След минерализация страничната продукция от стърнището съдържа всички хранителни елементи в леснодостъпна форма
Опитът на земеделските стопанства в развитите страни по света, които са се специализирани в производството само на растениевъдна продукция, показва, че те отглеждат ограничено количество култури при значителен дял в структурата на посевите, като правило – в сеитбообороти с кратка ротация. При такива условия на производство именно постоянното използване на страничната продукция от предшественика осигурява запазване на плодородието на почвата и икономия на минерални торове.
Известно е, че научнообоснованото редуване на културите по-лесно и пълно се реализира в многополни сеитбообороти с продължителност на ротацията 7 – 11 години. В краткоротационите сеитбообороти, когато една култура заема едно-две полета, нейният дял в триполния сеитбооборот нараства до 33,3 и 66,6% и към 25,0 –50,0% — в четириполния. Като следствие рязко се намалява срокът за връщане на културите на предишното им място на отглеждане, усложнява се тяхното разполагане след добри предшественици.
Необходимостта от спазване в сеитбооборота на научнообосновано редуване на културите във времето се обяснява с химични, физични и биологични фактори. При пазарните отношения в аграрния сектор влиянието на икономическите фактори на сеитбооборота значително нараства и те често стават доминиращи в сравнение с агроекологичните. Към последните се отнасят: конюнктурата на пазара; търсенето и предлагането на стокова продукция, нейната конкурентоспособност, борсовата цена; стойността на разходите за производство на реализуемата продукция, нейната себестойност; размерът на печалбата на единица площ при едно или друго редуване на културите в сеитбооборота.
През последните години все по-често и у нас се говори за възможностите и необходимостта от концентрацията на посевите с основните стокови култури в краткоротационни сеитбообороти. При такова интензивно производство на растениевъдна продукция основна задача на съвременната наука и производство е
внедряване на мерки за интензификация на земеделието
Такива са прилагането на високи норми на торене, интензивна обработка на почвата, странична продукция от предшествениците, интензивна химична защита на растенията, без които е невъзможно повишаване на добивите.
Прекратяването и предотвратяването развитието на негативни процеси и кризисни явления в земеделието трябва да стават по пътя на научнообосновано разполагане на културите в сеитбооборота. Благодарение на това продуктивно се използват земите, торовете и страничната продукция от предшестващите култури, по-добре се реализира потенциалът на сортовете и хибриди растения, понижава се нивото на заплевеленост, намалява въздействието на болести и неприятели в посевите при минимално използване на химични препарати.
В последните десeтилетия в технологичните процеси на отглежданите земеделски култури
широко се използва прибирането на предшествениците
с раздробяване и разпръскване на листостъблената маса на растенията. Този начин е прост за прилагане и икономически целесъобразен за намаляване на разходите при работа, свързани с транспорт на слама или листостъблена маса, за складирането им и превръщането й в органичен тор. В същото време тези процеси играят голяма роля в биологизацията в земеделието, повишаване плодородието на почвата, запазване на околната среда. Днес е безразсъдно да се пренебрегват толкова хранителни елементи и органично вещество особено в период, когато е нужно да се правят икономии.
Всички разбират, че наред с положителните свойства от използването на растителните остатъци има и някои особености, свързани с отглеждането на следващите в сеитбооборота култури.
При наличие на голямо количество растителни остатъци (проекционното покритие на повърхността на почвата е над 50%) нагряването на повърхностния слой почва в пролетния период може да задържа 0,5 – 1°С в сравнение с чисти от остатъци полета. От начина на разпределение на растителните остатъци зависи и влажността на почвата. Интензивно изпарение на влага се наблюдава на площи, където е направено заравяне на следжътвените остатъци на дълбочината на обработка на хумусния хоризонт, а при разпределението им по повърхността на полето при обработка без обръщане на почвата, загубата на влага е значително по-малко. Във връзка с това посевите от селскостопански култури по-добре стартират на полета с минимални количества растителни остатъци на повърхността на почвата, а закъсняват там, където тяхното количество е максимално.
Страничната продукция, раздробена от комбайните и равномерно разпръсната по полето, ускорява инфилтрацията на влага в почвата, намалява повърхностния отток, забавя скоростта на вятъра на повърхността на полето, предпазва почвата от прегряване, намалява загубата на влага от изпарение, поема върху себе си кинетичната енергия от дъждовните капки, предотвратява преовлажняването на почвата и образуването на повърхностна кора, отслабва ерозията. И още нещо много важно – поглъща остатъчния, неизползван за формиране на реколтата азот, предотвратявайки неговата загуба и замърсяване на подпочвените води.
