Родопското село всеки ден е пазар за местни и гостуващи производители на качествена и чиста храна
Последната неделя на август е запазена в Културния календар на община Велинград за традиционния събор на Юндола. Тази година ще бъде неговото 66-о издание. Събитието води своето начало от 1957 година, когато в сърцето на Родопа планина в живописната местност среща си дават млади и стари родопчани, разпилени от живота по всички краища на България.
Община Велинград е подготвила интересна фолклорна програма. И тази година пехливанските борби ще зарадват любителите на този спорт. Тамошните жители и гостуващи търговци ежегодно организират различни атракциони за гостите на събора. Сред щандовете можете да откриете както скара, пуканки и сладолед, така и домашни храни и чист балкански мед. Всеки желаещ може да си устрои пикник сред прохладата на вековните борове или да посети някоя от природните забележителности в близост до курорта.
Съборът на Юндола е едно от емблематичните събития във Велинградска община, привличащо хиляди посетители от цяла България. Самото селище е една постоянна атракция за туристите. Възникнало като тържище, и до днес то всеки ден е пазар, на който може да се намерят стоки, каквито не навсякъде се предлагат – бяло сладко, сладка от горски плодове, чисти планински пчелни продукти, домашно масло и млечни изделия и какво ли още не. Всичко може да се опита, преди да купиш и всяко пробване те кара да си вземеш повече. Несравнимо е удоволствието да общуваш с топли и дружелюбни хора, каквито са живеещите високо в това прекрасно кътче на Родопите, на над 1400 м надморска височина. И не на последно място – да се насладиш на екологично чист район с прекрасна природа.
„Съборът е вид благодарност за благата, които земята ни дава – разказа пред „Гласът на земеделеца“ кметът на Юндола Мехмед Местан. – Стопанската година е на приключване, прибира се сенокосът, животните, храната. И в знак на уважение към природата и това, което ни дава, такъм празник е останал във времето и до днес – да се видят хората, да седнат, да празнуват, да похапнат, да се повеселят. И това е от десетки години, не е отсега. Първият събор на Юндола навремето го открива лично Тодор Живков. Той е идвал тук заедно с Бойко Борисов, който тогава му беше охрана. И много други знаменитости са посещавали нашия празник“.
Един от бившите кметове на Юндола – Местан Местан, пък е човекът, който и до ден-днешен изпълнява водещата роля за организацията на събитието, която никак не е лесна задача. Заедно с настоящата управа той участва в срещите с полиция, пожарна, Спешна помощ и всички институции, отговорни за реда и сигурността по време на събора. Заедно с него се организира и хигиената след събора, защото повечето посетители нямат съвестта да пазят прекрасните поляни чисти и оставят след себе си всякакви отпадъци, понякога с тонове.
Жителите на Юндола са трудолюбиви хора, разказва още кметът. Отглеждат основно животни, картофи, пчели, правят зимнина от горски плодове и гъби. Понеже в селото всеки ден има пазар и той набира все по-голяма популярност, на него идват производители и търговци и от други населени места. Така на сергиите може да си видят грозде, смокини, всякакви плодове и зеленчуци. Чак от Петричко идват хора и предлагат продукцията си.
„Няма ограничения – всеки е добре дошъл – подчертава Мехмед Местан. – Не делим хората, всеки е роден под слънцето, за да живее и да бъде полезен. Ако има възможност да помогнем, помагаме, да се радва всеки и да се чувства добре при нас“.
Юндола е и името на приказната местност, в която някога е възникнало легендарното днес селище. Наименованието е от турски произход и означава „пазар на вълна“. Именно с вълна се е търгувало в този район в миналото. Съвременното пазарче в центъра на селото вероятно е доста различно от преди, но въпреки това оставя усещането, че на това място времето сякаш е спряло преди много години.
Много са прозвищата, с които днес е известно това невероятно планинско кътче, някои от които не са лишени от историзъм. Кметът подчертава, че още когато обитателите на селището са били единици, то е било притегателно място за хора, които ценят и уважават природата. Сред високите гости са били цар Симеон, княгиня Мария Луиза, които са обичали да рисуват и са черпили вдъхновение от красотата на Родопите край Юндола. Учени, министри, доктори също са били чести гости. И до днес, ако попитате някой местен за конкретен имот, може да чуе: „Това е на руснаците, това е на италианците, това е на англичаните…“. Както и да посочи – тук е параклисът, а това е джамията. Защото макар местните да са мюсюлмани, отдават необходимото уважение и на другите религии.
В последните години и тук туризмът все повече измества земеделието и животновъдството. До международно известните почивни бази се строят хотели, къщи за гости.
„Жалко е, но е факт – отбелязва с тъга кметът. – Тъжно е, че никой не оценява нашата продукция, а тя се добива в пъти по-трудно и е в пъти по-малко, отколкото в равнината. Терените са пресечени, трудни за обработване. В полето всичко е механизирано, с машини, а тук всичко е на ръка. За да изкараш оборският тор, трябва да го носиш с кофи, чували и така нататък, за да стигне до нивата, защото тя е на труднодостъпно място. За да обработиш земята, хващат кон, магаре, волове, трактор не може да достигне. Работи се по най-примитивните начини, защото само така е възможно. И в пчеларството е така – в равнината може да изваждате през 10-15 дни мед, но тук вадим по един път, и то не от всеки кошер. Но хората милеят за земята и макар да е малко продукцията, продължават да произвеждат. Но сладостта на тази естествено произведена продукция е уникална, има голяма разлика“.
Лошото е, че много търговци злоупотребяват със славата на тези продукти. Пишат по табелите, че продават мед и картофи от Юндола, за да прилъжат повече купувачи. Има и млекопреработватели, възползващи се от доброто име на селището, а мандрата на Юндола от много години не работи. Има една в съседство, но тази в селото отдавна е туристически обект и не произвежда кашкавал и сирене.
В годините, когато местната мандра е работела, наоколо са се отглеждали 24 000 овце, всяко семейство е имало по 7 до 10 говеда. Сега кравите са в пъти по-малко, стадата овце отдавна са продадени, а производството на мляко е много свито.
*Снимки – photo-forum.net, youtube.com, velingrad.bg, yundola.andela-bg.com
Стоимена Александрова
