Стопани настояват да се потърси отговорност от предишното ръководство на агроведомството за нанесените вреди на бранша
Земеделци и животновъди, които са участвали в проведената на 25 юли среща в Министерския съвет, са обнадеждени, че представителите на властта имат добрата воля да съдействат за дълго чаканите положителни промени в агросектора. Това научи „Гласът на земеделеца“ от Димитър Петков, един от участниците в дискусията като представител на Националната асоциация за защита на земеделските стопани. Общо 35 организации са се включили в обсъждането на наболелите проблеми в бранша – поскъпването на фуражите след забраната на вноса от Украйна, ниските изкупни цени на млякото – 55 ст. за литър, продължаващите нередности с разпределението на пасища за „виртуални стада“ и субективен фактор за отдалечени ферми на 50 – 100 километра, закъснелите и неполучени субсидии за животновъди, проблемите в Стратегическия план и други.
След срещата потърсихме Димитър Петков за повече информация относно резултата от обсъжданията.
– Г-н Петков, удовлетворени ли сте Вие – представителите на агросектора, от проведената среща?
– Удовлетворени сме дотолкова, доколкото се усети, че в момента има дух и положителна енергия. Срещата бе поискана два дни предварително, а акад. Денков намери време веднага след връщането си от Гърция да дойде и да разговаря с нас. Това е един сериозен въпрос и лично за мен се вижда, че гледа сериозно на земеделските производители и въобще на цялата хранителна верига – производители, преработватели, потребители. И така трябва да бъде, защото това е част от националната сигурност – един изключително важен въпрос.
Срещата се проведе в Министерския съвет и беше свикана по инициатива на животновъди – млекопроизводители, говедовъди, птицевъди. Присъстваха министър-председателят акад. Николай Денков, министърът на финансите Асен Василев и заместник-министърът на земеделието доц. Деян Стратев, тъй като тогава министърът на земеделието Кирил Вътев беше в Брюксел.
Обсъждаха се главно цените на фуражите, възможността да се намали инфлацията, а също и да се провери хранителната верига от производителя до потребителя – защо се стига до такива разлики в цените. Имам предвид абсурдните надценки и цени за килограм сирене и кашкавал от над 28-29 лева за потребителите, при положение, че от преработвателите излизат на 15-19 лева, а млякото се изкупува от стопаните за 50-55 стотинки. Бяха обещани мерки, като те са свързани най-вече с действия на контролиращите органи в лицето на НАП.
Но тук има и други проблеми. Например – в някои преработвателни предприятия влиза тон мляко, от което след това излиза един тон сирене, един тон кашкавал, един тон кисело мляко… Тоест – има такива несъответствия, които будят съмнения за огромен сив сектор.
Отделен проблем е незаконният внос, даже в момента се отчита, че има такъв от Турция – във връзка с поевтиняването на турската лира се внасят големи количества кашкавал, сирене, а това също оказва влияние на пазара.
Другият проблем са цените на фуражите. Те поскъпнаха, след като се забрани вносът на зърно от Украйна и в момента са в порядъка на 700-900 лева, което се отразява на себестойността на продукцията при самите производители. При изкупна цена на млякото от 50 стотинки сами разбирате, че на човек му е по-изгодно да ликвидира стопанството си, отколкото да го поддържа.
– И много животновъди вече взеха това трудно решение…
– Да, да, и то не само в нашата страна. Нас ни интересува основно България, но в съседни държави фермери също го взеха това крайно решение. И затова трябва да се намери един по-балансиран подход по отношение на вноса на украинско зърно. И мисля, че от 15 септември, когато изтича забраната, ще се получи разрешителен режим за внос на украинско зърно. Но ще има въведени допълнителни митнически изисквания, свързани най-вече с контрол над стоката от влизането ѝ в страната до напускането, ако е транзитна. Това е нещо, което беше коментирано на срещата. Остава да бъде взето решение на правителствено ниво.
Бяха коментирани и някои други неуредици – примерно, че животновъдите все още не са получили част от подкрепата, която трябва да получат през годината, което е проблем, тъй като в момента, колкото и да е скъп фуражът, поне комбайните работят и цената е много по-ниска, отколкото се очаква да стане, ако не отпадне забраната за внос на зърно от Украйна.
– В момента има вълна от фалити на земеделци и животновъди и масово предлагане на ферми за продан. Някои от тях твърдят, че са стигнали дотам заради забавени плащания – пари, на които са разчитали, за да финансират дейността и да погасяват задълженията си. Какво се случва?
– Има, както Ви казах, в животновъдството забавени плащания. Те трябва да минат през една нова процедура, свързана с приемането на бюджета, тъй като това са средства от бюджета и първо той трябва да бъде одобрен. След това трябва да мине през съответната нотификация чрез Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ и чак тогава тези пари да стигнат до производителите. Така срокът става най-рано към 15 септември. Това е проблемът, който също беше дискутиран. Има фалити при животновъдите и за това влияние може би имат и картелни споразумения, свързани с изкупуването на млякото, сега то е 50-55 стотинки. Показателен е малкият брой регистрирани земеделски производители за плащания през тази година с очертаването на земи, с регистрирането на земеделски стопанства. Забелязва се едно отстъпление с около 25 000 производители, което е огромно число! Миналата година са били около 90 000, сега са около 65 000, а това е много голяма разлика. Така е поне по данни на Министерството на земеделието за броя подадени заявления за подпомагане.
Аз не искам по никакъв начин да вменяват вина на новото ръководство на Министерството на земеделието, защото знам какво оставиха предишните управляващи от служебния кабинет – един голям батак! Вие знаете цялата сага, свързана с върнатия Стратегически план за развитие с над 200 забележки само в частта за земеделие. След това този план беше преработен и предаден отново, но изготвен в ущърб на малките земеделски производители, а това веднага предизвика реакция и от сдруженията, и от други страни, че трябва пак да бъде преработен. Сегашното правителство получи карт бланш в рамките на два месеца – от края на юни, мисля, че беше – да изпълни поредната преработка и да я представи пред Народното събрание. Така че в никакъв случай наследството не е добро.
Между другото, на тази среща се повдигна от земеделските организации и въпросът да бъде потърсена отговорност от предишното ръководство, защото то нанесе много вреди на земеделието. След като Стратегическият план не може да влезе в сила, не могат да се усвояват средствата по него. Това значи, че в страната няма да могат да влизат, примерно, по 1 милиард евро годишно. Тоест – мерките за стабилизация на българското земеделие няма да може бъдат изпълнени, което е огромен проблем за държавата.
Искам да допълня още нещо за работата предишното ръководство. Първо беше изготвен един план за развитие на земеделието до 2030 година. За неговата подготовка бяха канени представители на сдружения, асоциации, тоест – там имаше една дискусия, направиха се едни тематични работни групи, които дадоха своите предложения. И действително той беше изработен, образно казано, като една земеделска конституция и дано не се нарушава! Докато Стратегическият план го изработиха консултантски фирми и служители на министерството, а това доведе, според мен, до тази криза в неговото приемане и реализиране.
– Тоест – важните решения трябва да се вземат с участието на хора от реалния агросектор.
– Естествено, трябва да има диалог и обединение по националните приоритети в областта на земеделието. И, честно казано, съм щастлив, че най-накрая едно правителство поставя, поне на думи, селскостопанското производство и прехраната на населението на първо място, на стратегическо място. Обнадеждени сме и се надяваме казаното по време на срещата да се случи скоро!
*Снимки – личен архив на Димитър Петков и pixabay
Стоимена Александрова
