Значителни щети е причинила падналата в събота срещу неделя градушка в градините на сливенския квартал „Речица“, селата Злати войвода, Каменово, Крушаре, Жельо войвода и др. Това каза в интервю за БТА Коста Петров, председател на Сдружението „Българска праскова“ в Сливен.
2023 година е много трудна за оцеляване на овощарството, коментира той и припомни, че в края на март насажденията в Сливенско пострадаха от измръзване, градушката през нощта на 22 юли е повредила плодовете, оцелели от измръзванията. По думите му малкото останала реколта от сливи също е повредена.
Загубите за стопаните тепърва ще се установяват, като успокоителен е фактът, че срещу градушката има застраховка, не така е с измръзването, посочи Петров.
Поредното за тази година неблагоприятно събитие за овощарите в региона е в навечерието на ежегодния празник „Златна праскова“, който ще се състои на 27 юли в сливенското село Гавраилово. Представителите на бранша очакват да разговарят за проблемите си с поканени от тях експерти от земеделското министерство.
Петров съобщи още, че предстои да бъдат изготвени протоколи за пропадналите в края на март площи. Около 16 700 декара са те в Сливенския регион. След това държавата ще изплати компенсации на стопаните, като Коста Петров изрази надежда това да стане до средата на септември.
На празника „Златна праскова“ организаторите от Община Сливен, Министерството на земеделието, Общински съвет – Сливен, кметство Гавраилово, Народно читалище „Слънце 1928“, Институт по овощарство – Пловдив, Организация на производителите на праскови „Българска праскова“ и Националната служба за съвети в земеделието са предвидили традиционо изложби, семинари, дегустации и конкурси.
В региона се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. Според агростатистиката прасковите са около 16 000 декара, около 3000 декара са насаждения със сливи и джанки, черешите са около 8000 декара./БТА
