Темата за социалната отговорност и благотворителността не е празен звук за българските земеделци. Те са гражданското общество и са поели много от социалните функции на държавата в селските райони на България. В общините и населените места, в които работят, отдавна са свикнали да разчитат на тях за много от социалните дейности – да се почистят пътищата през зимата, да се спонсорира местното читалище или събор на селото, местната земеделска гимназия или лекарски кабинет. Благотворителността е част от ежедневието на българските зърнопроизводители, за която те не се сещат да говорят много по медиите. И с право. Благотворителност се прави тихо. Но все пак е важно обществото да знае за тази им важна роля.
Благотворителността беше част и от тазгодишния Ден на полето в Добрич, организиран от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите с председател Радостина Жекова. По време на него бяха събрани почти 7 000 лв от продажбата на фотографии, посветени на земеделието и дарени от фотографа Таня Хаджидимитрова от Ямбол. Средствата ще бъдат насочени за стипендии на ученици в Професионалната гимназия по селско стопанство в град Добрич.
Въпреки трудностите, земеделците не изоставят социалните си отговорности към обществото. Продължават да подкрепят образованието, инфраструктурата, социално застрашените. Земеделците винаги са били и ще бъдат социално отговорни граждани на България. Те винаги са готови да помогнат на този, който е болен, който е беден. Като старите българи. „Дори мъртвите возим до последния им дом“, споделя Стоян Александров, председател на Съюза на зърнопроизводителите-област Ямбол с лека болка в гласа.
Освен председател на ямболския съюз на зърнопроизводителите, Стоян Александров е и председател на кооперация Тракия в с. Болярско, община Тунджа. В община Тунджа има 44 населени места. Общината има много силна социална политика и тя се възползва от всички земеделски производители в района за набиране на средства, с които да подпомогне болни и социално слаби жители. Съюзът на зърнопроизводителите в Ямбол и кооперация Тракия в с. Болярско са най-активните спомоществователи. Всеки помага според силите си и с каквото може. Сега вече и младите земеделци в района са поели по този път. Защото младите се учат от предишното поколение.
А трудностите и проблемите пред земеделците не са един и два. Дано да се намерят решения, защото ако българските земеделци си отидат, то едва ли мултинационалите, които ще ги заместят, ще бъдат ангажирани пред българското общество. А че ще ги заместят е сигурно. Никой няма да остави златната българска земя да не произвежда. Единственият въпрос е в чия полза.
За проблемите продължава и разговорът ми със Стоян Александров. Опасенията не са малки. За първи път от много години, кооперацията се принуждава да вземе кредит от банка, за да върже годишните баланси. Зърнопроизводството остава най-засегнатият от войната в Украйна сектор и най-малко подпомагания. А дори това, което се полага, държавата не винаги дава.
„ Става дума за помощта за производство на слънчоглед за миналата година, обяснява Стоян Александров. Прословутите украински пари, които раздават. Зърнопроизводителите бяха разделени на 3 групи, според декарите слънчоглед, които са засяли – до 500 дка, от 500 до 1500 дка и над 1500 дка. Сумите, които трябваше да получим, бяха определени на стопанства според групите, независимо от декарите. Помощите на първите две групи бяха изплатени. Но тези, които трябваше да получат по 6000 лв на стопанство, до момента не сме ги получили и нямаме отговор кога ще бъдат изплатени. А в същия момент тази година вече се изплати другата половина от украинските помощи. Тази година зърнопроизводителите не са включени в тези помощи.
А за тези средства, които отпусна ЕС тази година, честно казано дори не мислим. НАЗ имаше предложение тези пари да отидат за логистика и контрол на границите, но ни казаха, че не може. Мисля, че се получава по 2-3 лв на декар засят слънчоглед. Което в никакъв случай не ни покрива загубите. Прах в очите и замазване на положението. Да кажат, че Европа е помогнала. Но при загубите, които претърпяхме от слънчогледа с 2-3 лева на декар няма как да ни помогнат“.
Друг важен проблем са рентите, които вървят нагоре противно на икономическата логика. Заради тази неравна икономическа битка за земя, кооперацията вече е загубила голяма част от земята си, която е отишла при голяма местна агрофирма, даваща ренти, които са непосилни за по-малките на пазара.
„Миналата година заради по-високата цена на зърното и добрата година като добиви рентите се вдигнаха. Но има места, където вече са направо ненормално високи. При нас стигнаха до 90-100 лв/дка. Според мен това е ненормално. Когато започнах работа в земеделието, разсъждавах така: от един приход, който е 100 процента – 25 процента на собственика на земята, 25 процента за този, който работи и произвежда, и останалите 50 процента разходи за самото производство. Или ако имаме среден добив от 500 кг/дка – 100-120 кг на дка е рентата в натура при цена от 40-50 стотинки са 50-60 лв на декар рента при добра година и добри цени на зърното. А в момента, както цената е около 40 стотинки на пшеницата, рента повече от 50 лв на декар за мен не е нормална.
