Това, което със сигурност се знаеше, е че още преди да започнем да прилагаме този Стратегически план, всички говорихме в един глас, че той има нужда от промяна.
Това ни отговориха производителите от почти всички браншове на въпроса как занапред виждат промените в Стратегическия план, предали ли са своите предложения и какво очакват.
Кой за какво претендира
Ако започнем подред, зърнопроизводителите настояват за промени в частта на задължителните стандарти и на екосхемите. Според тях настоящият план трябва да претърпи промени, които да бъдат основно насочени и адаптирани към почвено-климатичните условия на България и към прилаганите технологии на земеделие, които се практикуват у нас.
Останалите браншове изказват масово недоволство от ставките, заложени в схемите и интервенциите.
Не са малко корекциите, за които настояват овощарите – те искат промяна в ставките – увеличаване на планираната ставка за плодове с 25%, както и на планираната максимална такава при обвързаното подпомагане на база реалните разходи за производство. Претендират за изравняване на подпомагането между основната група плодове (ябълки, череши, праскови и т.н.) и това за сливи и десертно грозде.
- Смятат, че е излишна интервенцията за планински плодове и зеленчуци, чийто бюджет може да се насочи към групата на основните плодове и зеленчуци.
Държат да се насочи по-голям финансов ресурс към екосхемите, да има поне двойно увеличение на ставката при схемата за запазване и увеличаване на почвения потенциал.
За тях разходите, възникващи от поемане на ангажимент по схемата за намаляване на пестицидите са твърде високи, затова държат категорично да се увеличи нивото на подпомагане, за да бъдат повече производители мотивирани да участват.
- И при екосхемата за екологично поддържане на трайни насаждения не са доволни от нивото на подпомагане, сравнено със ставката на площ по аналогичното направление за борба с почвената ерозия от изминалия програмен период.
Излишна за тях е еко схемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми, докато в тази за разнообразяване на отглежданите култури смятат, че трябва да бъдат включени и трайните насаждения като допустими.
- По втори стълб пък при насърчаването на култури и сортове, устойчиви на климатичните условия, те искат да могат да прилагат продукти за рз и торове, защото твърдят, че сортовете им са устойчиви на климатични аномалии, но не и на болести и неприятели.
- Възмутени са от дискриминацията при интервенцията за намаляване употребата на продукти за рз и торове чрез контрол на крайния продукт, която ги принуждава продукцията им да бъде продавана на лицензираните стокови борси и тържища. Защото се мотивират, че повече от 90% от тях реализират чрез дистрибуционни канали, различни от стокови борси и тържища.
- Пък и реалността е такава, че масово продават на търговци, които наемат площ или помещения в рамките на тържищата, а не на самите тържища.
- Не им харесва и изискването за лабораторен контрол на 90% от продукцията или ако е така, държавата да поема разходите за лабораторните анализи. Като цяло овощарите настояват да се влеят още над 60 млн. евро в екосхемите за поддържане на трайни насаждения.
От сектора на плодовете и зеленчуците са недоволни от ставките. В плана са предвидени планирани единични суми на хектар – максимална и минимална, затова те настояват МЗХ да премахне максималната, при която има унизително ниски стойности, тоест таванът на ставките да се премахне.
Животновъдите пък обвиняват предишното служебно ръководство на МЗХ, че не е провело обществено обсъждане на Стратегическия план, преди той да бъде изпратен в Брюксел. Те твърдо са на мнение, че записаното ги ощетява, защото в схемите са заложени голям брой животни, за които не е предвидено да се получи максимална ставка. Това разминаване трябва да се разплете, казват те, защото срещу заложения за тях бюджет не се получава броят животни, а ставката намалява с увеличаване на животните, казват от Съюза на животновъдите.
В рамките на пленарно заседание на 11 юли народните представители гласуваха решение, с което възлагат на МЗХ и управляващия орган в срок от 2 месеца да предложат промени в Стратегическия план. Срокът се пада да изтече през месец септември.
В него обаче, освен предложенията на браншовете, трябва да влезе и един много сериозен и обемен ангажимент, който обеща министър Вътев, а именно SWOT анализът за състоянието на земеделието и селските райони да бъде актуализиран.
Какво правят в МЗХ
В министерството започнаха по групи да действат в това направление. Екипите правят частично обновяване, отчитайки новите фактори, оказващи въздействие върху производството през последните три години и анализът на резултатите от подадените заявления в Кампания 2023 г. Успоредно с това анализират и компенсаторните плащания, както и обобщават предложенията на отделните браншове.
Взимат предвид и решенията на парламентарната комисия по земеделие с конкретните предложения основно за екосхемите, както и постъпилите становища и предложения на депутатите за изготвяне на актуализирани методики за размера на подпомагането по различните интервенции.
Дирекцията за биологично производство взима съвсем нови решения относно довършване на старите ангажименти и тяхното пренасяне в Стратегическия план – тоест за нови площи към ангажименти, които още текат.
Всичко това е доста сложна задача на фона на ограничените срокове, почти утвърдените бюджети и фактът, че всеки бранш ще дърпа чергата към себе си.
В същото време министър Кирил Вътев обеща лесно и разбираемо управление на Стратегическия план, по-добра оценка на селскостопанските дейности и практики, автоматизация на процесите и доразвиване на системите за мониторинг на площ, както и на системите за допълнителна идентификация и проследимост на животните.
Работата продължава. След пълна актуализация на анализите и методиките ще бъде изготвено предложението за изменение на плана в съответствие с изискванията на Регламента за Стратегическите планове по ОСП.
Предстоящите промени ще бъдат обсъждани в рамките на заседанията на Комитета по наблюдение, които сега предстоят.
Факт е, че Стратегическият план на България започва да се скроява едва ли не отново, с претенцията да се представи пред депутатите и ЕК с нов проект за преразпределение на средствата, които да бъдат по-справедливо насочени както по директните плащания, така и към секторните интервенции, екосхемите, иновациите.
По целия този път, който наново се изминава от държавната администрация, трябва да се прецени най-правилно как ще започнат да се произвеждат повече плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед, които като цяло в последното десетилетие застрашително намаляха като дял от родното производство.
Какво предстои в процедурен план
- МЗХ да изпрати материалите по Стратегическия план към Комитета по наблюдение, където да се надява да се стигне до общо оодобрение на проектав началото на септември.
- Да изпълни решението на земеделската комисия в 49-то Народно събрение до средата на септември тези поправки да бъдат предоставени на депутатите.
- Да представи проектопромените в Европейската комисия до 30 септември, където преговорите с Брюксел обикновено продължават до три месеца.
- Да завърши разглеждането на нтервенцията за много малките стопанства в новата икономическа ситуация и новите финансови параметри по отношение на минимума и максимума за подпомагане.
- Да преразгледа наново допустимостта и по отношениена различните категории малко, средно и голямо стопанство в новата ситуация, за което трябва да се вземат предвид резултатите от анализа за социалноикономическата и демографска инфраструктура за последните три години.
Диана Ванчева
