Петър Златев от Сливен от малкото зеленчукопроизводители у нас, които продължават да увеличават декарите в стопанството си вместо да ги намаляват. Благодарение на 25-те години почти денонощен усърден труд той не е част от негативната статистиката на Аграрното министерство, която отчита сериозен спад на засадените зеленчукови площи.
Започва с 5 декара и голям мерак, без никаква техника или наследствени ниви. Днес, 25 години по-късно, декарите в землището на сливенското село Крушаре са 400, пълни са със зеле, пипер, патладжан, картофи, марули, лук, карфиол, броколи. „Разпределил съм риска, ако при едната култура нещата забоксуват, другата ще компенсира“, казва той и пояснява, че през почти всички тези години зелето заема централно място в стопанството му.
На 100 декара отглежда 8 различни сорта-от много ранно до късно зеле. Продава готовата си продукция от юни до края на ноември. Спрямо миналата година, засадените площи е увеличил с 20 декара. Колкото са повече масивите, повече е и работата, но Петър е направил всичко възможно нещата да са улеснени, а си има и помагачи- цели ромски семейства, чийто членове от малки е научил на „тертип“ на работа и днес той разчита на тях, както и те на него.
„Зелето е една от лесните за отглеждане култури. При мен всичко е механизирано като се започне от разсаждането, само прибирането е на ръка“, казва Петър и пояснява, че за качеството и количеството на реколтата влияят не само правилното засаждане и грижите за растенията, но и състоянието на разсада. Това е причината той сам да си прави разсада за зелето в табли, а по време на вегетацията, за да опази растенията често използва хербициди.
Поливането на зелето е основен фактор за неговото правилно развитие. То е влаголюбиво растение и отглеждането му без напоителна система е невъзможно. В стопанството на Петър Златев напояването е изцяло капково. Зелето обича много вода, затова се правят редовни поливки през десетина дни, те поддържат добра почвена влажност и намаляват неблагоприятното влияние на горещините.
„Опитвал съм и други начини за напояване. Пробвах няколко години с дъждуване, но не ми хареса като технология. За мен капковото си остава най-удачно и най-икономично като ползване на воден ресурс и енергия за избутване на водата, а и не се влияе от климатичните промени, например от вятъра“, допълва зеленчукопроизводителят.
При сортовете, които засажда понякога експериментира, но си има и такива, които ползва от години. Най-голям дял имат чуждите хибридни сортове – „Нозоми“ , „Магнус Креско“, Козима. „Сорт „Хайпу“ е с най-бавна вегетация, но е най- издръжлив. Типичното лятно зеле, което издържа на горещини и сухи ветрове. Доказал се е и ми харесва най- много. Имам и български като „Кьосе“ и „Балкан“, тях пазара ги иска, споделя Петър.
По думите му, залага на хибридни сортове защото добивът им е двоен на този от българските. „Среден добив по 5-6 тона от декар в най-лошия случай, ако има някакво заболяване пада на 4 тона. Нашите сортове хората ги търсят и затова ги гледам. Българският пазар е много консервативен и си иска нашите зелета. При тях средният добив е 3 -3,5 тона. Не, че сортовете са лоши, а селекцията вече почти никаква я няма. Селекцията, създаването и поддържането на сортовете иска много средства, които държавата трябва да влага, а у нас това не се случва. В Института по зеленчукови култури „Марица“ се правят опити, но от нищо, нещо трудно става. Като цяло селекцията е много изпусната, няма чистота на сортовете, смесени са. Заради не доброто поддържане на българските сортове става така, че в едно поле се радваме на прихващаемост 70-80 % реализирано растение във вида на зелка, а 20-25 % остават кухи, рехави или не завиват зелки. Именно тази част е изпусната селекция, не се поддържа сорта в чистотата, в която е създаден на времето“, пояснява още той.
Споделя, че има чужди сортове, които не отстъпват на българските и става чудесно кисело зеле от тях-такъв е „Иридори“. Тук прихващаемостта на растенията е 93 %. То е по-издръжливо, а листата му също са тънки и меки.
„Прибирането на продукцията ми е на ръка, не съм сложил транспортни ленти просто защото те не са подходящи за сортовете, които гледам. Те се използват при видове, които са твърди и предназначени за преработка. Докато нашия пазар си иска мекото и крехко зеле, затова зелките се берат на ръка, и се поставят в палети“, разказва Петър Златев.
Продава почти цялата си продукция на „свеж пазар“ основно на борсата в Бургас и много малко за преработка.
По думите му, изкупни цени в последните години са добре, но то е защото няма много производители. До момента, лятното зеле го продава в Бургас на 0,70-0,80 лв за килограм, но предстои повишаване защото предлагането намалява. „След седмица започва продажбата на хибрида „Хайпу“ и предполагам, че цената му ще стигне до 1 лв. Цената ни е добра и е достатъчна не само, за да компенсира разходите, но и за печалба, допълва Петър и е категоричен, че зелето и през следващите години ще си остане негов „спътник“.
Яна Дамянова
