В рамките на визитата в Брюксел, със съдействието на вицепремиера Мария Габриел, беше организирана среща на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев с Микаел Хагер, началник на кабинета на вицепрезидента на ЕК и комисар по търговия Валдис Домбровскис, във връзка с проблемите на пазара, свързани с вноса от Украйна. Целта на срещата бе да се обсъдят в детайли проблемите, свързани с капацитета за транзит на стоки от Украйна и да се минимизират вредите за земеделските производители от създадените дисбаланси на пазара.
Министър Вътев запозна Микаел Хагер със специфичните проблеми, които създава засиленият внос в резултат на агресията в Украйна. Той обясни затрудненията и притесненията, свързани с прекомерния внос на нерафинираното слънчогледово олио, сухо мляко и пчелен мед, след въвеждане на ограничителните мерки за четири продукта – пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе. Особен акцент министърът постави върху неблагоприятната перспектива, ако бъде освободен вносът на слънчогледово семе след 15 септември, когато изтича забраната на ЕС за четирите продукта. Министър Вътев представи изчисления, които ясно демонстрират, че България ще има сериозен проблем след прибиране на реколтата от слънчоглед. Ситуацията се усложнява според информацията за силно засегнати мощности за преработка на слънчогледово семе в Украйна.
Най-важните проблеми в момента, по които следва да се търсят решения, са капацитетът за съхранение и възможностите за преработка, както и подкрепа за инфраструктура, която да може да поеме силно интензивния сухопътен трафик през страната с тежки камиони. Той посочи, че вносът на сухо мляко от Украйна е на дъмпингови цени. На практика вносът на готовия продукт е по-евтин от българската суровина, което нанася сериозни щети на българските млечни животновъди. Министър Вътев обърна внимание на факта, че стандартите, по които се произвежда в Украйна, не отговарят на стандартите в ЕС и това създава нелоялна конкуренция за българските земеделски производители.
Началникът на кабинета на комисар Домбровскис благодари за инициативата за провеждане на тази среща и за запознаването със специфичните условия в България. Той предложи в началото на август ЕК да организира експертна техническа среща на петте най-засегнати държави – България, Унгария, Полша, Словакия и Румъния с участието на Украйна и да бъдат обсъдени всички налични данни за производството, складовите наличности, възможностите на инфраструктурата за транзит, преработвателните мощности, както и последните развития в Украйна.
