„Българското земеделие не е достатъчно пазарноориентирано. И това е следствие на това, че е в насипно състояние. И хората нямат вина за това. Но те са се фокусирали върху субсидиите като спасително средство. Тези субсидии се полагат на земеделците. Те поискаха да ги получат веднага. Така че нищо повече от това, което им се полага, не е решено. Реши се да им се дадат веднага.“
Най-правилното нещо, което министър Вътев каза тези дни, е че българското земеделие е в насипно състояние. Всяка коза си е за свои крак. Това особено много си пролича през последните 2-3 години на тотално политическо безвремие. Проблемите във всички сектори са разнопосочни, с приказки и служебни правителства не се решиха и само ескалират от година на година. Докато не се стигна до избухването на сектора във вълна от негодувание.
Натрупа се много негативна енергия и тя преля от последната капка. Земеделците емоционално се вдигнаха на протест, посветен на една голяма кауза – спасяване на българското земеделие. За съжаление, поставените искания не съответстваха на постигането й. Бяха твърде малки за една такава голяма цел.
Това, което трябва на българските земеделци е на първо място спокойствие и предвидимост за работа. На второ място – пазари.
Трябва им и силна държава, която да регулира и следи процесите. Балансът между вноса и износа е една много чувствителна система и тя трябва да работи като добре смазана машина. Не може да внасяш отвън повече, отколкото ти е необходимо и не може да изнасяш повече, отколкото произвеждаш. Тук е мястото на държавата да регулира тези процеси. Тя има достатъчно лостове, достатъчно натрупани знания, опит и механизми да прави това. Българската държава обаче отказва да ги използва.
Днес виждаме, че вече има недоволство от подписания с правителството меморандум. По начало начинът, по който България се държи в ЕС, ни вкарва в супер неизгодна позиция. А протестът, който канализира огромна обществена енергия пропусна да постави най-важното искане към политиците – това за изравняването на земеделските субсидии с тези на останалите държави членки в ЕС.
Вярно е, че една от причините за изкривявания в земеделието са именно субсидиите. Има абсолютни безумия в субсидирането – например във винарството има субсидирано намаляване на продукцията от грозде. На лозарите им дават средства, за да берат разделено, за да може да се получи изкуствен дефицит и да се вдига цената на гроздето. В същото време на винарите не им дават да продават от готовата продукция, за да се получи дефицит на пазара и да се вдигне цената на виното. Да, обаче този винар, след като му е пълна избата, защо да харчи пари за скъпо грозде? Двете мерки унищожават взаимно ефекта си.
С такива субсидии ние не ставаме по-конкурентни, ние спираме да работим. Намаляме работата, намаляме добавената стойност и секторът се превръща в едно голямо нищо! Такива несъответствия има навсякъде. Не се мисли как да се субсидира така, че мерките да бъдат комулативни. Излиза, че ефектът от това, че сме в ЕС, не е в положителна посока.
Но пък от друга – изградихме едно перфектно работещо зърнопроизводство за пример в цял свят, което ни осигурява национална сигурност и сега можем да надградим.
Но не можем вечно да си говорим за спиране на вноса от Украйна. По всичко личи, че войната отива на приключване и Украйна просто ще се интегрира в европейското земеделие. Засега без европейските изисквания. Искаме или не искаме, но срещу това няма какво да направим. Трябва да търсим решения. Да има дебат и диалог накъде отива българското земеделие и какви са пътищата му за оцеляване в новата ситуация. Виждаме какво се случва с вноса от Турция, РСМ и други. Но нито искаме, нито можем да го забраним.
Но, за да се случат нещата, трябват не само хора, които ги разбират и говорят. Трябват и такива, които познават администрацията и могат да ги осъществят на практика.
Нещо, което може да се направи са гаранционни фондове – било то от държавата, или от ЕС, при които държавата да гарантира сделката с пари. Тоест, продавате си пшеницата, а даденият фонд плаща сделката, а след 6-7 месеца си прибира парите от доставчика. Обявяването от Агенция Митници на внесените количества и цените им също е добра стъпка. Нека не е само за слънчогледа. Изграждането на логистика за бързото транспортиране на зърното с пари от ЕС също е важна, неизвестно защо забавена, стъпка.
