Госпожо Жекова, каква е сухата статистика за тазгодишният Ден на полето, който се проведе за втори път в Добруджа?
В Деня на полето тази година взеха участие над 60 фирми. На практика няма наш доставчик, който да не е представен. Говорим за техника, гуми, масла, горива, цистерни, семена, препарати за растителна защита, гранулирани и листни торове, цялата гама консумативи, които земеделците ползват в своята работа. Нашата идея да срещнем всички наши доставчици на едно място е изпълнена и тази година. Тази година сме още по-големи.
Какво стои зад тази суха статистика?
Много любов и търпение. Много вяра от страна на изложителите, които ни се довериха. Ние всички заедно сме създатели на това събитие. Благодаря на тези, които повярваха в нас още миналата година, благодаря на новите колеги, които се присъединиха към нас тази година. Истината е, че ако в екипът, който създава платформата Ден на полето, нямаме цялата вяра и себеотдаденост, това няма да може да се случи. Не и по начина, по който го правим.
Това, което различава Денят на полето от всички останали изложения е богата и много емоционална съпътстваща програма. Каква е идеята зад нея?
Първата уговорка, която направихме още през 2021 година, когато се събрахме хората, които поканихме да участват тогава, беше, че единственият важен човек на това мероприятие ще бъде земеделецът и неговото семейство.
За нас е изключително важна приемствеността в земеделието. Земеделието на практика е един цял живот. И за нас е изключително важно следващите поколения да бъдат част от този живот. Затова отделяме изключително голямо внимание на децата. За нас е гордост, че наш партньор е Професионалната гимназия по селско стопанство в град Добрич. Освен, че са член на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, те са и основен партньор на това мероприятие. Забавляват се искрено. Участват с цялото си сърце в състезанията. Това, което на всяка цена се опитваме да постигнем, е да накараме дори дечицата, които не са свързани семейно със земеделието, да усетят колко е хубаво на полето, да си бос, да си целия в брашно. Аз съм убедена, че любовта се възпитава. И ако ние успеем да възпитаме децата си така, че да обичат земята и Добруджа, то тогава сме успели.
Тази година в рамките на Деня на полето има и благотворителна част – продажба на фотографии, дарени от фотографа Таня Хаджидимитрова. Каква е идеята?
Първо искам да благодаря на Таня. Това са прекрасни фотографии, които са свързани със земеделието. В тях са запечатлени началото, живота, земята… Аз винаги съм твърдяла, че ние земеделците, сме изключително отговорни към обществото, в което живеем. И ние ще дарим сумата, която ще съберем от продажбата на тези фотографии на Професионалната гимназия по селско стопанство в Добрич сумата, която ще съберем.
Ние винаги сме държали да бъдем до образованието. За нас то е изключително важно. Защото това е мястото, където се възпитават бъдещите кадри в земеделието, а без тях ние не можем да се развиваме. И тяхното правилно обучение, и хората, които ги възпитават с любов, защото това също е изключително важно – да обичаш труда, които полагаш, са изключително важни за нас. И това е нашата благодарност към тях.
Каква е каузата на Денят на полето?
Събитието е емблематично. Националната асоциация на зърнопроизводителите е пример за това как хора, които са абсолютно различни като и идеи и като нужди, защото България е изключително районирана, е възможно да бъдат обединени. Възможно е да работиш за кауза. Защото НАЗ е кауза.
В този смисъл Добруджанския съюз на зърнопроизводителите направи Денят на полето кауза. Кауза да обединим хората. Дори тези, които не са наши членове. Има много хора, които не са наши членове тук, на Деня на полето. Да ги накараме по някакъв начин да са съпричастни към това, което се случва в Добруджа. За нас е кауза това, че успяваме да доведем най-новото и важно до тези колеги. Затова сме поканили и представители на Държавен фонд „Земеделие“. Защото информацията е най-важното. И браншовите организации имат целия достъп до тази информация. Всички колеги трябва да знаят, че ако някога им липсва информация, тази информация е налична в браншовите организации. За нас е важно освен забавлението, това мероприятие и да е много полезно за земеделските производители.
Това, че се събираш с колегите и обсъждаш проблемите, които имаш понякога е достатъчно. Да споделиш това, което ти се е случило и да намерите общо решение.
Какво е настроението сред българските зърнопроизводители сега?
