Фермерите искат повече да могат да разчитат на селскостопанската наука, институтите се активизират
Повишаване на температурата с 1 градус води до 6% загуба на добив при пшеницата
Узрява темата за ново райониране на овощните видове
Климатичните промени и добивите в резултат на засушавания и горещи вълни, както и на повратни изменения на температурите стават все по-обсъждана тема във фермерските среди.
Според Марина Марчева от Аграрния университет в Пловдив повишаване на температурата с 1 градус води до 6% загуба на добив при пшеницата.
Това показва колко бързи и енергични мерки трябва да се взимат от страна на науката, за да помогне на земеделието ни срещу този проблем.
Първата стъпка е да се търсят сортове, които са устойчиви на суша и обикновено всеки земеделски производител би трябвало да тръгне от там. България притежава сухоустойчиви сортове, които са регистрирани в националната сортова листа. Един земеделски производител може да избира и от многобройните сортове, регистрирани в държавите членки на ЕС.
Но се оказва, че голям процент от фермерите у нас са вид традиционалисти и са свикнали на сортове, които използват и трудно предприемат промяна.
Време е обаче, и те самите да се заинтересоват и да започнат да разнообразяват и обогатяват своята собствена сортова листа и да променят нагласите си, съветват научните работници.
За това, разбира се, на земеделците им е необходима квалифицирана и убедителна помощ от аграрната наука. Тоест институтите да им предложат технологии и сортове, които са изпитани и са дали по-добри резултати в променящите се условия, а един стопанин да го види с очите си.
На второ място – У нас още много не се говори за диверсификация на културите.
Но това е нещото, което може да бъде втората крачка, от която да се тръгне срещу промяната на климата и аномалиите. Тук има сериозно място и една важна и пропускана тема, на която сегашният аграрен министър Кирил Вътев наблегна още в първите дни на поста си. А именно – Време е за райониране на културите.
Това е вариант за сериозен размисъл в България, където в последните години в дадени райони редовно има измръзвания на дадени овощни видове или невъзможност за опрашване заради промени в климата. При такива условия е логично да се помисли за смяна на районите, макар и да са били традиционни досега.
Налага се ново райониране на овошките спрямо природно-климатичните нови условия в дадени региони, това каза днес и известният кюстендилски проф. Димитър Домозетов, обяснявайки тазгодишните и миналогодишни проблеми при отглеждането не само на кюстендилските череши и ябълки, а и на тези в цялата страна, както и на прасковите, кайсиите и други. И тогава да се субсидират, предлага той.
На следващо място да подскажем, че аграрният свят от доста време насам търси нови сухоустойчиви култури.
Такива у нас има, подсказва акад.Атанас Атанасов, припомняйки някои от тях, които са отглеждани от нашите деди, но после са забравени и изоставени. Може да изредим просо, сорго, суданка и много други, казва той. Те могат да се издирят и възстановят в районите с най-засушливи условия и без възможности за вода и напояване.
По света от десетилетия е оформен терминът земеделие в сухозмни земи. Какво означава, всеки би могъл да се досети. Историята в много държави и области земи показва, че още преди масовото изграждане на напоителни системи, сухите култури са били източник на реколта – чрез използването на т.нар. сухи земеделски техники.
Много от тях с течение на времето са изчезнали, защото не дават максимални добиви. Но сега отново се радват на възраждане. Какво всъщност представлява сухоземното земеделие?
Най-просто казано сухите земеделски техники са метод за производство чрез използване на влагата, съхранявана в почвата от предишния дъждовен сезон.
Техниките за сухо земеделие са използвани от векове в сухи райони като Средиземноморието, части от Африка, арабските държави, по-късно и южна Калифорния.
Като устойчив метод на производство се използват oбработките на почвата, които съхраняват и откриват водата в нея.
След това почвата се уплътнява, за да „запечата“ влагата. Това днес вече става особено препоръчително в сухи райони без напояване и там, където снабдяването с вода е все по-несигурно.
Фермерите по света започват да търсят и нови, или по-точно казано стари методи за т.нар. сухоземо производство, което може да е техният изход. И са готови на това, защото тези технологии може да не им дадат най-високия добив, но са съвместими с природата, което е най-важното, и имат по-малки производствени разходи, защото не използват вода и традиционните земеделски обработки.
Има световни примери
Например някои от най-добрите и най-скъпи вина и масла в света се произвеждат с помощта на сухи земеделски техники.
Зърнените култури в Тихоокеанския северозападен район се отглеждат чрез т.нар. сухозмно земеделие.
Някои фермери в някои райони по света вече прилагат сухоземно отглеждане на сух боб, пъпеши, картофи, тикви, и домати дори.
И някои от нашите институти вече работят активно по темата
Добруджанският институт край Генерал Тошево наскоро подписа проект по подмярка 1,2 „Демонстрационни дейности и действия за осведомяване“ по ПРСР.
Той започва работа по темата как се прави земеделие в рискова климатична среда за житни, бобови и слънчоглед, с цел обучение на земеделски стопани. Учените ще покажат добри техники и технологии в реални условия както при конвенционално, така и при биологично производство.
Договърт бе подписан с МЗХ и ДФЗ в лицето на зам.-министър Таня Георгиева и изп.-директор на фонда Георги Тахов.
Според д-р инж. Илия Илиев, директор на Добруджанския институт, една от основните цели на проекта е да се повиши конкурентоспособността на земеделските производители. Желаещите фермери ще могат да се включат като попълнят заявка до института.
Институтът по царевицата в Кнежа пък напомня на фермерите за своя успех от тази година. Със заповед от 15.03.2023 г. бе утвърдено признаването и вписването в Официалната сортова листа на РБ на три нови хибрида: Кн 576 с автор ас. Красимир Павловски, Кн 652 с автор доц. Валентина Вълкова и Кн 653, създаден от доц. Д-р Георги Йорданов. Хибридите са стрестолерантни и подходящи в направление зърно и силаж.
Сега от института препоръчват и различни технологии като засяване на два и повече хибрида. Засяването в смесен посев на хибриди от една група или близки групи на зрялост води до ефект, при който се получава добавка в добива от 10% , за която не е необходима никаква инвестиция, казаха от екипа.
Хибридите от българската селекция трябва да се предпочитат, защото имат изключително висок фитосанитарен профил, устойчиви са на главня и фузариум, на полягане и стъблено гниене, както са и стрес толерантни. Групата 300 при царевицата е най-силно търсената от фермерите, както и група 400. Те са характерни с това, че изключително бързо изпускат влагата и освобождават площите рано, обясни директорката на института доц.д-р Наталия Петровска..
А според проф.д-р Елена Тодоровска, главен научен секретар на ССА, българските хибриди царевица се търсят все повече и повече заради това, че са с добри добиви при екстремни условия.
Диана Ванчева