Системното използване на сламата като органичен тор
засилва жизнеспособността на микрофлората в почвата и интензивността на нейното дишане. От една страна, това подобрява хранителния режим. От друга страна обаче, внасянето на слама – материал, богат на въглерод и беден на азот (с широко съотношение С:N, равно на 80-100), води до трайно фиксиране на леснодостъпния азот в почвата, благодарение на усилване на микробиологичната дейност. Ако не се подаде допълнително количество азот за нуждите на този процес, това може да доведе до намаляване добивите от следващите култури.
Положителните следствия от прилагането на технологии за прибиране на културите с раздробяване и разпръскване на листостъблената маса на растенията са биологизация на земеделието, повишаване плодородието на почвата и опазване на околната среда. Доказано е, че в състава на сламата влизат всички необходими за растенията хранителни вещества, които след минерализация стават леснодостъпни за растенията. Учените отбелязват, че съдържанието на хранителни елементи в сламата е повече, отколкото в зърното. Средно сламата на пшеницата и ечемика съдържа 0,5% азот, 0,2% фосфор, 0,9 – 1,0% калий и 30 – 40% въглерод, а в листостъблената маса на слънчогледа има 1,56% азот, 0,76% фосфор, 4,52% калий, а също сяра, калций, магнезий и различни микроелементи – бор, мед, манган, молибден, цинк, кобалт и др. Това показва, че листостъблената маса на слънчогледа е значително богата на макро- и микроелементи.
Делът на връщането на хранителни вещества
с растителните остатъци по отношение на тяхното изнасяне с добива е: при пшеницата N– 35%, Р2О5 – 34,6, К2О – 28,8; царевица – 33,0, 29,3, 42,2; захарно цвекло – 20,6, 18,1, 11,8%. Най-голям дял връщане на хранителни елементи със стърнищно-кореновите остатъци е установен след прибиране на слънчоглед и многогодишни треви.
В агрономството традиционно е разпространено мнението, че интензивното отглеждане на слънчоглед и разширяване на неговите площи в структурата на посевите изтощава почвата, намалява нейното плодородие, води до влошаване на структурата й, а също до намаляване количеството на агрономически-ценните агрегати. Ръководейки се от своя опит и наблюдения, някои земеделски производители поставят такива твърдения под съмнение, но без основание.
Много важно е да не се нарушава екологичното равновесие поради риск от влошаване показателите на почвеното плодородие. Затова следва вниманието да се насочи към търсене и реализация на мероприятия, повишаващи ефективността на производството и способстващи икономично и разумно използване на минерални торове и други средства при отглеждане на земеделските култури.
Слънчогледът е по-малко отзивчив на торене
в сравнение със зърнените култури. Установено е, че при внасяне на N30P30 есента добивът от слънчогледово семе се повишава с 33 кг/дка. Чрез опити е доказано, че на черноземни почви основната ефективна доза на минерално хранене на слънчогледа е N30-60Р60-90К40-60. Увеличаването на добива при високи цени на минералните торове и препарати за растителна защита на растенията чрез тяхното използване е икономически неизгодно. Слънчогледът реагира слабо на торове, тъй като1 кг активно вещество NPK осигурява по-малко от 2 кг допълнителен добив, а при значително различие в цените стойността на използваните минерални торове превишава стойността на допълнителната продукция от слънчогледови семена и нанася щета на стокопроизводителя.
Затова освен прилагането на торове голямо внимание трябва да се отделя на внедряването на биологични системи в земеделието, като използване на страничната селскостопанска продукция и нехимични методи за защита на растенията.
Резултати от научни опити са показали, че в случай на отглеждане на слънчоглед в петполно сеитбообръщение от интензивен тип (угар, пшеница, соя, царевица за зърно, слънчоглед), с дялово участие на културите по 20% при минерална и органо-минерална система на торене е наблюдавано намаляване съдържанието на хранителни елементи в почвата след прибиране на слънчоглед, най-вече на нитратния азот и калия. В същото време намаляването на съдържанието на фосфор е незначително.
Като извод от всичко казано дотук може да се изведе, че при разумен подход на използване на почвата и съхранение на страничната продукция от селскостопанските култури на полето може да спрат деградационните процеси и да се спестят средства за използване на торове.
