Министерството на земеделието и храните (МЗХ) представи пред ресорната парламентарна комисия проект за преразпределение на средствата, предвидени за интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. Целта е постигане на по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции и инвестициите за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства в производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед, претърпели през последните години сериозни щети и застрашително намалели като дял от селскостопанското производство.
„Каква стратегия се прави, ако не знаем какво ще се случи на пазара – без анализи, без пазарна информация? Това заварихме ние в Министерството на земеделието и храните. Ще има много недоволни от промените, които сме предложили. Но те ще са недоволни от това, че се завишава изискването за производство, което е странно и дори парадоксално – всеки производител иска да произведе повече, за да продаде повече и да спечели повече, а не да получи повече помощи“, каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред депутатите.
Според него, ако не мислим за това какво ще се случи на пазара и как ще се позиционираме на пазара, ще продължаваме да си говорим само за субсидии, пропаднали площи, изисквания да се намалява добивът при обвързана подкрепа, което е обратното на всякаква икономическа логика.
Вътев подчерта, че срещу всяко число, което предлагат, имат аргументи, затова е много важно, ако някой има претенции, също да има аргументи.
Стандарти
Петър Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ, посочи, че с работната група са се заели да намерят решения, знаейки трудностите, които земеделците не само в България имат със спазването на няколко стандарта. По думите му идеята е да се облекчат стандартите, където има научно обоснована възможност и докъдето Еврокомисията го одобри.
Кировски информира, че промените касаят 3 стандарта – 4, 5 и 6. По отношение на стандарт 4 предложението за промяна е буферното разстояние до водните басейни да стане 3 метра вместо 5 метра.
В стандарт 5 промяната е козметична, обоснована от многото получени оплаквания от земеделските производители за опасността и затруднението на работата им на наклонени терени от това да се обърне машината. „Затова даваме допълнителна възможност да се работи по хоризонталите напречно на склона, но и да има вертикална обработка, която да не противоречи на стандарта, който защитава почвите“, обясни Кировски.
В стандарт 6 – да има 80 процента минимално покритие на почвената повърхност, отпада зимният период и се ограничава чувствителният период за страната само през лятото – от юни до края на септември. Според Кировски това най-много е притеснявало земеделските стопани.
По думите му Еврокомисията не одобрява тези промени, но тепърва предстоят разговори и показване на цифри и данни, за да бъдат убедени.
Екосхеми
„Най-големите изменения и най-голям брой становища получихме във връзка с прилагането на екосхемите и реорганизиране на екосхемите по начин, по който подпомагането да се насочи към производствени площи за сметка на непроизводствените такива“, посочи Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в МЗХ.
Тя информира, че най-голям интерес в екосхемите се наблюдава в тези за намаляване използването на пестициди, където има заявени 460 процента повече спрямо планираните площи. На следващо място е схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал с 282 процента.
Стоянова каза, че търсят причините за това по определени интервенции да има по-нисък интерес.
Най-малък интерес има в интервенцията за биологично разнообразие и екологична инфраструктура, т. нар. ландшафтни елементи, където има заявени не повече от 12 процента от предварително планираните площи.
Другата екосхема с най-нисък интерес е тази за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми. Това е подпомагането за обработваеми земи с площи, от които не събираме реколта.
По отношение на биологичното земеделие – селскостопански животни, където се подкрепят едновременно биологични животни и животни в преход, биологични площи, постоянно затревени площи и фуражни култури (биологични и в преход) има 65 процента заявени за подпомагане площи спрямо планираните.
Сравнително нисък процент на заявяване има и при екосхемата за трайни насаждения, както и в тази за постоянно поддържане за екстензивна паша на постоянно затревените площи.
„В резултат на промените, които направихме в екосхемите, направихме преразпределение на бюджета, с което общият бюджет до края на периода – 2027 г., е 825 млн. евро, което представлява 25 процента от бюджета на директните плащания“, коментира Стоянова, уточнявайки, че за 2023 г. бюджетът е 203 596 000 евро, разпределен в 8 екосхеми.
Последователното разглеждане на екосхемите показа, че в тази за биологичното земеделие – селскостопански животни са прецизирани няколко текстове, като 0,15 животински единици става 1 животинска единица на хектар. Запазва се подпомагането за говеда, биволи, овце, кози, свине за пасищно отглеждане. Преразгледан е размерът на компенсаторните плащания, като 516,35 евро е максималната ставка.
В екосхемата за биологично разнообразие и екологична инфраструктура бюджетът е съществено намален – с малко над 120 млн. евро, така до 2027 г. той остава малко над 17 млн. евро. Запазено е разпределението на ставките.
