Земеделският министър Кирил Вътев ще види „къде зимуват раците“ и ще влезе в приключение по пътя на агрохранителната верига на плодовете и зеленчуците. Макар че е малко глупаво да наречем така различните браншове на овощарите и зеленчукарите, които сега внасят предложенията си за промяна на стратегическия план.
На фона на трагичния извод, че
в момента на нашия пазар 40% от плодовете и зеленчуците са български, а 60% – вносни,
не се разполага с друго като сериозен анализ, което да показва какви са точно причините и как се е стигнало дотук, освен подценяването и непрофесионализма.
Когато браншовете от двата сектора, заедно министъра и с ресорния зам.-министът Александър Йоцев започнаха да обсъждат преди дни картината на плодовете и зеленчуците в България, стигнаха едиствено до извода, че промените в стратегическия план са неизбежни, а страстите ще бъдат бурни.
Дебатите се разгръщат с пълна сила, както казахме. Аграрното ведомство е със съзнанието, че има ясна спусната задача от парламента за ефективни промени на плана, чрез който ясно да се визира кои фермери и стопанства как трябва да бъдат подпомагани, за да се увеличи делът на родното производство. Не че после в Комисията по земеделие в парламента има големи аграрни капацитети, които да приемат плана.
Министър Вътев един-два пъти се презастрахова, че
няма как да се прави стратегия за промени без точен пазарен анализ
Освен, че знаем, че разчитаме на 60% от внос. Той е убеден, че каквито и промени да се правят, те трябва да бъдат на базата на дългосрочни прогнози за изменението на климата. И да предвидят проблема с райониране на културите в страната според климатично-почвените условия, за което още не сме и мислили.
Според Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържищата, разрешаването на проблемите може да стане
само чрез прозрачни взаимодействия и в търговските, и в икономически процеси, които са най-важни
По последни данни през големите търговски вериги преминават 70% от земеделските продукти, което за фермерите е тревожно и безбожно.
Зам.-министър Александър Йоцев каза, че браншовете вече са задали доста интересни въпроси на консултативния съвет и сега внасят много на брой и най-разнообразни предложения по плана.
Ако се опитаме да обобщим предложенията…
Производителите на плодове и зеленчуци искат увеличаване на размера на ставката по обвързаната подкрепа на равнището на поне 25% от разходите за производство по технологични карти.
Настояват за отделен специален режим за подпомагане на отопляемите и неотопляеми оранжерии и компенсациите и енергийно подпомагане възоснова на реално извършените разходи за енергия.
Предлагат уеднаквяване на ставката за картофи за нишесте, лук и чесън.
Специално искат насърчаване на използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия.
Дружно настояват да отпадне ангажиментът за задължителна продажба през лицензираните стокови борси и тържища и контрол на 90% от продукцията за продажба.
Овощарите настояват при обвързаното подпомагане да се увеличи планираната ставка за плодове с 25% и за изравняване на подпомагането между основната група на плодовете, и на сливи и десертно грозде. Те смятат, че е излишно подпомагането на планински плодове и зеленчуци, но искат повече пари за екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал.
Искат увеличаване на нивото на подпомагане, което към момента е планирано с 37 % по-надолу от ставката на площ по аналогичното направление за борба с почвената ерозия от предишния програмен период.
Био асоциацията иска признаване като органичен подобрител на остатъчните количества от листа, тревна маса и нарязани клони в градините, а списъкът на старите сортове да се допълни с нови, както и да има възможност за комбиниране в стопанството на стари сортове с биологично производство.
Еко схемата за почвения потенциал да претърпи увеличение на ставката, а тази за разнообразяване на отглежданите култури да включи трайните насаждения като допустими.
И още, и още …но ще видим как администрацията реагира на предложенията по време на вече разгорещилия се дебат.
Диана Ванчева