По време на Деня на полето имахме Управителен съвет на НАЗ с колеги от цялата страна. Истината е, че пролетниците в цяла България са в много стресово състояние. Има засушаване, което вече е много притеснително. При добивите от пшеницата нещата са изключително различни. Дори в различни микрорайони в едно и също землище има изключително голяма разлика . В този смисъл колегите по-скоро са притеснени. Движението на цените е притеснително, няма спокойна търговия. Не знаем какво да направим. Целият пазар е объркан. Търговците не са активни.
Аз още през миналата 2022 г. заявих, че настоящата 2023 г. няма да е по-лесна, а дори ще е още по-трудна предвид финансовите разходи, които имаме. Всички сме притеснени. Нормално е да е така.
Как премина за вас Кампанията по очертаването – първата от новия програмен период?
Аз много се надявам усилията, които НАЗ и ДЗС положихме, за да бъдат осведомени нашите членове, да са дали резултат. Хората да са отишли подготвени и да са знаели какво правят. В ДЗС имаме усещането, че сме били подготвени за тази кампания. Съжалявам обаче за всички останали колеги, които присъстваха на една закъсняла от страна на МЗХГ кампания и не толкова вярна. В течение на кампанията на няколко пъти бяха променяни нещата, които бяха казвани от експертите.
Предполагам, че на служителите в Общинските служби по земеделие им е било изключително трудно да приключат тази Кампания. Благодаря на тези хора, те са истински борци и умеят да се справят с невероятни ситуации. Важно е как ще бъде затворена кампанията. Ние каквото можахме, начертахме. Въпросът е сега при проверките какво ще се случи. Има много новости – по отношение на попълване на дневници. И всичко това ние трябва да го научим в движение.
Административната тежест е ужасна. В това отношение става все по-тежко и по-тежко. Ние, земеделците, ставаме на практика администратори на огромно количество данни. А това е много изморително, защото ние сме земеделци.
Какво дава на земеделците членството в асоциациите?
Ползите са големи. И при най-малките проблеми реагира цялата асоциация със силата, която има. Ще дам пример с изискването за наклоните. При тях има големи абсурди. Всички членове на регионалните съюзи на НАЗ имат инструкции и подаваме автоматично към ДФЗ информация какво смятаме за абсурдно. Те от своя страна реагират адекватно. Има изградена денонощна онлайн връзка между НАЗ и ДФЗ. Изключително важно е браншовите организации да са работещи и да бъдат проактивни към това, което се случва. Да подават своевременно сигнали и решения на проблемите.
Как очаквате да се движат цените на зърното?
Това, което в момента Европа се опитва да направи със сухопътния износ ми изглежда като химера. В България е невъзможно на практика да се случи, имайки предвид къде се намира пристанище Варна. Видяхме какво се получава на огромно пристанище като Констанца. А ние въобще нямаме такъв капацитет. Нямаме инфраструктурата, която да поеме този внос. Четох за ЖП вагони, които ще тръгват от Украйна и ще стигат до Гърция. За мен това отново е в сферата на добрите пожелания. Аз разбирам, че ЕС иска да помогне на Украйна, но е важно, когато се говорят неща в публичното пространство, те да бъдат реални и осъществими. Защото, за да изградиш инфраструктура, която да поеме този огромен износ, който трябва да се случи, това означава огромен ресурс и време.
Аз не съм оптимистична към очакванията за голямо увеличение в цените на зърното. Нещо подобно вече преживяхме миналата година, когато хлебната пшеница беше стигнала цена от 700 лв/т. Печалното в тази ситуация, е че държавите, които имат нужда от тази стока, не могат да си позволят да я купят. Дори да има някакъв пик за момента на цените, той няма да е до безкрайност. Няма кой да я плати тази цена. Политиците разбраха, че гладният европеец не е добър европеец. Никой няма да остави цените високи. В цяла Европа има политическо решение цените на храните да се натискат надолу. Нищо, че разходите, които съпътстват нас производителите, от другата страна, всяка година се увеличават.
Какво е това, което крепи земеделецът, въпреки всичките тези трудности?
Невероятната му вяра и оптимизъм. Земеделецът е може би най-оптимистичният човек, когото познавам. Несломима е вярата му, че ще насее, ще ожъне, а дори да не успее да ожъне, ще има следваща година и ново начало.
Казахте – следваща година. Вече има домакин за Ден на полето 2024…
Да, така е. И догодина отново ще се срещнем на полето в Добруджа.
Интервю на Ася Василева
