Крайно време е то да престане да е доведено дете в МЗХ
По европейска статистика Bg продукцията за експорт няма никакви забележки и рекламации, доказва го и стопанството на Цветан Цеков в село Радотина, Ботевградско
Въпросът занапред е как ще се вложат целенасочено 400 млн. евро компенсаторни плащания до 2027 г., това не са онези субсидии – за сведение на широката публика
Диана Ванчева
Трябва да си признаем, че бе допуснато от всички нас темата за българската биологична продукция години наред да бъде манипулирана от знайни и незнайни всезнайковци, които си позволяваха да ръсят наляво и надясно сентенции, че видиш ли едни хора се обявяват за био, за да получават едни пари и да заблуждават потребителя. Това бе допускано като заблуда допреди година-две и немалко сриваше доверието в биото.
Днес, обаче, почти на прага на 2024 г., която може би ще е първата пълноценна година от новата европейска селскостопанска политика, може да се каже, че системата категорично се пребори с този проблем. Но това не е онази система, политическата, за която най-често всички си мислим, а системата за сертифициране, която чрез правила, чрез контрол, чрез законодателни мерки и нормативи успя да въведе ред.
В интерес на истината до началото на предишния програмен период на ОСП все още имаше и хитреци, които се пробваха да заявяват уж био площи и животни, за да вземат едни пари. Но те отпаднаха, за което огромно съдействие оказа Асоциацията на биопроизводителите, бореща се стъпка по стъпка за промяна на правилата и затягане на био дисциплината.
Първо, хитреците сами разбраха, че да се подготвиш за био и да те сертифицират е едно доста скъпо нещо, което изисква нови знания и нов хъс. То е силна кауза, за която един био производител е готов да плаща на сертифициращите компании хиляди левове на година, за да докаже какво и как го произвежда. А срещу това тя е органът, който е длъжен така стриктно да проверява и контролира, че да не рискува и една пратка да срине репутацията й и отнеме лиценза й.
Иска се доста четене и учене за тази работа, както казват най-опитните био фермери, но ако вярваш в каузата си струва.
Слава Богу днес действителността у нас се доближи до тази истина и безспорно доказва, че изцяло може да се вярва на сертифицираните ни около 4 700 производители, които са под строгия контрол на 14 контролиращи ги компании.
Статистиката потвърждава, че доверието на потребителите в био сектора расте, а тези които останаха от около 7 000 биологични производители, са реални и доказани. Българският потребител може да е спокоен какво купува, именно на усилията, които положи години наред Българска асоциация биопродукти-БАБ.
Междувременно през това време
и Европа доказа нашите постижения
За това говори между другото не наша, а отсрещна европейска статистика, според която българските биопродукти, които излизат на международния пазар се ползват с пълно доверие и търсенето расте. А в същото време не са налице рекламации и върнати пратки от България. Доказват го стотици, че и хиляди лабораторни проби, направени в международните лаборатории, които се налагат при един експорт.
Толкова по темата за доверието.
А сега за чистотата и гаранциите…
Знаете ли какво е кристална решетка на биологичен плод?
Знаете ли как изглежда под микроскоп консистенцията на една биологично произведена ябълка, това ни пита Цветан Цеков, докато разглеждаме градината му в село Радотина, Ботевградско. Тя е от повече от десетилетие известна с био плодовете и соковете си у нас и по света, с ябълковия оцет и други продукти.
Химиците, които са специалистите в тази област могат да обяснят по-подробно, че се вижда под окуляра една кристална решетка, която при третираните с химични препарати плодове не е налице. И която показва, че ядем чист плод, който не е пръскан с химикали.
Стопанството на Цеков не отсега е станало за пример и сред чужди фермери, които посещават страната ни. То днес се сочи от икономическите експерти като модел за устойчив бизнес, който пробива на нови пазари. И забележете в цифри личи, че то прави добавената си стойност от реализацията, а не от плащанията, които да добавим са само компенсаторни, а не субсидии, и покриват страничните био разходи.
За плащанията на биопроизводителите между другото би трябвало да се обяснява и повтаря по-често, че това са суми, които наистина компенсират …и сертификация всяка година, и пропуснати ползи, и по-ниските добиви, и това, че не се пръска с рз препарати. Това не са онези субсидии на площ, които едва ли не станаха напоследък мръсна дума, по различни предимно национални причини. Една от тези причини е кривият като биологична краставица модел на европейско субсидиране у нас, който на принципа левове на декар до голяма степен изчанчи аграрната политика и успя да заличи цели сектори, и то разбира се, най-трудните и чувствителните, като плодовете и зеленчуците. Но не ни е виновна европолитиката, щом нашата го позволи в продължение на цели два периода на ОСП, когато терминът обвързани с производството плащания беше един фалшив мит.
