България може да стане биологичен оазис на Европа, убедена е Здравка Смиленова, собственик на биоферма и хотел „Моравско село“ и фирма за биопрепарати и технологии Амитица
Открит ден се проведе в биохотел „Моравско село“, където посетителите имаха възможност да се насладят на храната, произведена с биопродукти от фермата и да разберат тънкости в биопроизводството. Събитието бе част от инициативата “Дни на отворените врати”, което се проведе в шест биологични ферми и преработвателни предприятия на територията на страната по отбелязване на европейската инициатива „Седмица на биохраните“, по инициатива на Министерство на земеделието и храните.
Госпожо Смиленова, как протече Открития ден? Има ли интерес към биопроизводството на храни у нас?
Беше вълнуващо. Хубавото беше, че е организирано, че сме зачетени от страна на Министерство на земеделието. „Моравско село“ беше едно от шестте биостопанства, избрано да участва в тази кампания за Дни на отворените врати. Това, което липсваше, е широка обществена разгласа на тази инициатива. Хората не бяха разбрали за нейното провеждане. Въпреки това ние имахме посетители, каквито имаме и по всяко друго време, всъщност. Хубаво е, че има такава инициатива, но нека следващия път е придружена с по-голяма обществена разгласа и реклама, за да може хората да разберат за нея.
Вие се занимавате с биологично земеделие вече 18 години. Има ли вече по-голям интерес към него в България?
Интересът се увеличава. Ние започнахме да се занимаваме с това преди 18 години. Първо идваха само чужденци. Те ни дадоха голям стимул, защото тогава усетихме колко е ценено това производство и тази храна на Запад. За българите беше нещо странно и чуждо. Разбира се, картината вече много се е променила. Идват много българи. Оценяват природата, чистата храна. Имаме и дългогодишни постоянни клиенти, и все повече нови, които се интересуват от здравословна храна.
За съжаление, поради различни причини, думата „био“ в България е доста опорочена. Хората я свързват с някакъв вид измама, за да продаваш на по-високи цени. Но истината е съвсем друга.
Чистата и местна храна е изключително важна за здравето на хората. Не случайно се казва, че ние сме това, което ядем. Аз съм убедена, че България може да стане биооазисът на Европа. И това е един огромен шанс за българските земеделци.
Казват, че биото се прави трудно, няма добиви, грозно е, нетрайно е, скъпо е …
За съжаление, това отново е наложено от неразбиране. Често ниските добиви се ползват за настояване за повече пари като субсидии. Може би е така. Но моят опит сочи друго.
Друг момент, който се пропуска е, че науката вече е много напреднала. Тя се е развила изключително много в сравнение с времето, когато този начин на производство започна да се популяризира. Тогава не е имало наистина никаква биологична защита на растенията и се е разбирало, че те трябва да бъдат оставяни на произвола на природата, за да са био. Затова е възприето, че добивите са по-ниски, а субсидиите трябва да са по-високи, за да се гарантира доходност на биофермерите.
Днес науката е на съвсем различно ниво и това вече не е релевантно. Тук ни е шанса. Но пак трябват много знания как да се приложи тази наука в практиката. И тогава себестойността на биологичното производство може да бъде и по-ниска от тази на конвенционалното производство. Защото когато година след година прилагаме върху почвата този начин на хранене и защита, инвестираме в почвата и й даваме възможност да се възстанови и да стане плодородна. Но ако оставим този процес просто на времето, то той е много бавен. А когато и помагаме с биологични препарати, това става веднага. И тогава не само качеството на продуктите е по-добро, но и количеството им може да бъде по-високо.
В момента изкуствените торове отново поскъпват и този процес ще продължи. В биологичното производство вкарваме микроорганизми в почвата. Те се размножават, имат дълго последействие. Започват да работят за почвата. Тя е като цяло богата на фосфор, калий и други вещества, които ние само трябва да запазим. Това води до намалена необходимост от използването на изкуствени торове и по-здрави растения със силна имунна система. Това е истината с днешна дата.
Моравско село, Амитица… Кое е основното?
Ние имаме биоферма, биохотел и технологиите за биопроизводство в Амитица. Това е цялостна затворена система. Не може да поставиш нещо преди другото. Във фермата са необходими биотехнологии, хотелът е мястото, където е започнало всичко това и мястото, на което то се популяризира. Всъщност в Амитица имаме цялостен продукт, уникално ноу-хау – имаме и производството, имаме и знанията, и маркетинга и реализацията – агротуризма. Това е една миниверсия на това, в което България може да се превърне.
