През следващите десет години се очаква нарастването на търсенето на зърнени култури да бъде по-бавно от последното десетилетие поради по-слабия растеж на търсенето на фуражи, биогорива и други промишлени употреби. Освен това в много страни директната консумация на храна на глава от населението на повечето зърнени култури се доближава до нивата на насищане, като по този начин ограничава растежа на общото търсене. По-голямата част от търсенето на храни е свързано с нарастването на населението, особено в страните с ниски и средни доходи.
Очаква се увеличаване на потреблението на пшеница и ориз – Азия; просо, сорго и бяла царевица – Африка, поради непрекъснатото увеличаващо се потребление от населението в тези страни.
През следващото десетилетие растежът на производството на зърнени култури в световен мащаб ще се дължи на по-високи добиви и по-интензивно използване на съществуващата обработваема земя. Очакваното увеличение се дължи на по-широката наличност и приемане на нови и подобрени сортове семена, по-интензивното и ефективно използване на суровини и подобрени земеделски практики.
Кризисни сценарии могат да обхванат вероятностите:
- Пазарните сътресения биха могли да съживят политики, насочени към увеличаване на местното производство, за да се намали експозицията към световните пазари.
- Растежът на производството може да бъде ограничен от въздействието на изменението на климата върху добивите, липсата на достъп до нови технологии в определени страни, както и недостатъчните инвестиции.
- Повишеното екологично съзнание и новите екологични политики могат да забавят повишаването на добивите.
Предвижда се световното производство на зърнени култури да нарасне от сегашното си ниво с около 320 милиона тона до 3,1 милиарда тона до 2032 г., основно от царевица и ориз. През последното десетилетие, увеличението се очаква да произхожда предимно от азиатските страни, които ще представляват около 45% от глобалния растеж. Африка, където царевицата и други зърнени култури ще бъдат основните двигатели на растежа, се очаква да допринесе с по-големи дялове в глобалния растеж на производството на зърнени култури, отколкото през последното десетилетие. Латинска Америка и Карибите също ще генерират значителна част от увеличението, предимно от царевица.
Световната търговия със зърнени култури ще се увеличи с 11% до 2032 г. Пшеницата ще допринесе за 43% от този растеж, докато останалата част се споделя от царевицата (34%), ориза (20%) и други зърнени – (3%). Предвижда се Русия да остане най-големият износител на пшеница, доставяйки 23% от световния износ през 2032 г.
Сезон 2023/24 ще продължи да показва високи номинални цени на зърното. Въпреки това, ако се приеме средна доходност и геополитическа стабилност, дългосрочната низходяща тенденция в реално изражение може да се възобнови и да продължи до 2032 г.
Ограниченията поради пандемията от COVID-19 войната на Русия срещу Украйна, болести по животните, намалено производство в някои страни поради екстремни метеорологични явления, високи цени на торове и транспортни разходи, макроикономическата среда, включително високата инфлация, предизвика скок в цените на зърното. Очаква се тези фактори да намалеят до 2024 г., но все пак може да окажат влияние върху цените през периода на прогнозата.
- Световното производство на пшеница достигна безпрецедентни нива и световните запаси се увеличават.
Обратно, производството на царевица и други зърнени култури не е достатъчно, за да отговори на търсенето, което води до очаквано намаляване на световните запаси до края на сезона през 2023 г.
Предвижда се световното използване на зърнени култури леко да нарасне от 2,8 милиарда тона през базовия период до 3,1 милиарда тона до 2032 г.
Увеличеното глобално потребление на зърнени култури за фураж се очаква да бъде доминирано от царевица (1,3% годишно), следвана от пшеница (0,9% годишно) и други зърнени култури (0,6% годишно) през следващото десетилетие. Потреблението на зърнени култури за храна ще нараства с по-бавни темпове, отколкото през предходното десетилетие.
Предвижда се глобалното използване на пшеница за храна да се увеличи, но да остане стабилно на около 66% от общото потребление – растежът ще бъде по-бавен в сравнение с предходното десетилетие, тъй като темпът на нарастване на световното население се забавя.
Глобалното потребление на царевица се очаква да нарасне с 1,2% годишно, много по-бавно темпо в сравнение с 2,3% годишно през предходното десетилетие. Това увеличение се дължи главно на по-високите доходи, които се превръщат в по-голямо търсене на фуражи, това представлява най-големият дял от общото използване, нараствайки от 57% през базовия период до около 59% до 2032 г.
- Подобрената технология и практики на култивиране поддържат растежа на добива и производството.
Глобалната площ, събрана със зърнени култури, се очаква да нарасне с 2% до 2032 г. Тя ще се разшири главно в страните от Латинска Америка и Карибите, както и в Аржентина и Бразилия. В световен мащаб площите с пшеница, царевица и ориз се очаква да се увеличат съответно с 1%, 5% и 1%, докато другите площи с зърнени култури се очаква да останат непроменени.
Индия, третият по големина производител на пшеница в света, се очаква да осигури най-големия дял от допълнителната пшеница, което представлява повече от една четвърт от увеличението на световното производство, водено от подобрения на добива и разширяване на площите в отговор на националните политики за подобряване на производството с цел изхранване на населението. Освен това ще има значително увеличение на производството в Русия, Канада, Аржентина и Пакистан.
Предвижда се Европейският съюз да стане най-големият производител на пшеница до 2032 г.
- Търговоята със зърнени култури запазва своя обем.
Смущенията в търговията, дължащи се на политическа нестабилност и опити за контролиране на вътрешната инфлация, също могат да имат дълбок ефект върху пазарите. Някои държави изразиха намерението си да разработят стратегии за управление на цените на вътрешния пазар, като изграждане на запаси, ограничения за износ и внос и увеличаване на субсидиите за производителите и потребителите.
Търговията със зърнени култури понастоящем представлява около 17% от световното потребление и този дял се очаква да остане на подобно ниво до 2032 г. Европейският съюз е вторият по големина износител на пшеница и ще представлява 17% от световната търговия през 2032 г., въпреки че износът се прогнозира под рекордните обеми от 2019 г. и 2022 г. В сравнение с базовия период се очаква Европейският съюз да запази международни пазарни дялове главно поради ограничения растеж в Черноморския регион.
Моника Господинова