След като станалото е станало, значи следва обратното.
Ако се върнем в градините на Цветан Цеков и фамилията му в ботевградския предбалкан, там днес ябълките могат да се видят от всеки във всеки един момент. И така човек, ако има желание, има и възможност да разбере какво е постигнато за 18 години, в резултат на умни и последователни инвестиции и желанието за искрено и истинско биопроизводство.
Вратите на стопанството от 650 дка са отворени всякога, така че може да се разгледа и да се види как се работи, бере, сортира, пакетира…и с какво се пръскат дръвчетата.
Тук е моментът за темата с химията
защото и по нея се разпространява каква ли не информация.
На фона на 236 разрешени химически вещества за растителна защита при конвенционалното производство, на биопроизводителите са им разрешени 57 активни /не химически/ вещества, които са органични, съдържат само елементите мед и сяра, с които се хранят растенията и по естествен начин от почвата. Останалите био препарати за защита от неприятели и болести пък са растителни извлеци, които се внасят от световни производители и не са никак евтини… Та, затова са тези компенсаторни плащания, а не са субсидии, както ги нарича широката публика.
Приходите от реализацията на нашата продукция са финансите, които предимно ни помагат да излезем на плюс и да инвестираме всяка година в нещо ново и по малко, за да доизградим стопанството и с иновативни елементи, обяснява Цеков. А другите компенсаторни плащания отиват за сертификациите и за скъпите органични био препарати за растителна защита.
Устойчивостта на модела е защитена от различни системи, разбира се – система от мрежи срещу градушки, умни машини за сортиране, които познават ябълките по големина, цвят и зрялост. Още – цех за пакетиране и етикетиране. А и умен софтуер, който върши работата на едновремешните специалисти по прогноза и сигнализация – тоест предупреждава агрономите за евентуално разпукване на спорите на различни гъбни патогени, които застрашават с предстоящи заразявания. А срещу насекомните вредители пък се използват безвредните феромонови уловки, които гонят и улавят инсектите.
Прави сериозно впечатление и може да послужи ей така за бегло сравнение фактът, че в стопанството с размер от 650 дка с овощни дръвчета в полупланинския район работят и получават добри заплати 100 работници и специалисти, които по време на сезонните работи стават и повече…Тук не се разчита само на една механизаторска бригада и един агроном, подхвърля бегло Цеков, като за „сещай се снахо…“
Продукцията на стопанството се търси и изнася в държави като Германия, Австрия, Гърция, Румъния и други, от което по-голям атестат всъщност няма. Но това би могло да става и с конвенционалната ни продукция, смята фермерът, ако политиката у нас рязко смени посоката си от години и
трендът на България се обърне с лице към уязвимите и почти изпуснати сектори
България не може да си позволява повече да губи основните си изконни производства на плодове и зеленчуци, смята той. А модели според него има.
За неговия, определян от експертите като вече напълно устойчив, той твърди, че се иска време, но не е толкова страшно и просто трябва да се започне, а той е готов да помага и дава съвети на тези, които желаят. Но за тази устойчивост трябва и държавата да е готова с устойчиво политика, която да сложи началото на изграждането на пазарно ориентирани стопанства, защото без пазар нищо не става.
Стопанството на Цеков в село Радотина е вече на абитуриентска възраст – 18 години. Но е започнато като сираче в един див и скотовъден район. Фермерът е видял предимство в това, че наоколо няма замърсители, няма дори и друг тип земеделие, а почвеният комплекс е отличен за овощните видове.
Днес то е от пионерите в биологичните практики у нас и вече ражда приемственост, което е най-ценно във фермерския бизнес. Трите му деца вече се надпреварват да се включват като помощници и да научават за управлението на системите от мрежи за градушки, и за следене на софтуера, и в другите операции в опаковъчните цехове, където машините решават коя ябълка за къде е. Казват, че обичат и да посрещат гости – всяка седмица тук идват деца от училища наблизо и по-далеч, които да видят на живо как се гледат и растат вкусните чисти ябълки преди да идат в магазина.