Ние работим изключително за вътрешния пазар. В България има пазар за качествена храна. Произвеждаме всичко – подправки, зеленчуци, плодове, за да може да задоволим напълно нуждите на хората, които се хранят изцяло биологично. А такива хора стават все повече. Имали сме случай на дама, която дори пожела да се храни в керамична чиния без лак, тъй като лакът също съдържа вредни вещества.
Продаваме на българския пазар вече 18 години. Марката „Моравско село“ е наложена много добре в търговските вериги.
Всички казват, че е трудно да влезеш във веригите?
Трябва да си на светло. Ние, всички, като потребители, искаме да имаме гаранции за храната, която консумираме. А веригите правят стриктни проверки. По-скоро ние имаме проблем, че не ни достига продукция на фона на високото търсене. Но засега не можем да намерим партньори, които да произвеждат по нашите изисквания и да желаят да работят изцяло на светло.
Във вашето стопанство работите само с препаратите, които предлагате на българския пазар?
Абсолютно. Когато имаш знанията, системата е такава, че се работи с много малко продукти и количества. Не е както при химическите препарати, растенията не придобиват резистентност. При нашиге продукти няма остатъчни количества, така че може да се пръска до последно, ако е необходимо, а резултатите от анализите са 0.
Казвате, че не е трудно да се прави биопроизводство?
Не, не е трудно. Дори е по-лесно. Много от производителите просто не искат да вникнат в технологията и да я осъзнаят.
Трябва обаче да има контрол. Биологичната растителна защита работи, когато е истинска. За съжаление, хората са се сблъсквали с много измами и са патили. И сега е трудно да ги убедим. Само с един Нимазал се решават тотално проблемите с неприятели в оранжериите, например. А препаратът е абсолютно безвреден. Ние продаваме във веригите нашата продукция и там ни следят изключително строго за остатъчни вещества. И производители, които също работят с веригите, почват да ни търсят, защото там наистина има контрол и те не искат да загубят пазарите си. Такъв контрол трябва да има на всяко ниво.
За съжаление, в България все още масово се използват нелегални препарати внос от трети страни. И няма контрол кой какво ползва и каква храна ядем. Ние предлагаме само регистрирани и контролирани препарати. Колкото повече такива има на пазара, толкова по-евтини и достъпни ще стават технологиите за биологично и безвредно производство.
Въпросът с контрола обаче е болен…
Трябва да се променят някои неща. Трябва да има в контролните органи хора с познания и желания това да работи. Защото как да защитиш българската продукция, ако тя е с лошо качество? Трябва да се промени мисленето.
От 2016 г. има регистриран безопасен препарат за телените червеи, например. Трябва да се разработи стратегия и правилна технология. Тогава всички проблеми на производителите ще изчезнат. За 2 години неприятелите ще са под прага на вредност, няма да се харчат пари за третирания, ще се ползват по-малко торове, ще произвеждаме здрава храна.
Това е един шанс за България да се позиционира на пазара на качествени храни. Така или иначе Европа иска да се използват щадящи продукти. И това ще е устойчив бизнес. А не да правим схеми по екосхемите, за да вземем по някакви десетина лева в повече. Ако се вложи органичен азот, то разходите за химическите торове спадат наполовина. Това работи. Ние го наблюдаваме вече от няколко години.
Но пак няма да има контрол. Всичко ще е на доброто желание на земеделците. Списъкът с разрешените препарати е неправилен. Не може да са позволени и органоминералните торове. Така нищо няма да се направи и ще продължим по старому.
А Европа дава пари, за да има грамотни фермери и здравословна храна за хората.
Защо започнахте да се занимавате с биопроизводство?
Когато направихме хотела преди 18 години, направих и една зеленчукова градинка. Но понеже първите 2 години нямах време да се занимавам, не я третирах с нищо. На третата се сетих, че това всъщност е „биото“, за което тогава точно започваше да се говори в Европа. Обадих се в Аграрен университет – Пловдив да поискам информация. Насочиха ме към доц. Катя Радева, която през 80-е години на 20-и век е създала държавните биолаборатории за производство на биоагенти. По онова време имаше цялостна държавна политика за прилагането им в земеделието. И наистина – аз тогава работех в оранжериите, и ние се изчистихме от белокрилката напълно.
