В последните години се сблъскваме с изключително непредсказуеми изменения на климата, което не може да бъде прогнозирано. Както се вижда при нас напоследък има много неприятни засушавания, горещи вълни, повратни студове, които объркват сметките на всеки човек с достъп до земеделската продукция. За съжаление няма как да избягаме от климатичните изменения. Това каза доц. Марина Марчева, Аграрен университет – Пловдив.
“През последните години с повишаването на температурата с всеки един градус губим по 6% добив на основната ни култура-зимната пшеница, от която произвеждаме въглехидратни храни, които изхранват над 20% от човечеството.“
По думи на доц. Марчева относно колко са сортовете, между които земеделците могат да избират във всяка култура, отглеждана у нас, България разполага с прилично разнообразие. Тя изтъква, че сортовото разнообразие не е малко, а и като член на ЕС можем да се възползваме от всеки един сорт, регистриран в страните членки.
“Много от културите биха имали нужда от допълнителна влага, защото в момента всички втори култури, които са засети, трябва да се развиват при тази жега. Основен проблем в последните години се явява водата и е добре да се осигури някакво напояване. От друга страна, голям проблем по отношение на диверсифициране на пазарите е липсата на такива у нас. Много често в България когато човек иска да стартира с нова култура, той се сблъсква с несигурността за реализация от това, което ще произведе.“
Марчева споделя, че не очаква да загубим култури вследствие на климатичните изменения. Според нея няма да загубим култури, но бихме могли да разнообразим листата на разглежданите растения с оглед на това, че има достатъчно сухоустойчиви култури, които могат да се включат в нашия списък с културни растения.
“Никога не е спирал селекционният процес, по която и да било култура в България. Имаме множество научни звена, които развиват селекционна дейност. За сухоустойчивост си говорим повече от 30 години. За съжаление обаче това, което се наблюдава в последните години, е едно масово недоверие в българската наука и политически решения в ущърб на развитието на българските иновации.“
Снимка: Агропловдив