Гаранцията за био плодовете е 100%
Да уточним, че днес това е така, без всякакви условности, обяснява подробно Цеков на всеки гост. Той показва зеленото байраче на всяка опаковка и на всеки етикет на ябълките, сока, или оцета и казва, че то се поставя след много строг и производствен, и последващ контрол и лабораторни проверки. По чип маркировката на всяка дори може да се проследи и много повече – откъде са дошли ябълките в дадена опаковка, от коя градина, а дори и от кой ред са обрани и на коя дата. Така че и потребителят може да е 100% спокоен за това, което е купил.
Гостувахме на Цеков по време на дните, досветени на празника на европейското биологично земеделие 23 септември. Затова тогава обещахме на него, на Стоилко Апостолов от фондация Биоселена и БАБ, и на зам.-министъра на земеделието Таня Георгиева, да не пишем за проблемите, за да не разваляме настроението на производителите, а и широката публика да не смята, че те само се оплакват.
Но поле за недоволство и за тепърва обширна дискусиа относно био сектора има, и няма как да е иначе, след като там години наред проблемите бяха замитани под килима, а био производителите бяха посрещани в земеделското ведомство последни – като доведеното дете, което чака всички други сектори да уредят своите плащания и държавни помощи и да уточнят своите претенции.
Малкият Благовест, за който казват, че е изял тонове ябълки, бе дошъл за пръв път да види къде и как се раждат
Между другото защо днес няма Консултативен съвет в МЗХ, посветен на биологчното производство, пита се
Така че с години закъснелите политики, които буквално вървяха след производителите, сега да тръгнат преди тях.
Дали от днес ще се обърнат нещата, питат се био фермерите и членската аса на БАБ, както и на Браншова камара плодове и зеленчуци.
Днес се родиха малко надежди за промяна на стария подход, защото развитието на биологичното производство в България, което иначе е записано на първо място в програмата на правителството в сектор земеделие, трябва и на практика да получи обещания приоритет.
Иначе ще продъжим да сме свидетели на парадокса чистата храна у нас да е поставена на последно място в политиките на правителството.
Според Стоилко Апостолов, шеф на Асоциация Биоселена и член на управителния свет на БАБ, който е и съветник на министъра на земеделието
сега вече био фермерите имат малко повече надежди
или поне така си въобразяват, или МЗХ това им обещава. На сектора предстои много работа по мярка 11, за структуриране и по-справедливо разпределение на плащанията по култури, а и правилно и целенасочено да се разпределят средствата от порядъка на малко над 400 млн. евро за новия програмен период 2023-2027. Всъщност цифрата може да изглежда внушителна, но ако се раздели на брой производители и площите им, не е чак толкова голяма. Но все пак би могла даде знак за стабилност, което пак повтаряме, ще зависи от отделните политики на агроведомството.
Няколко са основните предизвикателства пред нас в новия период, ни каза ни Лора Джупарова от МЗХ, която е директор на дирекция „Биологично земеделие“. В това число тя визира най-накрая
да има цялостна политика към сектора
и най-сетне да се популяризират по достойнство биологичните храни, както и да се спазват новите изисквания на ЕС. И на второ място, ще въведем много стриктен контрол върху контролиращите лица и надзор върху сертифициращия процес, строги ще сме доста, допълва тя, но това е, за да дадем гаранция за качеството на продукцията.
Според Стоилко Апостолов сега задачите на БАБ и МЗХ, и на държавата респективно, могат да се диференцират в два вида. Пред „Гласът на земеделеца“ той ги класифицира като
задачи-спешни, и задачи, които са важни
Сред спешните определено е приемането на Националния план за биологично земеделие на България до 2030 г., който доста се проточи, но пък има краен срок и трябва да бъде приет до края на ноември. Там ще предстоят доста срещи и дискусии, но това не плаши БАБ, която често е била повече от водеща в такъв род събития, заради много сериозните експерти, с които разполага.
Както потвърди пред нас и земеделският министър Кирил Вътев при сегашната бурна обстановка и насипното състояние на земеделието, както той го определи, във ведомството все не им е стигало времето да започнат да работят по биологичното, но то вече наистина е станало от спешните национални задачи.
От задачите със знака „важно“ пък са и европейския екшън план, и регистъра на био производителите.
Малцина знаят, че относно европейската политика към земеделието, държавите вече все по-често се предупреждават, че
занапред не трябва да се говори само за субсидии и плащания, а за това как моделите да се обръщат в посока на пазара
и той да става водещият фактор. Почти сигурно е, че в следващия период на ОСП, който ще стартира някъде от 2028 г., субсидията въобще няма да е водещият принцип на ОСП, а бюджетите няма как да са същите и парите да са на пощ.