Хубаво е, че все повече български големи фермери почват да се интересуват от природосъобразно производство. Като големият български земеделец Йосиф Делгянски, които вече е ваш партньор…
Технологията на природосъобразно земеделие е напълно и лесно приложима и в големите стопанства. Господин Делгянски използва в неговото стопанство нашите продукти – Натуралис, Екопроп и цялостната технология, която сме му направили.
Няма някакъв проблем, който да имат земеделските производителите в независимо какво стопанство – малко или голямо, за което Амитица да няма решение.
Няма малко и голямо. Имаш почва, имаш растения, имаш нарушен баланс. Вече няма нещо, от което едно стопанство да има нужда и за него да не съществува биологично решение. А биологичните решения са трайни и устойчиви решения.
Да поговорим за големите. В момента тече сеитбата на пшеница. Трябва да се обеззаразят семената. Земеделците са притеснени откъм средства. Но използват химични фунгициди, които струват по 3-4 лв/т, хербициди, стимулатори, торове. И слагат един химически фунгицид, които има 60 дни последействие в почвата, след което растението вече не е защитено. Слагат се и стимулатори. Пшеницата има нужда от цинк, мед и още доста вещества за начален старт. Допълнително растенията са третират с биостимулатори. Те също ще действат за няколко седмици максимум. Внасяйки всяка година в почвата NPK, растението усвоява веднага две трети от тях, една трета остава в почвата и влиза в различни съединения. Това променя pH на почвата и се получава влошаване на качеството й. Така имаме блокирани почви, липса на важни елементи, даваме пари за торове и нямаме нормална коренова система.
Какво правят продуктите на Амитица вместо това? Също слагаме примерно три неща. Но вътре има микориза, която стимулира образуването на много дълбоки корени. Така растението черпи влага и хранителни вещества от по-дълбоките слоеве на почвата. И тъй като продуктите ни обикновено са миксирани, в тях има и триходерма, различни видове бактерии и гъби. Пускаме ги в почвата с третираните семена и те попадайки в благоприятна среда, неразрушена от химически вещества, се намножават, стават все повече и действат дори и през следващата година. След това имаме коренова система, която вече не е 20-30-40 см., а достига много по-дълбоко. И тогава на повърхността дори и да е суша, корените имат достъп до подпочвена влага. Имаме бактерии, които разграждат фосфора и калия, и фиксират азота, и тогава вече можем дори да не слагаме изкуствени торове. С нашия органичен азот можем да намалим нормите на торене до 10-15 кг на декар.
Можем да обогатим почвата с микроорганизми, с гъби, микориза, бактерии. Почвата има нужда от много, много микроорганизми, но ние трябва да създадем условия, за да ги запазим и да им дадем възможност да се намножават. Тогава вече имаме и силни растения. Семената им не са стресирани, поникват без стрес, имат по-силна имунна система и са много по-устойчиви на болести.
Когато използваме Натуралис чрез третиране на семената, които е на цена равна на химическите препарати, то гъбата се развива в почвата, остава и всичко, което се появява като хоботник, диабротика, телени червеи, тази гъба ги улавя и не им позволява да излязат напролет отгоре на почвата. И тогава вече спестяваме химическите вегетационни третирания за много вредители. И когато това стане масова практика в много стопанства, тези вредители няма от къде да дойдат. И тогава себестойността на продукцията ще се понижи.
Трябва да имаме знания, технология, последователност в действията. Всичко това се случва тук и сега, не след пет години. Правейки правилните неща, ние стигаме до намаляване на разходите и по този начин имаме произведена продукция с по-високо качество, с по-ниска себестойност.
Може да използваме азотфиксиращи бактерии, бактерии, които минерализират фосфора и калия. Те разграждат в почвата натрупаните фосфор и калий и по този начин имаме нахранени растения. Имаме и по-малко разходи и вкарваме природата отново в действие.
Бъдещето е на биологичната защита, а тези продукти са много по-работещи. При тях не се получава резистентност, нямаме остатъчни количества. Те не са разход, а инвестиция в стопанствата, инвестиция в здраве. Има изключително много средства, създадени от новите учени, с цел здраве на хората, здраве на почвата.
Земеделците трябва да бъдат подкрепени със знания, за да имат високи добиви от собственото си производство. След което тези, които ползват такива средства, да бъдат добре подпомогнати, защото те помагат на природата и се чувстват горди и щастливи, че имат високи добиви. Тук трябва една последователност в знанията и средствата, които се използват. Няма нищо страшно, напротив – природата ни помага и работи за нас.
Ася Василева
