С валежите се отстраняват частици и разтворени газообразни замърсители от атмосферата, в която се транспортират и аерозоли. Химическите трансформации на серен диоксид, азотни оксиди и други замърсители в облачната среда, водят до промени в киселинността и химичните характеристики на валежите.
Екологичните щети от валежи се свързват с подкиселяване на сладките води и сухоземните екосистеми, еутрофикация на крайбрежните води и щети в горите.
- В основата на проблема с киселинните валежи са емисиите на серни и азотни съединения в атмосферата, вследствие на вулканични дейности, както и човешки такива – производството на енергия, транспорт, индустрия. При нормални условия, дъждовната вода често е по-кисела поради естествени емисии от CO2 . Типични стойности на pH на киселинните валежи, които са причинени от антропогенни емисии, са в диапазон 3.5 до 5.0. Емисиите на амоняк в атмосферата, спомагат за неутрализиране на киселинните валежи и дори биха могли да ги направят алкални. От друга страна, това може да причини вкисляване на почвата чрез процеса на нитрификация.- споделя за Гласът на земеделеца, д-р инж. Елена Христова.
Тя е Химик-специалист към Национален институт по метеорология и хидрология на БАН. Отдадено се занимава с оперативна дейност по измерване на радиоактивността в околната среда, обща бета активност на атмосферен аерозол, седмичен и месечен фолаут, като обработва и архивира резултатите от измерванията и провежданите научните експерименти. Подготвя и контролира данните от мрежата за радиоактивност на НИМХ при изготвянето на месечния бюлетин публикуван от Метео БГ, както и месечни и годишните данни за радиоактивноста на атмосферен аерозол (филтър), сух и мокър фолаут, валежи от районните Радиометрични лаборатории. Също има участие в научните задачи на департмент „Физика на атмосферата и екология“.
- През тази година от януари до юни 2023, средно около 30% от валежите са киселинни (рH>5) и около 55% са неутрални (рН=5.6). За сравнение в Норвегия рН на валежите е в диапазона 5.3 – 5.6, във Финландия – 4.7 – 5.3 (EMEP/CCC-Report 1/2022). – казва д-р инж. Елена Христова и уточнява в полза на земеделците – Различните растителни видове реагират по различен начин на киселинните валежи, но стойности на рН под 3.5 могат да се разглеждат като опасни за растителността, почвата и водните басейни. Такива не са регистрирани в мрежата по химия на валежите на НИМХ!
Ето как се случва проследяването на показателите в нашата страна и от къде множеството научни формации в различни направления на екология и земеделие черпят информация.
- В НИМХ през 1989 г. е създадена мрежата за мониторинг на химическия състав на валежите в България. – уточнява д-р инж. Елена Христова – Към момента тя се състои от 35 станции на територията на цялата страна, а две от тях са високопланински – Мусала и Черни връх. В цялата мрежата оперативно на 6 часа се измерва киселинност/алкалност (рН) на валежите, а в 5 от тях от 2017 г. се измерва и специфичната електропроводимост.
България има отлична държавна структура за мониторинг, чрез специализирани станции в цялата страна.
- Категорично България има създадени мерки в посока информираност, превенция и защита – отбелязва д-р инж. Елена Христова и изрежда – С наредба № 1 от 11.04.2011 г. (Чл. 39. (1) за мониторинг на водите, издадена от министъра на околната среда и водите, Националният Институт по Метеорология и Хидрология се задължава да извършва качествен анализ на валежа, в т.ч. концентрацията на нитрати и pH. Националната система за мониторинг на околната среда е създадена и функционира в съответствие с чл. 1, т. 7 от Закона за опазване на околната среда. Системата осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита от вредни въздействия. Тя се ръководи от Министъра на околната среда и водите чрез Изпълнителната агенция по околна среда. В рамките на тази система функционира и мониторинг на атмосферната депозиция в горски райони, а честотата на измерване на рН на валежа е веднъж на две седмици.
Националната система за мониторинг на околната среда към ИАОС извършва оценка на качеството на атмосферния въздух върху територията на страната. Тя е разделена на шест района за оценка и управление, утвърдени със заповед №969/21.12.2013г. на министъра на околната среда и водите.
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на МОСВ се състои от петдесет стационарни пункта, от които – с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, с автоматични измервателни станции, автоматични ДОАС системи (работещи на оптичен принцип), както и АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми – комплексен фонов мониторинг на “Рожен”, „Юндола”, „Витиня” и „Ст. Оряхово”. Ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух.
- Така прогнозата за киселинни дъждове е възможна, като обикновено се прогнозират концентрациите на серен диоксид, азотни оксиди (които са свързани с киселинни валежи). В НИМХ съществува система за прогноза на замърсяване на въздуха, която е разработена от водещи учени в страната. Скоро ще има и информация за прогнозираните концентрации на различни замърсители на въздуха за територията на страната, базирани на данните от системата за мониторинг на атмосферата (CAMS). В областта „Качество на въздуха и състав на атмосферата“ беше подписан договор за изпълнение на проект между Европейския център за средносрочни прогнози и НИМХ.
Процесите в природата са свързани и съвсем естествено киселинните дъждове оставят своят отпечатък и в почвата.
- Отлагането на сулфатни, азотни и амониеви йони има негативно въздействие върху растителността и повърхностите води. Отлагането на атмосферни примеси променя хранителните вещества на почвите и способността им да улавят въглерода, като по този начин повлияват глобалния цикъл на въглерода и азота. – казва д-р инж. Елена Христова.
Информацията е достъпна за всички, а на базата количествено-качествените измервания се изготвят оптимални стратегии в селското стопанство и растениевъдството приложими и през финансираните програми за прецизно земеделие.
Образуването на киселинни дъждове е свързано с различни процеси в еко системата, а грижата за богата на микроорганизми почва и щадящите земеделски практики, биха спомогнали за намаляване трайните поражения от киселинните валежи – категорични са специалистите.
Моника Господинова
