Темата за биоинженерството е все по-актуална днес, когато фермерите са изправени пред множество предизвикателства. Земеделието е не просто работа със земята, то е основна сила, която движи света и оставя отпечатък на предприемчивия дух.
Днес за “Гласът на земеделеца” ще говори биотехнологът Петър Нефтелимов, за да разберем как науката помага в земеделието. Той е създател на стартъпа “Цвете в епруветка” отличен с марката “Високи постижения в иновациите”. Какво ни дават новите научни технологии и пред какви възможности се изправя човечеството?
- ,,Цвете в епруветка‘‘ е биопродукт на растителните биотехнологии. – Споделя биотехнологът за своето откритие – Получава се по метода Микроразмножаване на растения. Растенията, създадени по този метод, се създават в лабораторни условия и се наричат ин витро растения. Те са в стерилни условия – гел, който е специално създадена хранителна среда и стимулант. Тя съдържа всички необходими вещества и хормони, които позволяват на растението да се развива без грижи, включително поливане. Необходимо е само малка част от самото растение, например един сантиметър от стъблото и то се развива до възрастно такова, което реално е клонинг на първоначалното. В епруветката То си е самодостатъчно, защото само си извършва процеса на дишане и фотосинтеза.
Тази технология позволява бързо и контролирано намножаване на различни видове растения, задоволяване на нуждите на пазара, за лабораторни изследвания, както и защитаване на изчезващи видове. Ин витро растенията, които се използват за задоволяване на нуждите на пазара, след това се адаптират към външните условия.
Мисията ни е намаляване на площите за рязан цвят заради негативното си въздействие върху околната среда с площите за отглеждане, необходимата в големи количества вода за поливане и въглеродните емисии от авиотранспорт и съхранение. Тези площи могат да бъдат използвани за селскостопански култури, с което да се подпомогне изхранването на населението.
Растителните биотехнологии могат да изиграят ключова роля в съвременното земеделие, като предоставят разнообразни инструменти и методи за оптимизация на растителния растеж, повишаване на добивите и подобряване на устойчивостта на селскостопанските култури.
- Ще спомена само някои от предимствата и възможностите на растителните биотехнологии – споделя Петър Нефтелимов:
- Селекция с помощта на молекулни маркери: Молекулните маркери са специфични генетични знаци, които показват наличието на желани характеристики при растението. Този метод позволява по-бърз и точен избор на растения с желаните свойства, като се намалява нуждата от традиционни и времеемки методи на селекция.
- Биологични препарати и торове: Растителните биотехнологии позволяват създаването на биологични препарати и торове, които подпомагат растежа на растенията и контролират вредителите и болестите по екологичен начин, без или с по-малко използване на химикали.
- Спестяване на ресурси: Растителните биотехнологии могат да помогнат за по-ефективно използване на вода, почва и торове, което е важно за устойчиво земеделие. Микроразмножаването на растения намалява използването на вода за поливане и площите за отглеждане.
Тези технологии могат да помогнат на земеделските производители да се справят с предизвикателствата на нарастващото население, изменението на климата и ограничените ресурси, като същевременно осигуряват по-устойчиво и ефективно производство на храни. Това не са ГМО технологии, а такива, с които работим и тук в Европа.
Много от земеделците считат ГМО като ключово предимство, което все още стои далеч от нашата територия, но всъщност то е само част от същинското биоинженерство и многото научни възможности достъпни в сектора.
- Определено AI технологиите за събиране на данни от полето, свързани със състоянието на почвата, растенията и атмосферните условия са основен ресурс в полза на земеделеца.- подчертава биотехнологът Петър Нефтелимов – Тези данни могат да се анализират, за да се вземат по-информирани решения относно поддръжката на растенията, оптималното използване на ресурси като вода и торове, както и за борба с болести и вредители.
Колкото до растителните биотехнологии в частност генното инженерство – да, те могат да помогнат за модифициране на растения с цел по-голяма устойчивост към недостиг на вода, по-висока устойчивост на високи и ниски температури, оптимални способности за хранене или устойчивост към лоши почвени условия като засоленост. Тук е важно да отбележим сериозността на ГМО технологиите! Дори само едно ГМО растение да бъде отглеждано, то ще повлияе на всичко в екосистемата! Вкарването на ГМО е все едно да ни докарат един динозавър! – разпалено изтъква Петър Нефтелимов.
Днес фермерите са изправени пред кризата на бързите промени в сектора, което поставя много от по-малките производители в усещането за безизходица.
- Бъдещето на традиционното земеделие се очертава като комплексен и динамичен процес, включващ взаимодействие между различни фактори като технологични иновации, социални и икономически промени, климатични фактори и научен напредък. – категоричен е експерта –
Технологичните иновации трябва да се интегрират в традиционното земеделие, за да се повиши ефективността, устойчивостта и производителността на обработваемите площи. Въвеждането на принципите на агроекологията в традиционното земеделие ще доведе до по-устойчиви системи. От традиционното отглеждане на една или две култури трябва да се насочим към отглеждането на разнообразие от растения. Освен това съчетанието с други форми на земеделие – вертикално земеделие, хидропоника или агробиотехнологии, ще доведе до по-добри резултати при отглеждането на определени култури.
В бъдещето има още един важен аспект, а именно да се намери баланс между иновациите и запазването на традициите, за да се осигури устойчивото развитие на земеделието и съхраняване на културното наследство и поминък, като вторите играят важни социални и икономически роли в общностите.
Какъв обаче е пътят към технологиите за България? Петър Нефтелимов е категоричен, че до голяма степен е свързан с действие от страна на самите земеделци.
- В бъдеще всеки земеделски производител освен обработваеми площи трябва да има лаборатория за растителни биотехнологии и екип от учени. На полето се получа продукцията, но каква ще бъде тя – се създава в лабораторията. Това спестява пари и най-вече време. И се знае, че ще бъде една и съща продукция години наред, което е важно за сигурни пазари. Нужно е земеделците да бъдат смели в преодоляването на предизвикателствата и внедряването на нови практики. Земеделието има значим и дълготраен ефект върху хората, околната среда и икономиката.
Пътят към технологично развита страна е дълъг за България, но с общи усилия и съвместна работа между земеделци и учени могат да бъдат постигнати големи постижения. От страна на държавата, целевите подкрепи в посока иновации биха ни спасили от монополистките формации на пазара.
Моника Господинова
