Обилната паша увеличава риска от поява на мастити, високите остри стебла разраняват вимето и епителния слой на кожата и действат като стотици фини скалпели
Бурното нарастване на зелена маса е истински рай за тревопасните. Обилната паша сякаш няма край. Буйната растителност обаче крие и големи рискове. Намножиха се кърлежи, комари и всякакви други хапещи и пиещи кръв насекоми. За кърлежите се изписа много, но тази година те са истинска напаст.
Комарите пренасят не по-малко опасни заболявания
като се почне от син език, актуалният нодуларен дерматит, дирофилариоза и др. Изтребването на кръвосмучещите трябва да бъде системно, периодично и да се изпълнява с необходимата вещина и сериозност. Добре е да се помни, че непрекъснатите валежи намаляват ефективността на обработките, затова се налага те да бъдат по-чести и повсеместни. По-добре е да се използват препарати с удължено дейстие.
Напоследък се наблюдават и сериозна проблеми при млекодайните животни. Обилната зелена паша на воля води до повишаване на млечната секреция, така че мляко – бол. Винаги когато се получава голямо количество мляко,
рискът от появата на мастити се увеличава
Това правило се потвърждава и през пролетта. Увеличиха се многократно случаите на мастити. Нито едно млекодайно животно не е в безопасност. Особено рискови са високомлечните крави. Тъй като маститите бяха обект на други материали, тук няма да се спираме подробно на тази голяма група заболявания. Само ще напомним, че бързината на действие е от най-голямо значение. Един леко протичащ мастит, открит сутринта, ако не бъде лекуван до вечерта, става вече много тежък – най-често гноен. А на следващия ден млечната четвъртина вече може да не функционира нормално и още повече – никога да не се възстанови. Златното правило е: откриете ли мастит, веднага започнете да го лекувате.Най-добре е вкъщи да имате шприц канюли, които веднага да поставите в болната четвъртина или половина.
Освен маститите, се наблюдава и
масово разраняване на млечните жлези
на дойните животни. Подобни изменения се наблюдаваха и преди две години, когато също имаше много обилни пролетни валежи. На какво се дължи това? Високата остра трева наранява вимето на животните, като леко го боцка в долната част или леко нарязва кожата, като че ли стотици и хиляди фини скалпели леко раздират епителния слой на кожата. Така по кожата се появяват десетки минитравми, рагади или едва забележими ранички. Последните стават входна врата на микроорганизми (главно гноеродни коки – стафилококи и стрептококи), които лесно навлизат в организма и много бързо се намножават. Раните се инфектират, животните изпитват силна болка, трудно се доят, стига се дори до влошаване на общото състояние при много от тях. Процесът се задълбочава, и ако раните не се лекуват, може да се стигне до по-сериозно състояние. Тук не става въпрос за заболяването фурункулоза на вимето, където се наблюдават гноеродни образувания. По-скоро се установяват рани, които се инфектират и процесът навлиза в дълбочина, като може да засегне и жлезната тъкан. Това рядко се случва, обикновено обхваща само кожата. Наблюдава се по-често при козите, което ние свързваме с по-фината и тънка кожа на вимето. Следват овцете и най-устойчиви са кравите. При кравите вимето стои по-високо и се засяга само при по-високи треви. Ако не се лекуват, раните по вимето се разрастват, обхващат по-големи участъци и може да се засегне цялата жлеза.
За лечение се използват антибиотици
на които са чувствителни гноеродните причинители, като Betamox, Pen Strep, Intramycin, Baytril, Marbox и др. Средната доза е 1 мл на 10 кг/ж.т… Трябва да се спазват карентните срокове за млякото, описани на всеки препарат при млекодайните животни. Когато заболяването се хване рано и се установят само леки повърхностни поражения, може да се извърши само обработка на раните външно. За целта се използват наличните антисептици, антибиотични помади и др. Подходящи са Jodasept, Ung. Sulfothiazol, Ung. Granulin, наситен разтвор на калиев перманганат, промивки с кислородна вода, туширане с клеева тинктура, Neo Kaf – spray, Alamycin – spray и др.
Профилактиката включва
да се избягва пасенето в райони с груба, тънка и твърда трева, както и в поляни и ливади, където има много бодли и тръни.
При установяване на червени следи по вимето от триенето на остри треви и леки наранявания, следва млекодайният орган да се измие добре с вода и сапун и да се дезинфекцира. Ако вкъщи нямате никакъв препарат (калиев перманганат, кислородна вода, йодасепт и др.), може да обтриете вимето с ракия. Малките ранички бързо ще завехнат и няма да имате проблеми.