Земеделците можеха да настояват да 2-3 годишно отпадане на акциза на горивата, за облекчения при осигуровките. Можеше да предложат съдействие на администрацията за изкарване на сектора, особено в животновъдството, на светло на 100 % . Защото 100 схемаджии бъркат работата на 100000 реално работещи хора. Но и на този протест повечето от земеделците си поискаха пари. Сега, веднага и незабавно. Да, много сектори имат нужда от пари, въпреки, че нито вдигането на таваните по помощите ще помогне на нуждаещите се, нито обвързана подкрепа без доказателства за производство, ще реши проблемите на реалните производители. Но това са нетрайни решения на парче за месец-два. А после?
Днес министър Вътев казва, че трябва да се увеличи българското производство. Че трябва, трябва, но ние и сега имаме проблеми с реализацията. Ако го увеличим, къде ще продаваме?
Българското земеделие има нужда от сериозен разговор за бъдещето му. То е намерило някаква форма на развитие в стихиите на прехода. Проблемът е, че в България съществуват две форми на земеделие – бизнес и поминък. Те трудно ще бъдат примирени и интересите им не могат да намерят решение в рамките на общ протест. Трябва обаче да се осигури устойчивост за съществуването на земеделието, така че нито да убием бизнеса, нито да оставим хората без поминък. Балансът е тънък и от него зависи съдбата на още десетки бизнеси и хиляди хора по веригата. Дали ще постигне тази цел подписаният Меморандум, предстои да видим. Засега го припомняме.
По първо искане:
Чл. 1 Забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на месец ноември, след което се въвежда лицензионен режим, който отчита необходимите количества на преработвателните предприятие за производствените им нужди. Ще се изработи лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица, съгласно договореното между Украйна и Европейската комисия. За вноса от Украйна на други продукти, включително сухо мляко и пчелен мед и пчелни продукти, ще се въведат правила за прилагане на лицензионен режим, ако вносът от Украйна надвишава 10% от общия обем по себестойност на вноса и вътрешнообщностната доставка в Република България за съответния тип продукт.
Чл. 2. Всяка седмица Агенция „Митници” да публикува обемите за внос и износ на четирите зърнени култури и средната декларирана цена, както и публикуване на обемите за внос и износ и средна декларирана цена за останалите продукти по чл. 1.
Чл. 3. По отношение на завишаване на контрола на вноса от трети страни, включително и от Украйна, вече има издадена заповед РД11-2128 от 18.09.2023 г.
По второ искане:
Чл. 4. Прието е решение от Европейската комисия за съответствие на държавна помощ «Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна” за сумата от 150 млн. лева, а за допълнително осигурените средства в размер на 63 млн. лева е подадено уведомление SA. 109409, като се полагат максимални усилия за съкращаване сроковете за произнасяне от страна на ЕК до края на месец септември. В срок до 30.09 2023 г. ще се изплати общият размер от 213 млн. лв. По отношение отпадане тавана на помощта за Украйна, ще се изготви национална позиция за отпадане на тавана, която да бъде приета от Министерски Съвет до 27.09.2023 г., и ще се проведат разговори от Министър-председателят на Република България с Председателя на ЕК за отпадане таваните на помощта, след което ще бъде прието решение на УС на ДФЗ за изплащане на допустимата помощ.
По трето искане:
Чл. 5. Земеделските стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по държавната помощ за компенсиране на 100% пропаднали площи, след обработване на заявленията, получават подпомагането в рамките на 3 работни дни. За останалите земеделски стопани остава срокът за подаване на заявление до 06.10.2023 г., като те ще получат плащането след обработка на заявленията. Да се променят Указанията за предоставяне на „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия”, настъпили през 2023 г. в посока възможност за прихващане на изискуеми публични задължения към държавния бюджет.
По четвърто искане:
Чл. 6. Помощта по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 47,5 млн. лева ще бъде осигурена от допълнителни средства от бюджета и ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките земеделските производители в сектор “Животновъдство”, в това число пчелен мед, и в сектор „Растениевъдство”.
Разпределянето във всеки един от секторите ще бъде извършено по методика, изработена съвместно с Министерството на земеделието и храните.
Чл. 7. Министерството на земеделието и храните да започне разработването на комплекс от политики по браншове, които да повишат конкурентоспособността на съответния бранш и последващ план за действие.
По пето искане:
Чл. 8. Земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК.
Чл. 9. Изменения и допълнения на Меморандума се извършват чрез подписване на анекс между страните.
