Защо МЗХ не иска България да има амбициозен план за биологично земеделие?
. Тежко и трудно е обсъждането на националния биоплан
. Според БАБ причината е, че е имало разбирателство с МЗХ за едни текстове, а за обществено обсъждане излизат съвсем други….
На 2 август т.г. станахме свидетели на поредното становище, в което един бранш недоумява какво правят в МЗХ и защо правят така.
Българска Асоциация Биопродукти-БАБ внесе становище относно проекта на Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 г., изпълнено с недоумение, че едно е договаряно с дирекция „Биологично производство“ във ведомството, а съвсем друго излиза в окончателните текстове.
„Асоциацията ни отдавна настоява за приемането на подобен национален стратегически документ за развитие на биологичното производство с ясни цели, индикатори, отговорни лица и
институции, а и финансова обезпеченост, разбира се, което е задължително, за да бъде подобен дългосрочен документ сериозен, а не лист хартия“, каза Албена Симеонова пред Гласът на земеделеца.
Тя допълва, а и ние сме свидетели, че и МЗХ досега силно адмирираше инициативата и даваше вид, че ще съдейства активно за нея.
Да, ама не…
Аграрното ведомство или е забравило какво е обещавало или някакви други причини са накарали чиновниците експерти да забравят за амбициозните цели и договорки.
Още по време на работата по плана, от страна на самата БАБ имаше
искания да бъдат заложени по-амбициозни цели към тях, да се заложи по-сериозен дял на биопродуктите в общественото хранене, да се предвиди по-добро финансиране на дейностите и операциите, защото такъв е и европейският призив.
Но сега на практика се вижда, че тези наши амбиции кой знае защо не са могли да залегнат в изготвения миналата година план.
Симеонова допълва, че сега им прави неприятно впечатление, че
предложеният за обществено обсъждане документ сериозно се различава от крайния вариант, в чието обсъждане са участвали
Например…
Сериозно са намалени доставките на биологични продукти по схемата „Училищен плод“ – от предвидени с постепенно нарастващ темп доставки от 10 до 40 броя, в публикувания проект са останали само 9 доставки през всичките години до 2030. Което е направо смешно и по никакъв начин не може да допринесе за основната цел на държавата – разширяване на пазара за биологични продукти, и то сред децата и младите.
Същото е положението и с предложението за навлизане на биопродуктите в храненето на децата в детските градини.
Силно е намален броят на детските градини, в които се предвижда пилотно да се доставят биологични храни
В плана не е достатъчно изяснен и заложен и въпросът с финансирането на всички предложени дейности и цели. Предложените бюджети срещу повечето от тях са от порядъка на 20 – 30 хил.лв, което е крайно недостатъчно, и също смехотворно
БАБ смята, че в този си вид Националният план за биологично земеделие не притежава никаква амбиция, не изпълнява целите на държавата, не е заложил никаква предвидимост за производителите, в него няма и никаква гаранция за сигурност и устойчивост при прилагането на иначе добрите био идеи.
Пита се и това защо от документа
е изпаднало подпомагането на малките биологични фермери
които не кандидатстват по интервенциите за биологично земеделие на Стратегическия план за развитие на земеделието?
Изпаднала е по пътя и предвидената по-мащабната рекламна кампания на българските биопродукти, което също е в разрез с основната цел за разширяване на пазара и потреблението на биопродукти и е в пълно противоречие с изискванията на ЕК, и със заложеното от всички останали европейски държави, с които нашите биопроизводители трябва да се конкурират.
Все едно не четеш план за биоземеделие на европейска държава, а на някоя изпаднала държава от третия свят, каза биопроизводител пред нас, прочитайки текстовете.
БАБ сега смята, че е необходимо не само планът да придобие своя достоен вид, като се изпълнят постигнатите договорки с МЗХ, но в в този осакатен документ да се добави и допълнителна цел.
А именно стимулиране на развитието на биологичното земеделие в планински, полупланински, необлагодетелствани райони и райони с НАТУРА 2000. Защото те са най-благоприятната среда за развитие на биоземеделието, предвид естествената разпокъсаност на земеделските парцели там, липсата на индустриално земеделие и на мащабно използване на химични препарати, а и заради наличието на все още пустеещи и необработвани интензивно земеделски площи в тези райони.
За тези райони трябва да се предвидят и допълнителни стимули, казва Албена Симеонова, като поемане на таксата за сертификация на новите биофермери през първите три години на дейността им, както и приоритетно отдаване на земи от ОПФ и ДПФ за биоземеделие, обучения и информационни кампании.
Още нещо важно. Известно е, че досега сериозната административна тежест бе една от причините за отказ на много биофермери от сертификация, тя е сериозно препятствие и пред навлизането на нови биоземеделци. Тази тежест, за която говори и земеделският министър Кирил Вътев, че би трябвало да се облекчи, трябва да се предвиди и в националния био план. Защото администрирането и бюрокрацията прогониха хиляди биологични фермери.
Няма съмнение, че национален план за развитие на биологичното производство на България е много необходим, а и МЗХ нееднократно го е декларирало. Но то не трябва да превръща документа с давност до 2030 г. в една проформа.
Защото приемането на план с формални пожелания и без сериозен ангажимент от всички свързани с това министерства, като МЗХ, Министерство на образованието, Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда, Министерство на финансите, не може да допринесе за развитието на биосектора и ще ни остави пак на последното място в ЕС. Не че сега сме по-напред.
…В резултат на подобна политика, водена от години наред от МЗХ, се стига до ситуация като днешната.
По тези причини биопроизводителите вече са намаляли с цели 3000 в последните три-четири години и от 7000 вече са почти наполовина. А площите им в системата за био контрол, които бяха наближили 5%, сега отново са се свили до 1,7%, според данните на Веселина Ралчева от УС на БАБ.
Ситуацията наистина може да се определи като възмутителна. И то на фона на всички европейски държави, които през това време виждаме, че излизат с все по-амбициозни био цели, увеличават биологичните си площи и био фермерите си и заделят повече средства за био. И с всеки изминал ден се стараят да зареждат все повече детски градини, училища, вузове, старчески домове и хосписи с биологично отгледани храни.
Диана Ванчева
