„Ние сме екип, за нас е важно персоналът ни да се чувства добре и да е доволен“ – казва предприемачът Иван Кабуров
Зеленчукопроизводителите и градинарите играят и трябва да имат и социална роля. Това неведнъж е казвал земеделецът Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който със съпругата и семейството си е изградил успешен агробизнес, неслучайно сочен за пример дори от експерти на най-високо равнище. Преди десетина дни фамилията отпразнува 16-ия рожден ден на фирмата си, като не пропусна да благодари за доверието на хората, свързани с бизнеса ѝ. Кабурови се радват на почит и лоялност от работниците си, защото правят много жестове за тях и те не остават неоценени. Преди дни обаче даже служителите им останали приятно изненадани, когато шефовете ги поканили на екскурзия до Турция. Поредният тиймбилдинг е бил придружен с разходки, пазаруване и разбира се – почерпка с емблематични турски вкусотии, след която много от рафтовете и тавите на тамошна сладкарница останали почти празни.
„Зеленчукопроизводството и оранжерийното производство, които ние имаме в момента в нашето стопанство, трябва да има и социална роля и ние се стараем в това отношение – коментира пред „Гласът на земеделеца“ Иван Кабуров. – Имаме назначени около 20-25 души целогодишно. Сезонно наемаме още около 30-40 души, значи стават над 50 души в натоварения сезон. Най-важното в случая е, че ние отваряме работни места за хора с ниско или без образование. Ако не е зеленчукопроизводството или оранжерийното производство те много трудно могат да намерят заетост другаде. Целият ни сектор е едно предприятие, което дава шанс на населението без квалификация и без професия. Част от хората ги возим чак от град Ракитово, село Света Петка – това е на около 80 км разстояние от нас. Но основните ни работници са от Мало Конаре. Така хора от три населени места намират препитание при нас. Много от тях иначе биха се регистрирали на борсите и биха чакали на помощи, които плащаме пак ние – всички данъкоплатци. Внасяме им и осигуровки, като за някои от работниците те са по 200-300 лева месечно. Стремим се също така да изграждаме добри човешки и приятелски отношения с тях – все пак сме един екип. Така миналата седмица, като се отвориха 2-3 дни без голямо натоварване, им наехме превоз и ги заведохме на екскурзия в Одрин да се разходят и да си напазаруват. Това не е първи тиймбилдинг – и преди сме си правили сбирки, за да се сплотява колективът. Убеден съм, че това е важна част от фирмената ни политика спрямо персонала“.
Агропредприемачът разказва още, че при проблеми със съпругата му Десислава винаги се стремят да помагат на работниците си. Съдействат им да си попълнят документи за институции, на децата им за образование – насочват ги къде може да учат, каква професия би била подходяща за тях, напътстват ги как да се развиват занапред. Често посредничат за намиране на подходящ лекар и когато някой е болен.
Тези, които вече са назначени на постоянни трудови договори, вече оценяват и преимуществата на новото си положение. Когато са били на помощи, са вземали пари, но не са виждали ефекта от осигуряването. Сега имат възможност да ползват лекар само срещу потребителска такса. Да ходят на стоматолог и да плащат малка част от цената на услугите, както законите предвиждат за всички здравноосигурени. Да излязат в болничен и да получат обезщетение за него.
„Шанса да се погрижат за здравето си показа на тези хора колко е важно да са на трудов договор и всичко да им е законно – коментира техният работодател. – Те вече оценяват привилегиите, които могат да използват като пълноправни български граждани. Те могат да останат на помощи, могат да работят в земеделието и на еднодневни договори, но тогава ще е много различно – ще имат пари, но не и толкова права. Нашите хора са доволни и като виждат как им се трупа стаж, което пък си е тяхната инвестиция за старини, за пенсия. Вече могат да вземат кредити от банки, при по-нормални лихви и такси, не е нужно да се заробват с бързи заеми, за които всички знаем каква убийствена цена плаща потребителят“.
Кабуров разказва, че в екипа му има хора, които доскоро са били на социалното дъно. За зимата успявали да си купят само по чувал брашно и дни наред се хранели с питки и мекици, приготвени със събраните предната есен дърва. Сега са успели да си осигурят нормална храна и нормални условия за живот в къщите си. Спокойно могат да изпратят и децата си да учат в гимназия в града, за да имат по-добро бъдеще. Като им се обясни защо трябва да направят това, но на човешки и разбираем за тях език, те бързо схващат и приемат полезните идеи, допълва агропредприемачът.
За пореден път той подчертава, че зеленчукопроизводството и градинарството могат да бъдат много важно звено в социалната политика на страната, стига да им се даде шанс да се развиват и да могат да наемат достатъчно хора. За разлика от зърнопроизводството, на нивите и в оранжериите има повече ръчен труд и нужда от повече работници. Ако в едно село има 30 земеделци с такова производство и всеки от тях назначи по десет души на трудов договор, това са 300 души – колкото за цял завод. Ако са по-големи стопанства, даже няма ще трябва да търсят и кадри от други населени места. Всеки сам може да пресметне с колко ще спадне безработицата, а и колко е важно, че така се дава шанс на хора, които почти нищо друго не могат да вършат. Не е без значение, че тази дейност ще носи и приходи към бюджета.
Специално в оранжериите има работа целогодишно. В тези на Кабурови така са организирали нещата, че да остава по един месец свободно време, в който да се дадат полагащите се платени годишни отпуски. Някои от работниците вече от 10-12 години са във фирмата, сезонните – поне от 7-8 години, което е показателно. Има и приемственост – възрастните водят дъщерите и синовете си, за да започнат работа в оранжериите. За тези, които имат шофьорски умения и правоспособност, Кабуров обмисля да им предложи и обучение за трактористи, ако проявят интерес.
В заключение предприемачът допълва, че българите трябва да спрем да си завиждаме. За земеделието пък е време да се разбере, че то не е с цел лично облагодетелстване с помощи и субсидии – с тези пари се разкриват работни места и се дава шанс на много хора да изкарват прехраната си.
*Снимки – личен архив на семейство Кабурови
Стоимена Александрова
