Фермерите са една крачка по-близо до възможността да печелят от въглеродния диоксид, който съхраняват или улавят в своите ферми. Това е факт, след като Комисията по земеделие на Европейския парламент гласува в подкрепа на ключовото законодателство на ЕК за въглеродно земеделие, изготвено от Брюксел миналия ноември. Евродепутатите приеха и промени, така че то да стане по-всеобхватно, а също и да се надгради и разшири именно в посока „монетизиране“ на сертификатите, които фермерите ще получават, ако превърнат стопанствата си в нетни „поглъщачи“ на емисии.
Въглеродното земеделие е една от новите многообещаващи идеи в агросектора, на които се възлагат големи надежди – както за намаляване на вредните емисии, така и като нов източник за доходи на стопаните. Идеята е сравнително проста: стопанствата могат не само да нулират собствените си емисии, но и да поглъщат и задържат излишен въглероден диоксид от атмосферата. Срещу това те ще получават т.нар. сертификати, от които ще могат и да печелят – дали през вид публично субсидиране или през общоевропейски пазар за търговия с квоти от земеделие, подобно на пазара на въглеродни квоти в енергетиката или промишлеността. Тук трябва да споменем, че в момента работи и земеделците могат с успех да търгуват своите сертификати на доброволните пазари, наречени офсетни.
Дали и как сертификатите за отрицателни емисии от въглеродно земеделие трябва да се търгуват в задължителен порядък е сред най-горещо обсъжданите въпроси по темата. Тъй като засега начинът на задължителна монетизация на сертификатите остава спорен, ЕК е предпочела да го остави настрана и извън законодателството. По предложение на чешкия евродепутат Мартин Хлавачек обаче земеделската комисия прие с голямо мнозинство промени в текста именно в тази посока. Докато оригиналният текст на ЕК говори предимно за „стимулиращия ефект от сертифицирането“, новата предложена версия добавя, че стимулите трябва да идват и чрез монетизацията на такива сертификати.
Различни възможни подходи
Принципният спор между представители на земеделците и представители на зеления и природозащитен сектор е за това откъде да идват приходите: докато самите земеделци предпочитат пазарния вариант със схема за търговия с въглеродни емисии от агросектора, зелени активисти и някои политици смятат, че стимулите трябва да идват от публично финансиране на ЕС – под формата на някакъв вид субсидии. Притесненията им са, че пазарният вариант крие риск от други компании да използват земеделските стопанства за измамно компенсиране на техния въглероден отпечатък и т.нар. Greenwashing.
Експертите в самата комисия също сякаш предпочитаха поне първоначалният финансов тласък за развитието на нисковъглеродното земеделие да се случи през ОСП. „Държавите членки, които изберат тази посока да могат да плащат на земеделските производители за тези добри практики“, коментира преди време еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски. Някои страни дори вече са тръгнали по този път – Испания например е включила практики като екстензивна паша или консервационно земеделие в своите екосхеми, финансирани чрез ОСП в новия програмен период.
В крайна сметка обаче въпросът остана спорен и ЕК предпочете засега да го изключи от законодателството и да го фокусира повече върху дефинициите за въглеродно земеделие, практиките и общоевропейските стандарти за сертифициране на премахването на въглеродни емисии в земеделието. Сега земеделската комисия връща въпроса за монетизирането на схемата на масата.
Законодателството още обаче не е във финална фаза. Становището на комисията по земеделие е първата оценка на предложението на ЕК в Европейския парламент. Водещата комисия по въпроса обаче е екологичната, която тепърва ще приема своя вариант на текста. След това той ще бъде гласуван от целия парламент – евентуално през октомври 2023 г. Едва после ще започнат и дискусии между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета.
Дали амбициозното законодателство за въглеродното земеделие ще успее да стане факт в рамките на настоящите европарламент и еврокомисия и преди изборите в ЕС догодина, е отворен въпрос. Едно е ясно – това е пътят, по който ще се върви и само след няколко години може да станем свидетели на замяна на земеделските субсидии с въглеродни плащания.