Още повече, че и пролетниците почти изгоряха. Това споделят всички членове на УС на НАЗ от цялата страна, с които имахме среща в Добрич. Там, където локално е валяло дъжд, ще има пролетници. Тази година ще бъде най-трудната. Азотната тор отново започва да поскъпва в цяла Европа. Вече ни се струва, че движенията на цените на всичко са спекулативни.
Трябва да се взимат трудни решения. Дали да продадеш по-евтино, за да купиш тор сега или да чакаш? Повечето колеги нямат място къде да съхраняват реколтата, камо ли да прибират количества тор. А като дойде време за торене, торът ще е поскъпнал. Все имам чувството, че някой ни прави сметката на нас, производителите – да съществуваме, да не умираме, но да не станем прекалено силни. Просто да оцеляваме, колкото да произвеждаме. Много са редки годините, когато има такова стечение на обстоятелствата – добър добиви и високи цени. Но те само компенсират няколкото години на загуба и след това се почва пак“.
Какво се случва с кооперациите в България днес?
В нашия район останаха малко кооперации. Вече нямаме и Областен съюз на кооперациите. Кретаме. Но е трудно.
Ние се отказахме от животновъдството. 2007 година за нас беше най-тежката година. Като направихме в края на годината финансовите резултати, се оказа, че е по-добре да плащаме заплати на работниците в кравефермата, за да не правят нищо и да не отглеждаме животни.
Влизането в ЕС със задължителното въвеждане на скъпи екологични изисквания като лагуни за съхранение на тор, в които трябваше да се вложат много пари, се отрази пагубно на българското животновъдство. Тогава продавахме млякото първа категория на 40-50 стотинки за литър. Гледам, че сега пак е толкова. И в момента в който през 2008 г. махнахме кравите, се видяхме с по-добри финансови резултати. Започнахме да раздаваме дивиденти на член-кооператорите. Иначе дотогава бяхме все на загуба. Кооперацията беше стигнала до декапитализиране. Сега пак ще се оправяме със заеми.
До тази година нямахме заеми. През последните години се оправяхме със собствени средства, но вече втора година без заеми от банката не се получава. Но никой от член-кооператорите не се интересува какво става в кооперацията. Интересуват се накрая да му дадеш рентата, а ако му кажеш, че има и дивиденти – още по-добре. При кооперациите днес всичко зависи от председателя. Когато поех кооперацията, тя обработваше почти 18 000 дка. Беше наследник на ТКЗС-то, което почти се запази по времето на ликвидацията Останала е кравефермата, имало е и овцеферма тогава.
Кооперацията е създадена през 1992 г. Когато я поех през 2001 г. беше в отчайващо финансово състояние, пред ликвидация. С много мъка и заеми успяхме да тръгнем полека напред. Много трудно беше. Но повечето кооперации не успяха. Жалко е.
Кооперациите са много важен социален партньор на обществото. Всички в селото ни търсят за всякакви неща. Така са свикнали. Подпомагаме от дълги години Домът за сираци в Стара Загора. Подпомагаме и нашия Селскостопански техникум – както от Ямболската асоциация на зърнопроизводителите, така и от кооперацията. Даваме стипендии на децата.
Но положението с кадрите, които се обучават е отчайващо. Няма от къде да дойдат. Селскостопанската гимназия вече децата я завършват със специалност механик без да знаят да заваряват, да стругуват и т.н. Вече не се учат тези неща. Образователната система в тези професионални гимназии трябва да се промени.
А проблемът с кадрите ще става все по-голям. Модерната техника е с компютри, вече с изкуствен интелект. Кой ще ги управлява тези машини?
Но въпреки всичко, надежда има. Щом има зрънца, които излизат над блатато. Може тази година да са две, догодина – три, но ги има. Значи надежда има.
Не сте мислили да се върнете към животновъдство или да отглеждате нещо друго?
Няма кой. Опитахме една година да гледаме и зеленчуци – домати, пипер, люти чушки. Имаше климатични проблеми, но основната причина за провала беше в липсата на работна ръка. Вече ги няма възрастните жени, които навремето са работили в полевъдните бригади на ТКЗС-тата. В нашите села ромите са калайджии и не работят на полето. Взехме от съседното село, но като научиха къде е градината и след това не можахме да я опазим. Имаме един ентусиаст в района, който гледа зеленчуци и няколко оранжерии.
Има го и проблема с напояването. Почти половината земя при нас беше поливна. Запази се поне половината от поливното. Но само големите вече могат да си позволят да плащат цената на водата и поддръжката. Напоследък Напоителни системи изцяло се оттеглиха от поддръжката на мрежата.
Защо в България, която е страна, богата на вода, земеделците не могат да си позволят да поливат и да плащат високите цени на водата? Водата ни е толкова скъпа. Няма логика. В Гърция и Турция водата е безплатна за земеделците. А това там е нашата, българска вода от Марица. Ние, българите не можем да я платим, а тамошните земеделци я ползват безплатно. Как ще се конкурираме с тях? Кой спечели от унищожаването на язовирите в България? Обичаме родината си, но държавата е мащеха за земеделците.
На тези въпроси, зададени от Стоян Александров, аз се надявам българската държава да даде отговори.
Ася Василева