По схемата за запазване на почвения потенциал и насърчаване на зеленото торене е направено разграничаване между междинни и покривни култури, разширен е списъкът на органичните подобрители на почвата, които биха могли да бъдат използвани. Бюджетът е увеличен с малко над 50 млн. евро, като така общият бюджет е малко над 166 млн. евро.
Екосхемата за намаляване използването на пестициди е модификация на практиките, допустими за прилагане. В рамките на тази интервенция за трайни насаждения е определен нов размер на подпомагането – 164,41 евро. Увеличението на бюджета е с малко над 204 млн. евро.
По екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения е регистриран много нисък интерес, тъй като практиката, предложена по интервенцията, не е универсална за трайните насаждения. Затова в промените се предлагат 3 практики – за междуредови култури, мулчиране в междуредията, поддържане с естествена растителност. По думите на Стоянова третата практика се доближава максимално до това, което са прилагали земеделските стопани досега. Преизчислена е нова компесаторна ставка в размер на 168,93 евро, като бюджетът по интервенцията до 2027 г. е малко над 14 млн. евро.
По екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми е запазен размерът на заявените площи през 2023 г. от активни земеделски стопани, които са малко. Бюджетът до края на периода е 1 720 000 евро.
По екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури има малко под 90 процента заявени площи под планираните. Добавени са като допустими трайни насаждения. Бюджетът за 2024-2027 г. е малко над 176 млн. евро, като максималните ставки се запазват, с изключение на стопанствата под 10 ха и от 10 до 30 ха.
По екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи е регистриран много малък интерес през 2023 г., като основна причина фермерите са изтъкнали ниската компесаторна ставка спрямо усилията. Затова размерът на ставката е увеличен до 123,86 евро/ха. Бюджетът също е преразгледан и сега е малко над 70 млн. евро.
Обвързано подпомагане
Що се отнася до обвързаното с производството подпомагане на плодове и зеленчуци в почти всички интервенции с изключение на две се доближаваме до процента на планираните площи, като при някои наблюдаваме и значителен интерес, каза Стоянова.
Най-голям интерес има в новата интервенция за плодови насаждения до стъпването им в плододаване – 175 процента спрямо предварително планираните площи.
По-висок интерес има и в оранжерийното производство, където площта на оранжериите, включени в рамките на обвързаната подкрепа, е с 27 процента повече.
За сметка на това има нисък интерес в интервенцията за обвързана подкрепа за картофи за производство на нишесте, лук и чесън.
Интервенцията, в която има под 10 процента от планираните, е обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци в планинските райони.
Промените, които от МЗХ предлагат, са изравняване на сливите и десертното грозде с останалите в интервенцията за плодове, по-високо подпомагане с 50 процента за първите 30 ха в стопанството; увеличение на бюджета за домати, краставици, корнишони, патладжан; лук и чесън вече са в отделна интервенция от картофите; увеличаване на бюджета плодови насаждения до стъпването им в плододаване; в планинската схема е намалена планираната площ до 10 ха; за картофите са обособени две самостоятелни интервенции – за производство на нишесте и за производство на семена от картофи; в оранжерийното производство е диференцирано подпомагане за отопляеми и неотопляеми оранжерии.
В повече от животновъдните интервенции се запазват заявените спрямо прогнозирани площи, с изключение на крави от застрашени от изчезване породи, както и при овце и кози от застрашени породи и овце и кози в планински райони.
Значително са се увеличили бройките на животните за подпомагане на говеда в планински райони, тъй като освен крави за мляко са допуснати и крави за месо.
Предложените промени в сектор „Животновъдство“ са отпадане на модулираната ставка за част от интервенциите; увеличаване на количествата за реализация на продукция мляко и животни, родени в стопанствата от 6 до 24 месеца; в интервенциите за овце и кози увеличаване на количествата реализирана продукция мляко и животни; запазване на изискването за отглеждане на животни поне 50 процента от земеделските стопани, които искат искат да заявят подпомагане за преходна национална помощ необвързаното производство.
Промените по отношение на животновъдството предизвикаха разгорещени дебати, в които освен членовете на комисията и представителите на министерството, се включиха и представители на браншови организации. Нагласите към промените бяха негативни, защото според изказалите се това би било пагубно за малките животновъди и това не е начинът да се увеличи производството.
Елена Иванова, директор на дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХ, представи и предвидените промени по отношение на задълженията в областта на околната среда и климата, инвестиционните интервенции, хуманното отношение към животните и антимикробната резистентност, деградиралите пасищни площи, засилването на сътрудничеството между науката и земеделието, консултантските услуги и т.н.
Изводът на председателя на парламентарната комисия Десислава Танева беше, че трябва да бъде свикан нов Комитет по наблюдение и предложените промени да бъдат преразгледани.