Но това, което още в този период е съществено при реализацията на био продуктите и ни касае отсега, обяснява Стоилко Апостолов, е да започнем да взимаме европейските примери и одели, които ни се предоставят. Например от Франция, която е и водещ био производител, и водещ био пласьор на този вид продукти, се дават нагледни примери, които показват как пазарът и потребителите сами могат да теглят към себе си реализацията на достъпни цени чрез бързи и кратки обществени поръчки. По този начин био плодовете, зеленчуците, млякото и др. достигат до детските градини, училищата, болниците и др. по много прост и кратък път от биологични или други близки ферми, без в процеса да участват сложните традиционни търговски пътища и прекупвачите. А като купят гюм с мляко от фермата в болницата или в детската градина, на тях доставката им е почти на фермерска цена, а не става 3-4 лева за литър, казва Апостолов.
Това са т.нар.кратки обществени поръчки, в които не участват прекупвачи, но които на нас още са ни доста далечни, допълва той.
Министър Кирил Вътев е съгласен с казаното. Той дори добави пред наш репортер, че също е следил с интерес процесите във Франция, която е водеща в производството, реализацията и респекта, който демонстрира към биологичната си продукция. Там много пъти съм наблюдавал, казва той, че и на един обикновен пазар, първо са наредени био плодовете и зеленчуците и другите био продукти, а после са конвенционалните…Но прави впечатление, че цените на едните и другите не се различавали съществено.
Дали ще усвоим нещо от тези европейски модели и кога? И ще спрем ли да говорим само по темата „левове на декар“, бъдещето само ще ни покаже. МЗХ само може да започне със стройни политики, примери и внедряване на модели, когато ще пише закона за търгоия с аграрни стоки.
Да припомним, че същото трябва да започне да важи и за друг проблем, който предстои да се реши бързо, но се проточва с години. Става дума за
негодният и фактически неработещ у нас биологичен регистър, за който обаче всяка година се плаща на „Информационни системи“
Пак ще дадем за пример Франция, казва Апостолов. Там, ако ти трябва да си купиш био мед например, отваряш регистъра и си избираш производител, който е близо до теб или е от район, който предпочиташ. И като потребител проблемът ти е решен. Тук това все още не може да стане, по чисто организационни причини, и не опира само до пари, които така или иначе се плащат за поддръжка на регистъра. А опира пак до нов модел на конкретната политика, нова база данни, нов софтуер, и нова поддръжка…Но само говорим от години и за това.
Иначе единственото, с което можем да се похвалим, казва Апостолов, е че няма вече никакви съмнения, че
качеството на биологичното производство на родните фермери е на топ ниво
Доказват го непрекъснато стотиците фирми, като тази на Цветан Цеков, които непрекъснато изнасят част от продукцията си. И по тази причина, както допълва самият Цеков, био фермерите са тези, които имат най-силна нетърпимост към евентуални имитиращи продукти, които се опитват да се присламчат по пазарите към биологично произведените. Те ударят по реномето био, а не липсват и често се маскират с думите „от градините на баба и дядо“.
За тях обаче потребителят у нас сам трябва да носи отговорност и да решава дали да се доверява, защото може да звучи много примамливо, но всъщност не носят онова зеленото байраче, за което всеки сезон всеки биопроизводител брой немалко пари, за да докаже как е произвел и дали е пръскал.
На финала може и да се повторим, но според Цветан Цеков у нас трябва да се разбере, че
ако един продукт е подпомаган по подходящ начин, той може да се произведе така, че да бъде достъпен за всеки един таргет и с това трябва да отпаднат заблудите на финансовата подкрепа.
Това адресирано до МЗХ и въобще за новия Стратегически план, които за 5 години напред чертае политиките по сектори, означава, че от това ще зависи откъде идва добавената стойност на едно стопанство, за която в никакъв случай не трябва да се разчита само на едната субсидия.
А последното удовлетворение на Цветан Цеков естествено е от неговата био област. Изпитал го е, когато е чул думите: „България има огромен потенциал в областта на биологичното производство и много добри био фермери“. Случило се е на българския щанд в Германия, където се проведе едно от последните био изложения в света. Казали са го международни експерти. Което си е една реклама, и то голяма.
