Съвременните технологии за отглеждане на зимна маслодайна рапица включват листното подхранване с бор в продължение на целия вегетационен период. Това се обуславя от факта, че културата е боролюбива. Въпреки това ефектът от третирането с бор не е безусловен – той зависи от избора на правилната форма на тора и нормата на внасяне.
Значение на есенното приложение на бор за рапицата
В сравнение с други земеделски култури, за растежа и развитието си рапицата изисква голямо количество бор. За нея той има важно значение в процеса на оплождането, повишава устойчивостта на клетъчните стени, намалява разцепването на стъблото и кореновата шийки по време на студ и интензивен растеж, спомага за повишаване устойчивостта на растенията към болести (фома, вертицилиум и др.). Освен това борът влияе на развитието на кореновата система, което се отразява благоприятно на доброто водоснабдяване и бързото възобновяване вегетацията напролет.
Есента рапицата усвоява 25% от общото й необходимо количество бор. Във фаза розетка есента (6-8-и лист) протича процес на диференциране на генеративните органи. Балансианото минерално хранене и продължителният срок на залагане на пъпки осигуряват получаването на максимална производителност на рапицата.
Дефицитът на бор в есенния период води до преустановяване на растежа и развитието на кореновата система на рапицата, точката на растеж на растенията, намалява натрупването на захари и интензивността на тяхното транспортиране към кореновата шийка, влошава студоустойчивостта на растенията, което води към разцепване, деформации и куха коренова система (сн. 1). Растенията закъсняват с излизането от фаза розетка, младите листа имат светлозелен цвят, а в краищата са усукани и сбръчкани. На старите листа се образуват петна с червен и червено-виолетов цвят (сн. 2). По-късно дефицитът на бор влияе отрицателно на процесите на цъфтеж и опрашване.
При високо рН на почвата (> 7,5) се образуват борати, в които борът преминава в недосъпни за растенията форми. Той образува устойчиви съединения с желязото и алуминия, органичните вещества и глинестите минерали в почвата. При оптимални условия борът е подвижен в почвата, но трудно се придвижва в тъканите на повечето селскостопански култури. Неговото постъпване в растенията зависи от влагообезпечеността на почвата. Борът се движи по ксилема само с водния ток, т. е. от кореновата система към растежните точки и скоростта на неговото движение зависи от интензивността на транспирацията на растенията. Затова във фази, когато растенията се нуждаят от оптимално осигуряване с бор (например в периода на залагане на генеративните органи), засушаването оказва критично влияние. Слабата мобилност на бора в растенията обуславя необходимостта от периодично листно подхранване с торове, съдържащи този микроелемент.
Видове торове
Асортименът от борни торове за листно подхранване е доста широк, техният дял на пазара във вид на еднокомпонентни микроторове е около 80%, което значително превъзхожда обема на предлаганите други еднокомпонентни продукти. Предлагат се както в прахообразна форма във вид на чиста борна киселина и натриев борат (динатриев октоборат, натриев тетраборат и др.), така и течни, в които борът е в комплекс с органични съединения, най-често като боретаноламин.
Именно формата на бора влияе на ефективността от прилагането на тези торове. Това означава, че не всички торове, съдържащи бор, осигуряват еднакво качество или концентрация на елемента, а цената невинаги е най-доброто мерило за истинската рентабилност на продукта. Евтиният продукт в крайна сметка може да струва по-скъпо, тъй като е необходимо да се приложи в голямо количество, от което пък има риск от възникване на проблем с разтворимостта. Затова прилагането на такъв продукт може повече да навреди, отколкото да донесе полза. Само висококачественият, леснодостъпен пречистен бор има дълъг и осезаем положителен ефект.
Недостатъци на сухите борни формулации
Повечето съединения на бора се усвояват лошо от листната повърхност и не могат да бъдат използвани от растенията като източник на елемента, тъй като имат ниска разтворимост (например борната киселина и натриевият тетраборат) и висока фитотоксичност. Бързата и пълна разтворимост гарантира достъпността на бора за растенията и осигурява необходимата технологичност от внасянето им. Не бива да се пренебрегва фактът, че торовете на основата на бор с натрий съдържат високо количество натрий, който може да окаже токсично въздействие на растенията. А някои лошо пречистени борати могат да съдържат в състава си тежки метали и други токсичнипримеси.
Токсичното действие на борната киселина може да бъде обусловено от ниската скорост и степен на нейната разтворимост в резервоарни смеси, което като правило води до неравномерно разпределение на активните вещества в резервоара. Затова на листната повърхност попадат различни концентрации работен разтвор, в това число много високи, което води до пригори. Освен това върху листата борната киселина бързо засъхва и кристализира, което напълно блокира постъпването на бора в растението и повишава риска от фитотоксичност.
Нови научни разработки в производството на торове значително повишават ефективността от прилагането на борни препарати за листно подхранване. Висока достъпност осигуряват комплексите на бора с органични компоненти.
Предимства на органичните полиборати
За повишаване разтворимостта и биодостъпността на бора се използват преди всичко комплекси с моноетаноламин. Тези съединения са напълно разтворими във вода и течни NPK торове, не съдържат хлор, натрий или тежки метали, което води до минимум риск от замърсяване, пригори или фитотоксичност. Тези полиборатни органични комплекси на бора осигуряват отлични хидратиращи и влагозадържащи свойства, способстват за равномерното покритие на листната повърхност, проникването и адсорбцията на елемента в растението.
С органичните съединения на бора се постига и значително намаляване значението на хигроскопичната точка на торовете, т. е. относителната влажност на въздуха, при която нанесеният разтвор на листата няма да изсъхва бързо. За сравнение: борната киселина има хигроскопична точка около 98%, т. е. от разтвора, който попада на листната повърхност, тя ще бъде усвоена от растението в чист вид само в наситен с влага въздух.
Внасянето на торове, които освен бор съдържат мед и молибден, способства за получаване на мултиплициращ стимулиращ ефект и максимална полза от подхранването. За бобовите култури специално се разработват препарати с повишено съдържание на молибден и кобалт, които благоприятстват растежа на симбиотичните бактерии и активират процеса на азотфиксация. Ако борните торове съдържат специални вещества – активатори на поглъщане и транспортиране на бора в растенията, тогава се увеличават кофициентът на асимилация, скоростта на действието и мобилността на този микроелемент в растенията за достигане на максимална ефективност от листното подхранване.
