Брандът е утвърден от три години, а качеството е най-добрата реклама
От три години марката „Дините на Тошко“ е хит на пазара в Свищов. Тя вече е утвърдена и клиентите търсят сладкия летен плод с нетърпение. Над 20 години земеделският производител Тодор Маринчев се грижи за добрият вид на стоката си и знае, че най-важен е клиентът. В стопанството му помагат съпругата му Елиз Караманлиева, която освен университетски преподавател, е и треньор по тенис на маса, и двете му дъщери – на 19 и 23 години. В силния сезон и работници. Приятели също се включват в продаването на пазара. Освен дини, семейството произвежда и пъпеши.
„В началото започнахме на шега, в помощ на един наш близък земеделец. И така вървим стъпка по стъка и до днес. Обработваме над 60 дка в землищата на селата Българско Сливово и Хаджи Димитрово. Първоначално декарите бяха 20-30. Но конюнктурата на пазара беше съвсем различна. Сега имаме дори недостиг на търсенето в нашата община. Засили се сериозно интересът към местното производство. Съгражданите ни виждат че е качествено това, което предлагаме и отговаря на техните изисквания“, разказва Елиз Караманлиева от Свищов.
Решила и брандирала марката „Дините на Тошко“, и направила всичко възможно тя да бъде утвърдена, продукцията да бъде разпознаваема, а качеството на бъде на първо място. Дори вече семейството е надскочило община Свищов и за първи път тази година предлага стоката си и в град Бяла, Русенско.
„Сортовете ни са най-различни. От ранни до късни сортове. Нашите са конкуретни и са предпочитани в Свищов. Те са Кримсон, Романза, Арашан. Идеята е да увеличим времето им на представяне на пазара“, допълва стопанката. Казва, че бизнесът е труден, защото е в по-голямата си част ръчен труд. Малко хора се занимават с него. Свързан е с много голямо желание и любов, както и надежда, че с големите разходи, накрая ще се реализира на пазара.
„Рисковете не са никак малко. Всяка земеделска година е различна. Нивите не са поливни. Надяваме се на добрите метеорологични условия. В следащите години ще направим стъпка да планираме да са поливни терените и да предвиждаме количествата според търсенето. Добивът тази година е добър. Но семената и торовете са с двойни цени от миналата година. Продукцията се оскъпява и това се отразява и на крайната цена“, обяснява Елиз. Но в България има традиция за консумация на приятния летен плод и определено има засилено търсене тази година. Дори позната на семейството с усмивка споделила, че не се била редила на опашка за дини така, както преди време българинът се е редил за банани.
Липсата на работна ръка също се отразява и в този вид бизнес. Затова обаче са приятелите – помагат винаги, до реализирането на цялата продукция.
„Ползите от дините са много. Има много информация за това. Божествен плод е. Над 90% вода и в тези гореши дни, първо се сещаме за динята. Имаме клиенти, които провеждат диети и почистват организма си, чувстват се добре. Радваме се, че сме част от тяхното здраве. Разказват ни истории и ние ги споделяме в нашата Фейсбук страница. Винаги сме се замисляли как от такава малка семка, става такъв голям плод. Тази година имаме диня тежащ 16 кг. Искаме да популяризираме този плод и сред младите хора, да продължим традицията“, пояснява още семейната половинка на Тошко.
А как се разпознава узрялата диня? Трудно се разпознава, отговаря Елиз. Затова и брането е бавно, но прецизно. Едни от най-важните неща са цвета на окраската на плода и на т.нар. опашка, т.е. дръжката.
„Важното е да няма разочаровани клиенти. Някои от тях ги почукват, разглеждат ги. Част от тях, като големи разбирачи, сме ги поканили на нивата, да разпознаят сами узрялата диня“, усмихва се производителката.
За първи път тази година семейството участва с продукцията си в Празника на динята във великотърновското село Никюп.
Креми Попова
