродуктивните крави силно зависят от разходите на енергия. Недостатъчната храна, особено в началото на лактацията, значително влошава метаболизма на животните. Загубите на жива маса с повече от 6 – 8% рязко увеличават риска от заболявания и нарушават репродуктивните функции.
Първите четири седмици след отелването са най-критичният етап в лактационния период. Отрицателният енергобаланс, характерен за този период, свидетелства за проблеми със здравето на животните, което води до преждевременно бракуване на кравата. Основни причини за отделяне на кравите в повечето стопанства са заболявания на вимето и репродуктивни проблеми.
Друга причина за отделяне на крави от стадото са заболявания, свързани с нарушена обмяна на веществата. Учудващо е, че тези заболявания се срещат дори при млади животни (фиг. 2). Дефицитът на храна, както количествен, така и качествен, влияе на ремонта на стадото и на разходите за увеличаването на стадото.
Разходите за храна при производството на мляко в зависимост от продуктивността и дела на ремонта на стадото се оценява различно (фиг.3). Двата показателя съществено влияят на ефективността от използване на хранителните вещества, тъй като при висок разход на храна делът на ремонта се повишава.
Повече не означава по-добре
Възпроизводството на стадото е едно от основните пера в разходите при млечното животновъдство. Според оценката в проекта „Водещи предприятия в млечния отрасъл“, реализиран от Немското селскостопанско общество, загубите от възпроизводство са 7,1 евроцента/кг мляко. За ползата от интензивното производство може да се говори в случаите, когато при голяма млечна продуктивност делът на ремонта е незначителен (фиг.4). Делът на ремонта на стадото нараства пропорционално с увеличаване на млечната продуктивност.
При това разходите за храна при значителен млеконадой не намаляват, а отново се увеличават.
Основна цел в млечното говедовъдство трябва да бъде отглеждането на здрави, добре развити, високопродуктивни крави, с цел продължителното им използване. Това е възможно при храненето им с висококачествени фуражи и спазване на условията за отглеждане на животните през всичките фази на развитието им (от отглеждането на младите до грижите за дойното стадо).
Екстремно високата млечна продуктивност невинаги е изгодна. На първо място това е свързано с големи разходи за концентрирани фуражи и значителен дял, заделен за ремонт на стадото. При висок млеконадой средногодишният дял на ремонта е около 30%. При намаляването на дела на разходите за ремонт на стадото, съкращаването на поголовието чрез намаляването на младите животни е една от мерките за редуциране на разходите. На практика тази мярка не е популярна в повечето стопанства, тъй като решението за намаляване на младите животни трябва да бъде добре съобразено (например като се обърне внимание на правилната генна селекция). При незначително увеличаване на стадото тази технология би представлявала интерес за много стопанства.
