Поскъпване на зърнените и маслодайните култури отчита агростатистиката на годишна база
Общо 254 104 хиляди тона пшеница, в това число и 55 хиляди тона за последната седмица, са изнесени в първия месец от пазарната 2023/2024 година през Пристанище Варна. Това количество е пет пъти по-голямо от експортираното по същото време на 2022 година, което е 50 707 тона. Още по-значително увеличение – с близо 16 пъти – се наблюдава при износа на ечемик, или 105 837 тона сега при 6706 тона година по-рано, сочи анализ на Министерството на земеделието и храните.
Експортът на царевица и слънчоглед през варненското пристанище остава в застой за поредна седмица. От началото на септември 2022 година до 30 юли 2023 година изнесените количества от двете култури са съответно с 19% и 8,9% по-малко в сравнение със същия период на предходния пазарен сезон. Спадът при царевицата е от 720 729 тона преди година до 583 790 тона сега, а при слънчогледа – от 19 196 тона до 17 496 тона.
Засега няма данни за износ на зърнени и маслодайни култури през Пристанище Бургас.
От началото на съответните пазарни години (юли 2023 г. за есенните и септември 2022 г. за пролетните култури) до 30 юли 2023 г. не е осъществен внос на зърнени и маслодайни култури през двете наблюдавани пристанища, посочва се в анализа на Министерството на земеделието и храните. Под условието, че информацията ще бъде актуализирана след оповестяване на официални данни за вноса и износа през 2023-та. След предоставяне на данни от Националния статистически институт ще бъде представена и информацията за експорта и импорта на плодове и зеленчуци през настоящата година.
Основните зърнени култури поскъпват на седмична база с 2,3% при ечемика до 9,4% при пшеницата. Повишава се и изкупната цена на слънчогледа с 1,9%. Въпреки това обаче цените на основните зърнени и маслодайни култури остават значително под равнищата отпреди година като поевтиняването е от 23,1% при слънчогледа до 43,5% при ечемика.
Цените на едро на вносните домати, картофите, ябълките и оранжерийните краставици се увеличават с 0,4% до 11,3% спрямо миналата седмица. По-чувствително поевтиняване е отчетено при оранжерийните домати – с 9,4%, и зеления пипер – с 10,8%, а при зелето цените на едро падат с 2,3%. На годишна база обаче има поскъпване при всички зеленчуци, сочат данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Към 28 юли то е от 0,4% при българските оранжерийни домати до 17,6% при зеления пипер.
До 27 юли са прибрани 5,7 милиона тона пшеница, 624,4 хиляди тона ечемик, 198,5 хиляди тона маслодайна рапица, 24,9 хиляди тона тритикале и близо 6 хиляди тона ръж, показва още обобщената информация на агроведомството. Въпреки по-високите средни добиви от декар площ имаме изоставане в производството от 5,7% при пшеницата до 58% при тритикалето. Причината е в по-малкото реколтирани площи до момента, смятат експерти. Единствено продукцията от ечемик е с 2,1% повече в сравнение с миналогодишната.
Към края на юли площите за реколтиране с маслодаен слънчоглед и царевица за зърно са съответно с 6,9% и 4,8% по-малко в сравнение с отчетените по същото време на 2022 г. В анализа няма информация за произведените до момента количества от двете култури в страната ни.
Но пък данните за продукцията на зеленчуци, ягоди, дини и пъпеши са доста тревожни – почти всички са с отрицателен знак. При тези култури също има по-малко реколтирани площи, в някои случаи съчетано с понижение на средните добиви от декар. Вследствие на това спадът в производството на годишна база е от 35,1% при краставиците до 65,6% при дините. Свито е и производството на оранжерийни домати и краставици съответно с с 19,9% и 29% в сравнение с миналото лято по това време.
Сходна е ситуацията и при продукцията от трайни насаждения. Сериозно намаление в сравнение с лятото на 2022-ра е отчетено при вишните, кайсиите, сливите и прасковите – с 22,1% до 64%, като експертите обясняват това с по-късния старт на кампанията за прибиране на реколтата. Прибраното количество череши е с 8,8% по-малко отпреди година.
Стоимена Александрова
